За дупките и хората: проблемът е системен, убедените са експертите
Препятствия за преодоляване. За сигурността и състоянието на пътищата у нас – коментар на Йонко Иванов, председател на Съюза по авто-мото подготовка и Богдан Милчев от Института за пътна безопасност.
Премиерът Борисов поиска вчера незабавни ремонти и обезопасяване на опасните участъци.
Йонко Иванов е съгласен, че дупките по пътищата се показаха под снега. Единственото радостно е, по думите му, че поне се мият гумите на товарните камиони. Иначе Иванов смята, че премиерът говори за тези проблеми, за да напомни отговорностите на министрите, не желаещи да контактуват с хората, които могат и знаят как да се разреши този проблем. Това водело до неразбориите. Сега вече, както сам днес казал, министър Радев щял да работи за синхрона между институциите. Иванов напомни, че на вътрешния министър и на службите, които той ръководи, е вменено по закон те да констатират и издават предписания за всичките съществуващи опасности по пътя, както и да налагат санкции, ако те не бъдат изпълнени.
Богдан Милчев се определи не като оптимист, а реалист. Той вижда в изявлението на премиера признанието, че институциите не си вършат работата. Според него “медиите диктуват политиката в сферата на пътната безопасност”. Реакцията на държавното ръководство идва след като дупките са показани от тях. Отговорността за безопасността по пътищата не е на премиера. Тя трябва да се носи от един орган – държавно-обществена констативна комисия, която всяка година да издава доклади за пътната безопасност, където да бъдат включени дупките и всичко останало. От 2006 година такъв доклад не е внасян в Министерския съвет. А тези доклади трябва да бъдат публични. От тези доклади премиерът би трябвало да се запознава със ситуацията,
“а не от медиите да му се подсказва и той да импровизира управлението на системата за пътна безопасност, защото тази импровизация… довежда България… до вероятността да загинем от ПТП, два пъти и половина по-голяма, отколкото е средно за ЕС”.
Милчев напомни за проблема с пешеходните пътеки от края на миналата година, който трябваше да бъдерешен до края на февруари, но до днес такъв резултат не е обявен. Какво е установила проверката не е ясно, от прокуратурата няма отговор за нея. Вината не е нито у премиера, нито у прокурора – проблемът е системен, убеден е гостът на предаването.
а да бъде разписана в новия ЗДвП;
обучавали така преди 10-20 години. Няма инструктор, а този, който те обучава, държи само ръчната спирачка. Взех моята книжка, когато бях на вършил 18 години и 4-5 дена. Тоест – учиш се да караш около 3 месеца, през това време ходиш на теория и държиш теоретичен изпит. После вземаш 5-6 урока, платени в школа, точно преди деня на практическия тест. На 20 години се явих и взех другите категории – за ТИР, автобус и мотор, оттогава имам всичките възможни категории. Другото нещо, много по-различно от България е, че заради климата в Швеция е задължително преди изпита се прави едно упражнение – каране върху лед. Ако нямаш документ от тази фирма, която предлага такъв полигон, не може да се явиш на изпита. Кара се там и през лятото, когато на асфалта слагат нещо като фолио, което дава същия ефект , все едно, че е заледено. Значи ти караш и вдигаш 50 км/ч после правиш един завой между пластмасови колчета и колата почва да поднася и ти трябва да решиш на коя страна да извиеш волана, колко да намалиш и т.н. На полигона те пускат също и само в една седалка, вързан с колан с 8-10 км/ч, която изведнъж спира, за да можеш да почувстваш какви сили действат, къде коланът те стяга за кръста или за рамото. Това също се прави като част от задължението на държавата да има влияние върху мисленето на хората, да им обяснява на практика защо е измислено това или онова правило. Трябва да ти влезе в главата и да знаеш наизуст – при 90 км/ч изминаваш 25 метра за 1 секунда. Само да реагираш и да преместиш крака от газта на спирачката и вече си минал тези 25 метра и ти трябват още 25, докато спираш.”
Накратко Милчев представи целите на организацията. „Целта не е да дадем работа на някого, ние всички имаме други занимания и професии. Искаме да помагаме на държавата, защото в последните години тя не може да се справи с проблема. Сред нашите членове има такива, които цял живот се занимават с пътната безопасност“, заяви той. Според него обаче държавата публично не търси помощ от неправителствени организации.
