Пътната безопасност през погледа на специалистите

По темата в студиото на ДАРИК радио гостуваха  Руслан Вуцов, председател на УС на Института за пътна безопасност и Йоран Свенсон, президент на Българо-Скандинавската търговска камера и член на УС на Института за пътна безопасност.

Темата е важна за всеки от нас, особено в мобилното време в което живеем.  Защото пътната безопасност е свързана с качеството на живота ни. Никога не е излишно да говорим на тази тема, да предлагаме възможности и решения.

 

Йоран Свенсон, член на Управителния съвет на Института за пътна безопасност, пред „Труд“: В Швеция наричаме камерите на КАТ „животоспасители“

Йоран Свенсон е Президент на Българо-Скандинавската търговска камара, почетен консул на Кралство Швеция и ръководител на мисията в София от 2011 г. до 2017 г . Живее в България от 1994 г. и работи в сферата на международната спедиция и логистиката. Женен е за българка и има едно дете.

Членът на УС на Института за пътна безопасност даде интервю за в. “Труд“:

“В Швеция взимането на шофьорска книжка е по-различно от България. Първо човек започва да кара, когато го тренират. В момента е разрешено да те тренира човек, който е над 24 години и има книжка минимум 5 години без прекъсване. Когато бях момче, можех да започна на 17 години и 9 месеца и мен ме обучаваше баща ми. Качваме се на нашата кола, слагаме отзад знак, че в момента с този автомобил се извършва обучение и си караме по всички видове пътища. Това не е като в България, когато видят на колата с „У“ да му викат убиец и да го заобикалят отгоре, отдолу, отляво и отдясно. Този знак е много важен за онези отзад и щом го видят, те трябва да са толерантни, да дават път, да влязат в ситуацията на този млад човек, който кара, защото нали и те са се обучавали така преди 10-20 години. Няма инструктор, а този, който те обучава, държи само ръчната спирачка. Взех моята книжка, когато бях на вършил 18 години и 4-5 дена. Тоест – учиш се да караш около 3 месеца, през това време ходиш на теория и държиш теоретичен изпит. После вземаш 5-6 урока, платени в школа, точно преди деня на практическия тест. На 20 години се явих и взех другите категории – за ТИР, автобус и мотор, оттогава имам всичките възможни категории. Другото нещо, много по-различно от България е, че заради климата в Швеция е задължително преди изпита се прави едно упражнение – каране върху лед. Ако нямаш документ от тази фирма, която предлага такъв полигон, не може да се явиш на изпита. Кара се там и през лятото, когато на асфалта слагат нещо като фолио, което дава същия ефект , все едно, че е заледено. Значи ти караш и вдигаш 50 км/ч после правиш един завой между пластмасови колчета и колата почва да поднася и ти трябва да решиш на коя страна да извиеш волана, колко да намалиш и т.н. На полигона те пускат също и само в една седалка, вързан с колан с 8-10 км/ч, която изведнъж спира, за да можеш да почувстваш какви сили действат, къде коланът те стяга за кръста или за рамото. Това също се прави като част от задължението на държавата да има влияние върху мисленето на хората, да им обяснява на практика защо е измислено това или онова правило. Трябва да ти влезе в главата и да знаеш наизуст – при 90 км/ч изминаваш 25 метра за 1 секунда. Само да реагираш и да преместиш крака от газта на спирачката и вече си минал тези 25 метра и ти трябват още 25, докато спираш.”

Прочетете цялото интервю във в-к “Труд” от ТУК

 

 

С какво ще се занимава Института по пътна безопасност- Руслан Вуцов и Йоран Свенсон в БТВ

“България е първо място по жертви на пътни катастрофи.

Оставаме с усещането, че непрекъснато се вземат някакви мерки за тяхното намаляване, но без резултат. През седмицата бе създаден Институт по пътна безопасност, чиято цел е да помогне на държавните институции в борбата с войната по пътищата. Възможно ли е това?”

Двама от инициаторите на новия Институт по пътна безопасност – Руслан Вуцов и Йоран Свенсон бяха в студиото на “Тази неделя”