Author: safety first

Анкета относно нов ЗДвП

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” transparent_background=”off” allow_player_pause=”off” inner_shadow=”off” parallax=”off” parallax_method=”on” make_fullwidth=”off” use_custom_width=”off” width_unit=”on” make_equal=”off” use_custom_gutter=”off”][et_pb_row admin_label=”row”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” background_layout=”light” text_orientation=”left” background_image=”https://bulgarianinstitute.com/wp-content/uploads/2017/12/лого-сайт.jpg” use_border_color=”off” border_color=”#ffffff” border_style=”solid”]

* Анкетата ще бъде активна до 20 февруари. 

Благодарим ви, че отговорихте на въпросите! 

Може да добавите собственото си мнение за подобрение на БДП, като попълните формата:

* Резултатите от анкетата ще бъдат публикувани след 20 февруари.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПРЕБРОИ 126 СМЪРТОНОСНИ ОТСЕЧКИ ПО ПЪТИЩАТА

126 са смъртоносни отсечки по българските пътища, където стават стотици катастрофи с десетки убити и ранени. Това показва справка на Пътна полиция, предоставена на Съюза на българските автомобилисти (СБА). Цифрите са за 2016 г, 

Новият списък за 2017-та ще бъде изготвен до 31 март т.г. На базата на него ще бъдат набелязани нови мерки, включително ще бъдат определени всички места и точки за контрол на скоростта със стационарни и мобилни камери.

По-рано през миналата година от МВР съобщиха, че само на десет от тези опасни участъци са станали над 1000 катастрофи с около 40 убити и 100 ранени. В страната ни ежегодно стават средно 7000-8000 автомобилни злополуки, което на практика означава, че всяка 7-ма или 8-ма катастрофа е била на някоя от тези смъртоносни отсечки.

Ето някои от най-опасните участъци:

Русе-Бяла

По думите на шефа на КАТ Бойко Рановски катастрофите стават там, където има три ленти за движение. При изпреварване колите навлизат в насрещното и следва катастрофа. На този път е имало 246 пътни злополуки със 7 убити и 26 ранени.

На автомагистрала “Хемус” – до София, са станали 265 автосблъсъка заради висока скорост.

По пътя между Варна и Бургас са регистрирани 106 пътни инцидента, 6 загинали и 50 ранени, основно заради неправилно изпреварване.

Списъкът продължава с пътните отсечки Стара Загора – Казанлък (83 катастрофи и 22 ранени); Карловско шосе край село Труд, където са загинали петима, а 24 са били ранени в 67 катастрофи; Кресненското дефиле, където най-честата причина за произшествия е неправилно изпреварване и отнемане на предимство.

От Пътна полиция посочват още пет участъка, където шофьорите трябва да бъдат особено внимателни. Освен заради висока скорост и човешка грешка там има и други причини за катастрофи, които се дължат на лоша пътна настилка и недобра маркировка.

Това са:

– магистрала “Тракия” в участъка на 66,3 км в посока София, където се образува аквапланинг;

– магистрала “Тракия” в участъка от 165 км до 208 км в посока Бургас, както и огледално в посока София, където в активна лента е деформирана пътната настилка;

– път I-5 в участъка Русе – Бяла е изключително натоварен и опасен. Според “Пътна полиция” частично решение за този участък е да се положи напречна “шумна” маркировка, както и да се разшири подхода към кръговото кръстовище, при спускането към Бяла;

– магистрала “Марица” в участъка преди ГКПП Капитан Андреево има преплитане на пътните потоци, изчакване на товарни автомобили в активна лента и др. Там е необходима промяна в организацията на движение, както и изграждане на паркинги от двете страни на ГКПП;

– кръговото кръстовище между обходен път на Враца и път II-15 (Враца-Оряхово). В този участък движещите се по направление София – Видин и обратно, поради острия подход при навлизане в кръга, съчетано с лоши условия на видимост през тъмната част от денонощието често самокатастрофират, отчитат от полицията. Необходимо е изграждане на осветление, разширяване на пътните ленти към подходите за кръговото, както и допълнителна вертикална сигнализация на подходите.

Предложение относно изучаването на правилата за движение в системата на образованието

До

Председателя 

на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения 

при 44-то Народно събрание

г-н Халил Летифов

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от ИНСТИТУТ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ

Относно: изменение на § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата

Уважаеми господин Летифов,

Във връзка с необходимостта от усъвършенстване на законовата уредба на обучението по безопасност на движението по пътищата, отправяме следното мотивирано предложение за изменение на § 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за движението по пътищата:

Параграф § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата се изменя така:

„§4. Министърът на образованието и науката осигурява, чрез съответните учебни планове и програми задължителното изучаване на правилата за безопасност на движението по пътищата, като единна система през цялото училищно обучение и в детската градина.”

Мотиви:

1. В настоящата редакция нормата гласи: „§ 4. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката осигурява чрез съответните учебни планове задължителното изучаване от учениците в системата на средното образование на правилата за движение по пътищата.”

Видно е, че законодателят е предвидил изучаването на правилата за движение по пътищата да се осъществява в системата на средното образование. Съгласно чл. 73, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (Обн. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.99 от 12 Декември 2017 г.) обучението за придобиване на средно образование се осъществява от VIII до XII клас.

Към настоящия момент обаче, изучаването на правилата за движението по пътищата единствено в системата на средното образование не съответства на обществения интерес и не отчита съвременните тенденции в развитието на обществените отношения в областта на безопасното движение по пътищата, намерили отражение в редица стратегически и концептуални документи.

Това налага и текстът, съдържащ се в § 4 от ДР на ЗДвП да бъде осъвременен, като предвиди обучение и в детската градина, началното образование и прогимназиално образование. Такова в действителност се провежда, но без нужната нормативна основа.

Предложеното изменение цели да отговори на повишения обществен интерес от поетапното и съобразено с възрастта изучаване на правилата за безопасно движение по пътищата, отчетен от Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 – 2020 г. приета с Решение № 946 на Министерския съвет от 22.12.2011 г. В нея изучаването на правилата за безопасно движение по пътищата е заложено в детските градини, началното и средното образование (стр. 15).

Въз основа на Националната стратегия, със Заповед № РД09-266/07.03.2013 г. на Министъра на образованието, младежта и науката е одобрена Стратегията на МОМН за изпълнение Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011-2020 г. В нея също е предвидено изграждането на единна система за обучението по безопасност на движението по пътищата от детската градина до ХІІ клас (стр.12-13). В тези стратегически документи е изложена и мотивирана необходимостта от провеждане на такова обучение в единна система на предучилищното и цялото училищно образование.

Явно е противоречието със сегашния текст на § 4. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката осигурява чрез съответните учебни планове задължителното изучаване от учениците в системата на средното образование на правилата за движение по пътищата.

В изпълнение на този текст още през 2003 г. министър Игор Дамянов утвърди Концепция за възпитанието и обучението по безопасност на движението по пътищата в детската градина и

българското училище, в която също изучаването на правилата за безопасно движение по пътищата бе заложено от детската градина до XII-ти клас (стр.7-8).

Проведени изследвания показват, че до 14 годишна възраст детето не може да бъде самостоятелен и безопасен за себе си участник в движението.

Гореизброените документи отчитат обстоятелството, че изучаването на правилата за движение по пътищата единствено в системата на средното образование е недостатъчно, което налага усъвършенстване на законовия текст, поставящ нормативната основа за обучение по безопасност на движението по пътищата.

2. Предложеното изменение цели да отстрани съществуващото противоречие между текста на 4 от ДР на ЗДвП и приетата подзаконова нормативна уредба. Законовата норма предвижда изучаване на правилата за движение по пътищата единствено в системата на средното образование, което означава от VIII-ми до XII-ти клас. В действителност обаче, изучаването на правилата за безопасно движение по пътищата се провежда само в системата на предучилищното образование и от I до VII (VIII) клас (в системата на основното образование), но не и в системата на средното образование.
3. Ноторен факт е, че в последните години и към настоящия момент обучението по безопасност на движението по пътищата се провежда само в детската градина и I-VII(VIII) клас. Доказателство за това са разработените от ресорното министерство учебни планове, от чието съдържание е видно, че изучаването на правилата за безопасно движение по пътищата намира място само от I-VII(VIII) клас.

Наред с горното, в Приложение № 5 към чл. 11, ал. 3 от Наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, издадена от министъра на образованието и науката (Обн. – ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г., в сила от 11.10.2016 г.), „безопасност и движение по пътищата” е предвидено като рамково изискване при организацията на часа на класа за учениците от I-VII клас.

От една страна това е в противоречие със сега действащия текст на §4 от ЗДвП, тъй като се явява изпълнителна дейност без нормативна основа.

От друга страна то е в противоречие и с цялостната концепция за осигуряване на обучението по безопасност на движението по пътищата, намерила отражение в гореспоменатите стратегически документи, която визира това обучение като високо приоритетно и има за цел то да се провежда последователно, като единна система.

На първо място няма правна и житейска логика правилата за безопасно движение по пътищата да се изучават само в детската градина и от I-ви до VII-ми клас и да не се изучават от учениците в системата на средното образование, когато те имат несъмнено най-голяма необходимост от това, като бъдещи правоспособни водачи на ППС. Неясно защо до настоящия момент не е осигурено обучение на учениците в системата на средното образование в изпълнение на изричния законов текст на § 4 от ДР на ЗДвП и взетото от Министерския съвет Решение №542 от 07.06.2005 г.

Няма и логика това обучение да се провежда само в VIII-XII клас, а в I-VII клас да не присъства.

На второ място, за да отговори на обществения интерес, изучаването на правилата за безопасно движение по пътищата трябва да се организира в самостоятелен учебен модул и учебен час (според възрастта на детето), за да се осигури адекватно провеждане на единната политика за обучение на учениците по отношение на опасностите в пътното движение, застрашаващи тяхното здраве и живот. За постигането на тази цел е необходимо да се разработи единна система за обучение на правилата за безопасно движение по пътищата, което да се провежда от детската градина до XII клас. Това налага най-напред Народното събрание на Република България да предприеме изменение на §4 от ДР на ЗДвП, което да предвиди задължителното изучаване на правилата за безопасност на движение по пътищата, като единна система през цялото училищно обучение и в детската градина.

Това ще позволи да се предприемат впоследствие и съответните изменения и допълнения на Закона за предучилищното и училищното образование, както и да се усъвършенства подзаконовата нормативна уредба, касаеща изучаването на правилата за безопасно движение по пътищата в детската градина и I-VII клас, като учебен модул и учебен предмет в VIII-XII клас.

Изграждането на транспортна култура трябва да започне от детската градина и училище в единна и последователна система.

При това условие можем да очакваме броят на ПТП с млади хора да намалее и Република България да се премести от последното място по брой ПТП от страните в ЕС към страните с малък брой катастрофи и загинали.

София                                                                                 Председател на УС:

15.01.2018 г.                                                                                                             /Руслан Вуцов/

С какво ще се занимава Института по пътна безопасност- Руслан Вуцов и Йоран Свенсон в БТВ

“България е първо място по жертви на пътни катастрофи.

Оставаме с усещането, че непрекъснато се вземат някакви мерки за тяхното намаляване, но без резултат. През седмицата бе създаден Институт по пътна безопасност, чиято цел е да помогне на държавните институции в борбата с войната по пътищата. Възможно ли е това?”

Двама от инициаторите на новия Институт по пътна безопасност – Руслан Вуцов и Йоран Свенсон бяха в студиото на “Тази неделя”

Как да спрем нестихващата война на пътя? Говорят експертите

След 10 януари ще настъпят необратими процеси, които ще направят нашите пътища по-безопасни

България е на последно място по пътна безопасност. Имаме дефицит на държавна политика по безопасност на пътищата, алармира бившият директор на КАТ-София Богдан Милчев пред Bulgaria ON AIR.

Коментарът му идва в контекста на нестихващата война по пътищата у нас и поредицата от тежки инциденти по празниците. Милчев предупреди, че опасността да загинеш при ПТП у нас е 2,5 пъти по-голяма в сравнение с останалите държави в Европа.

“Политиците трябва да се оттеглят и да дадат възможност на експертите. Те да застанат с лице пред обществото, да кажат “това са мерките” и “ние носим отговорност”, посочи още той.

Емил Марков, който е експерт в постоянната комисия на СОС за транспорт и туризъм, е на мнение, че черната статистика няма да спре, защото по думите му не се предприемат мерки, а само PR акции.

“Управлението или няма желание да води тази борба, или няма желание да се обърне към експертите” отбеляза той и настоя, че липсва орган, който да координира действията на министерствата и агенциите.

Необходимо е формирането на държавна политика за справянето с катастрофите

“Управлението на пътните условия в страната ни е импровизация. Не е на базата на анализ или експертиза”

Трябва да говорим постоянно за войната по пътищата, защото промяната трябва да започне от самите нас. Катастрофите стават в рамките на града, а това е така, защото няма контрол над човешкия фактор. В същото време за пешехoдните пътеки и пътищата в града има отговорност общината, която също не си е свършила работата. Така директорът на Института за политика Калина Крумова коментира войната по пътищата в студиото на “България сутрин”.

Припомняме, че в началото на седмицата тежкотоварен камион прегази на пешеходна пътека и уби на място 19-годишна студентка в Благоевград.

По думите на Крумова трябва всеки трябва да търси вината в себе си, а не веднага да търси сметка на институциите, защото “90% от катастрофите са факт заради човешка грешка”.

“Никога не смятаме, че ние сме виновни, а винаги гледаме да изкараме друг виновен. В България по-голямата част от инцидентите на пътя се случват заради човешки грешки. Проблемите всички ги знаем. Затова едно от решенията е Министерството на образованието да погледне към децата в училищата и да започне да ги образова от малки, защото те са бъдещите шофьори. Трябва да се погледне към промяна на хората, а след това на системата”, уточни директорът на Института за политика.

Според Богдан Милчев – бивш шеф на КАТ-София, проблемът е системен, защото е напълно нормално хората да грешат.

“Ние се въртим в един омагьосан кръг. Ще е много полезно ако погледнем как са се справили другите държави, първенци в това отношение. Необходимо е формирането на държавна политика и стратегия за справяне с войната по пътищата. Институциите, които се грижат за безопасността на пътната система, трябва да помислят повече за хората”, каза Милчев пред Bulgaria ON AIR.

Гостът отбеляза, че някой се опитва да вмени на хората в България, че допускат много повече грешки от хората в Швеция, но това не е така, защото пътната среда определя грешките на хората.

“Управлението на пътните условия в страната ни е импровизация. Не е на базата на анализ или експертиза”, завърши Милчев.  www.bgonair.bg

Учредихме  ‘’Институт за пътна  безопасност’’

На 30.11.2017г. от 18.00 часа в Зала 2  на  Парк-хотел ‘’Москва’’- гр.София се състоя Учредителното Общо  събрание на Сдружение с нестопанска цел  ‘’Институт за пътна  безопасност’’