Category Archives: НОВИНИ

Как да спре войната по улиците в България? Кажете вие! (АНКЕТА)

Сигурно много от вас, които са ходили в чужбина им е правило впечатление нещо, свързано с пътната безопасност.

Затова решихме да ви питаме:

(Отговорите добавете вие! )

Може да добавите отговор и да гласувате за 5 отговора, които имат най-голямо значение според вас. Моля, наблегнете на практики, които все още не се прилагат у нас! 

За дупките и хората: проблемът е системен, убедените са експертите

Препятствия за преодоляване. За сигурността и състоянието на пътищата у нас – коментар на Йонко Иванов, председател на Съюза по авто-мото подготовка и Богдан Милчев от Института за пътна безопасност.

Пътната безопасност през погледа на специалистите

По темата в студиото на ДАРИК радио гостуваха  Руслан Вуцов, председател на УС на Института за пътна безопасност и Йоран Свенсон, президент на Българо-Скандинавската търговска камера и член на УС на Института за пътна безопасност.

Темата е важна за всеки от нас, особено в мобилното време в което живеем.  Защото пътната безопасност е свързана с качеството на живота ни. Никога не е излишно да говорим на тази тема, да предлагаме възможности и решения.

СКРИ ЛИ СЕ ДЪРЖАВАТА? А МЕДИИТЕ?

Главнокомандващият на военните действия срещу войната по пътищата се скри от войската си

Всички знаем, че в една война печеливши няма. Има победители и победени, но всички са губещи.

Преди няколко месеца Бойко Борисов заяви ядосан (за пореден път), че обявява война на „войната по пътищата“. Войната по пътищата си продължава и дори става все по-зловеща, но никой все още не е разбрал кои са военноначалниците на Министър- председателя, кои изготвят стратегията, кои ще ръководят военните действия. Само войската е ясна. Това сме всички ние в България, които всекидневно попълваме черната статистика от убити, ранени, инвалидизирани…

Войската е оставена да се оправя сама. Сама да си изготвя стратегии, сама да воюва, сама да се пази. А всъщност сред войската има добри и опитни войни, на които военноначалниците на Борисов не търсят нито мнението, нито помощта.  

Но нищо! Народът е търпелив и като едно опитно зайче за пореден път ще изтърпи, защото както казват специалистите на запад: „Всяка държава дава толкова жертви, колкото може обществото да понесе.“ И Борисов явно на това разчита… Но докога?

На 24.02 в СУ се проведе обществено обсъждане на ЗДвП. За първи път в историята на страната на едно място бяха събрани над 300 експерти, професори, студенти по право, родители, загубили децата си при ПТП, граждани. Дискусиите продължиха над три часа. СУ беше представен от зам. ректора доц. Ю. Кучев, декана на юридическия факултет проф. Пенов, професора по административно право Димитър Костов, председателя на студентския съвет  Георги Гълабов , докторанти на университета и студенти. Институтът за пътна безопасност представи концепция за нормализиране на пътнотранспортната обстановка в страната. Всички присъстващи се обединиха в това, че е необходима промяна в управлението на системата за БДП. Хаосът в законодателството, третиращ транспортната ни система, ще се задълбочава, докато не се приеме държавна политика, която да определи кой носи общата отговорност за пътната безопасност. Моделът на споделена отговорност, който се налага през последните 20 години от правителствата на Българя, е порочен и води до прехвърляне на отговорности. Констатирано беше, че държавните институции считат, че са си самодостатъчни и не се нуждаят от експертна помощ. Това се потвърди и от факта, че на общественото обсъждане не дойде нито един представител на държавата. Присъстващите оправдаха държавната администрация с това, че в събота на обяд тя е в почивка и „катастрофите са временно спрели”. Въпреки че за месец януари има 14 души повече загинали от ПТП спрямо миналата година, всички участващи в обсъждането се обединиха, че няма война по пътищата, а състоянието, в което се е превърнала транспортната ни система, е равносилно на тероризъм. При война е ясен врагът, докато при тероризма заплахата не е идентифицирана. Това ще рече, че  държавата не е в състояние да се противопостави на пътнотранспортния травматизъм с методите, които прилага. Предложенията, върху които се обединиха експертите са:

• Създаване на звено /държавен орган/, който да носи общата отговорност за БДП;
• Нова административна процедура за съставяне на актове, връчване на НП и заплащане на глобите. Тази процедура да бъде разписана в новия ЗДвП;
• Новият ЗДвП да изразява философия, въздействаща на системния нарушител;
• Разделянето на сега действащия закон на три нови закона да бъде временна мярка до изготвяне на Кодекс за безопасност на движението по пътищата.
• Изготвянето на Кодекса да бъде възложено на новосъздадения орган. Не е възможно толкова тежко законодателство да се извърши от междуведомствена работна група.

И не на последно място се констатира, че връзката между практиката и науката за решаване проблемите на сигурността в движението по пътищата е скъсана.

От изключително значение са срочността и важността за вземане на решения на сложните проблеми в движението по пътищата, макар че е малко вероятно държавната администрация скоро да намери сили за промяна, тъй като показаните примери са присъщи само в страни, където НАУКАТА ДИКТУВА ПОЛИТИКАТА.

Институт за пътна безопасност

Йоран Свенсон, член на Управителния съвет на Института за пътна безопасност, пред „Труд“: В Швеция наричаме камерите на КАТ „животоспасители“

Йоран Свенсон е Президент на Българо-Скандинавската търговска камара, почетен консул на Кралство Швеция и ръководител на мисията в София от 2011 г. до 2017 г . Живее в България от 1994 г. и работи в сферата на международната спедиция и логистиката. Женен е за българка и има едно дете.

Членът на УС на Института за пътна безопасност даде интервю за в. “Труд“:

“В Швеция взимането на шофьорска книжка е по-различно от България. Първо човек започва да кара, когато го тренират. В момента е разрешено да те тренира човек, който е над 24 години и има книжка минимум 5 години без прекъсване. Когато бях момче, можех да започна на 17 години и 9 месеца и мен ме обучаваше баща ми. Качваме се на нашата кола, слагаме отзад знак, че в момента с този автомобил се извършва обучение и си караме по всички видове пътища. Това не е като в България, когато видят на колата с „У“ да му викат убиец и да го заобикалят отгоре, отдолу, отляво и отдясно. Този знак е много важен за онези отзад и щом го видят, те трябва да са толерантни, да дават път, да влязат в ситуацията на този млад човек, който кара, защото нали и те са се обучавали така преди 10-20 години. Няма инструктор, а този, който те обучава, държи само ръчната спирачка. Взех моята книжка, когато бях на вършил 18 години и 4-5 дена. Тоест – учиш се да караш около 3 месеца, през това време ходиш на теория и държиш теоретичен изпит. После вземаш 5-6 урока, платени в школа, точно преди деня на практическия тест. На 20 години се явих и взех другите категории – за ТИР, автобус и мотор, оттогава имам всичките възможни категории. Другото нещо, много по-различно от България е, че заради климата в Швеция е задължително преди изпита се прави едно упражнение – каране върху лед. Ако нямаш документ от тази фирма, която предлага такъв полигон, не може да се явиш на изпита. Кара се там и през лятото, когато на асфалта слагат нещо като фолио, което дава същия ефект , все едно, че е заледено. Значи ти караш и вдигаш 50 км/ч после правиш един завой между пластмасови колчета и колата почва да поднася и ти трябва да решиш на коя страна да извиеш волана, колко да намалиш и т.н. На полигона те пускат също и само в една седалка, вързан с колан с 8-10 км/ч, която изведнъж спира, за да можеш да почувстваш какви сили действат, къде коланът те стяга за кръста или за рамото. Това също се прави като част от задължението на държавата да има влияние върху мисленето на хората, да им обяснява на практика защо е измислено това или онова правило. Трябва да ти влезе в главата и да знаеш наизуст – при 90 км/ч изминаваш 25 метра за 1 секунда. Само да реагираш и да преместиш крака от газта на спирачката и вече си минал тези 25 метра и ти трябват още 25, докато спираш.”

Прочетете цялото интервю във в-к “Труд” от ТУК