СТАНОВИЩЕ относно икономическата целесъобразност, трафика и рисковете пред намерението за отдаване на основни пътни обекти и автомагистрали в България на концесия

1. ВЪВЕДЕНИЕ И ПОСТАВЯНЕ НА ПРОБЛЕМА

Обявените намерения за отдаване на големи пътни обекти и автомагистрали на концесия повдигат повече въпроси, отколкото дават отговори. Всяка концепция за пътна концесия се базира на фундаменталния въпрос за финансовата самоиздръжка през потребителските такси.

За да се определи стойността и икономическата жизнеспособност на една пътна концесия, най-важният показател е реалният автомобилен трафик – колко превозни средства преминават, в какви часови диапазони и с каква интензивност.

Тук възниква ключовият въпрос: Кой и на каква база ще определя трафика, върху който ще се изчисляват финансовите параметри на бъдещите концесии? Това не е просто технически детайл. Това е основата, върху която се определя дали една сделка е икономически изгодна за държавата, или е структурирана в полза на частния оператор.

2. ХРОНОЛОГИЯ НА НЕУСПЕШНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ И ОПИТИ В БЪЛГАРИЯ

България има богат исторически опит с опитите за концесиониране на пътната мрежа. Анализът на натрупаната практика през последните две десетилетия показва ясната причина, поради която до момента у нас няма реализирана пътна концесия: интензивността на трафика на по-голямата част от мрежата е недостатъчна, за да покрие необходимите капиталови и експлоатационни разходи без държавна субсидия.

Тази хронология категорично показва: предходните правителства не са се отказали от концесиите поради липса на политическо желание, а поради обективна липса на икономическа логика без пряка държавна намеса.

3. МОДЕЛЪТ „ПЕЧАЛБАТА Е ЧАСТНА, РИСКЪТ – ЗА ДЪРЖАВАТА“

Тъй като реалният трафик в преобладаващата си част от мрежата не покрива инвестициите (таб.1), кандидатите за концесионери неизбежно изискват правни и финансови механизми за защита:

Държавна гаранция за минимален трафик – ако преминаващите автомобили са по-малко от заложените в прогнозата, държавата доплаща разликата от бюджета.

Смесено (хибридно) финансиране – държавата осигурява значителна част от грантовото финансиране за строителство, а концесионерът събира таксите за поддръжка и печалба.

При този сценарий концепцията за концесия се обезсмисля: Ако държавата трябва да финансира изграждането и да гарантира приходите при нисък трафик, то защо пътят се предава на частен оператор?

При подобно поставяне на рамката се възпроизвежда най-порочният модел:

За частния концесионер: Гарантирана норма на възвръщаемост без реален пазарен риск.

За държавата и данъкоплатците: Поемане на строителния риск, финансовите дефицити и изплащането на компенсации при неизпълнени прогнози за трафика.

4. ИЗИСКВАНИЯ НА ИНСТИТУТА ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ

За да се предотврати ощетяването на публичния интерес и нанасянето на щети върху държавния бюджет, Институтът за пътна безопасност настоява за пълна транспарентност. Преди задействането на каквато и да е процедура за отдаване на концесия на пътни обекти, публично следва да бъдат представени независими международни анализи относно:

Реалния автомобилен поток (проведен чрез сертифицирани системи за замерване, а не субективни прогнози).

Прогнозираните приходи от такси (ТОЛ и винетки).

Необходимите първоначални и последващи капиталови инвестиции.

Реалния срок за възвръщаемост на капитала.

Точния размер на очакваното държавно съфинансиране или компенсации.

Пълна оценка на риска за държавния бюджет при неблагоприятни сценарии.

5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Отдаването на пътни обекти на концесия в условия на недостатъчен трафик превръща концесионера в обикновен събирач на такси с гарантирана от държавата печалба.

Ако държавата трябва да осигури средствата за изграждането на дадена автомагистрала или съоръжение и след това да гарантира приходите на концесионера, публичното говорене за „привличане на частен капитал“ е дезинформация. Институтът за пътна безопасност призовава за спиране на всички празни приказки на министър и премиер до изготвянето и публичното оповестяване на независими, публично достъпни икономически и трафик анализи.