Има една велика Българска поговорка – „Гузен не гонен бяга“!
Винаги когато разглеждаме поведението на една държавна администрация не като бюрократична структура, а като потенциален компонент от картелна система, детайлите в тяхната комуникация стават централни доказателствени елементи. В началото на годината ИПБ подхвана едно много задълбочено разследване. Да точно така ние обикновено правим обследвания и експертизи, но този път започнахме годината със една много амбициозна инициатива. Този път ние имаме помощта на няколко много сериозни личности от съдебната система, които разбира се ще запазим анонимни.
Без да навлизаме в организационни детайли ще спомена, че както знаем участъка Русе–Бяла дълги години беше един от пътищата на смъртта в България. Ние искахме да изследваме успеха на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Как в рамките на няколко мимолетни готини този участък стана един от „най-безопасните“ пътища на територията на България. Поне така някои видни държавни експерти от АПИ и ДАБДП ни убеждаваха.
И така в първата третина на месец Февруари ние изпратихме едно елементарно запитване до АПИ, като в нашето заявление посочихме, че искаме чертежите и одитните доклади по пътна безопасност на „пътя Русе-Бяла“. Разбира се временно изпълняващият длъжността председател на УС на АПИ, инж. Стоян Николов отказа да предостави информацията, тъй като бил дълбоко объркан и не можел да вземе решение за кой път става въпрос. Настоящия, настоящия с малко заобиколки или бъдещата магистрала Русе-Велико Търново.
Колектива на ИПБ, разбира се намери тази обърканост за много забавна и почти без забавяне изпрати второ заявление, като този път в него бяха включени освен координати, така и картинки. Но какво стана?
Новият председател на УС на АПИ, инж. Тодор Анастасов предостави достъп до исканата обществена информация. Така както закона му разрешава. Но разбира се не така както и по закон се полага!
ИПБ е тук за да защитава обществените правди. Но това съвсем не може да бъде постигнато ако държавата ни пречи целенасочено. Искам да знаете, че характеристиките на гузната институция са три:
1) институционални бариери,
2) заобикаляне на контрол и
3) съзнателно елиминиране на одитна следа.
Това не е просто административен формализъм, това е архитектура на прикриване, а зад нея се крие корупцията. Тя е там и ние знаем къде да гледаме.
Първият тревожен сигнал е отказът да се предоставят цифрови чертежи под предлог „голям обем“ и настояването за преглед „на място“ в Русе. Интересно как АПИ управлява динамично ПБ на книжни носители. Просто част от небивалиците, които възнамерявахме да осветим. Но тук по-важното е вашата аудитория да знае, че аргументът на големият обем е класически инструмент за блокиране на независимата експертиза. И ние сме напълно наясно с това.
Цифровите файлове позволяват детайлен анализ на високо ниво, а отказът от дигитален достъп не е неутрално техническо решение. Това е контрол върху това кой, кога и как може да гледа, да измерва, да сравнява, да анализира и изобличи истината.
Налагането на „преглед на място“ в офисите на АПИ или на регионалната структура има още един резултат – поставя гражданина, експерта или разследващия в асиметрична позиция. В институционална среда, под наблюдение, с ограничено време и без възможност за спокойно техническо обработване на данните, практически се елиминира шансът за истински независим одит. С други думи, информацията формално „съществува“, но на практика е обезвредена. Това е мек, но изключително ефективен механизъм на прикриване на сложни инфраструктурни досиета.
Втората ос на подозрение е класифицирането на съществени ремонтни дейности като „текуща поддръжка“. В правния и технически смисъл разликата между текуща поддръжка и основен ремонт или реконструкция е не само терминологична. Когато един опасен участък, известен с висока аварийност и значителен трафик, се третира като обект на „поддръжка“, това често означава избягване на по-строги изисквания за оценка на въздействие, дизайн одит, независим технически контрол и процедури по Закона за пътищата и свързаното законодателство. Така критични дейности – укрепване, промяна на геометрия, подобрение на видимост и отводняване – се прикриват под чадъра на дейност, която по дефиниция е по-лека и по-малко регулирана.
Тази прекласификация има и пряко корупционно измерение. Когато една дейност се „смести“ в рамките на текуща поддръжка, често се отваря възможност за възлагане по по-облекчени процедури, рамкови договори, спешни възлагания или директно договаряне. Това значително ограничава конкуренцията, центрира поръчките в тесен кръг „познати“ изпълнители и позволява отчетност на работа, която или не е изпълнена изцяло, или е изпълнена с по-ниско качество и обем от фактурираното. Именно тук възниква рискът от „физическо неизпълнение“ – работа, която съществува само в протоколите, но не и на пътя.
Третият ключов елемент е заявената липса на одити за безопасност на критичния участък. Това не може да се приеме като случаен пропуск. Когато имаме път със значителна история на тежки произшествия, публичен интерес и очевидни геометрични и инфраструктурни проблеми, отсъствието на системни одити за безопасност се превръща в „институционално ослепяване“. Липсата на одит не означава липса на проблем. Всъщност означава липса на воля той да бъде документиран и да създаде задължения за действие.
Това институционално „ослепяване“ има още една, по-тъмна страна. Да защитава патронажни мрежи. Докато няма официален одит, няма и формализирани констатации, които да свържат конкретни пропуски в поддръжката, проектирането или ремонта с конкретни длъжностни лица и изпълнители. Така се пази статуквото – същите фирми, същите администратори, същите модели на възлагане и изпълнение. Всяка липсваща одитна следа е удобен вакуум за прикриване на неефективност, злоупотреба или директна измама.
Когато поставим тези три линии – отказ за дигитален достъп, прекласификации и липса на одити върху общата картина на обществените поръчки в пътния сектор, се очертава модел, типичен за картелно поведение. В такъв модел администрацията не е неутрален регулатор и възложител, а активен участник в защита на затворен клуб от изпълнители. Контролът върху информацията се превръща в контрол върху риска. Колкото по-малко прозрачност, толкова по-малко вероятно е външно лице (журналист, общественик, инженер…) да разкрие системни разминавания между договорено, платено и реално изпълнено.
За управленския колектив на АПИ това поведение има цена, която надхвърля юридическата. Когато обществото вижда отказ от прозрачност при един от най-опасните пътни участъци в държавата, посланието е ясно – „Безопасността на гражданите е вторична спрямо защитата на установени икономически интереси“. В една правова държава това е недопустимо. Там, където институциите избират да бъдат слепи, прокурорите са длъжни да гледат два пъти по-внимателно.
Екип на ИПБ
