Преференциални условия на „Дженерали Застраховане“ АД за членовете на Института за пътна безопасност

Представяме ви преференциалните условия на „Дженерали Застраховане“ АД за членовете на Института за пътна безопасност, осъзнали приоритетите на безопасното поведение на пътя с подписването на Хартата.

“Дженерали Застраховане” АД е част от “Дженерали България Холдинг” ЕАД, част от
световната застрахователно–финансова група Assicurazioni Generali S.p.A., която продължава да
бъде оценена в дългосрочен план с кредитен рейтинг “А-” от Fitch, а Група Дженерали продължава
да затвърждава позицията си сред водещите финансови групи в света и номер едно живото
застрахователна група в Европа.

Подкрепяйки идеята и мисията на Институт за пътна безопасност, „Дженерали
Застраховане“ АД има честта да предложи на всички членове на Институт за пътна безопасност,
включително членове на техните домакинства (майка/баща, син/дъщеря, сестра/брат, съпруг/а,
или лица, с които съжителстват на съпружески начала), следните специални преференциални
условия по застраховки, както следва:

Застраховка „Домашно имущество”
Преференциалните условия по застраховка „Домашно имущество“ за членовете на Институт за
пътна безопасност и членовете на техните семейства се изразяват в предлагането на отстъпки в
размер до 45% от стандартната й Тарифа.
„Дженерали Застраховане” АД предлага имуществени застраховки на преференциална цена при
избор на препоръчан пакет, който отговаря на изискванията за надеждно покритие и атрактивни
цени. Минималната премия по полица на специалното пакетното предложение „Дом” за периода
на кампанията и при условията на еднократно плащане е до 36.19 лева и покрива щети на
жилището от 40 000 лева и на движимото имущество до 4 500 лева.
Посочените суми са минимални, а при интерес на клиента, застраховката може да бъде
оферирана и сключена при значително по-високи лимити – съобразно персоналните им нужди.

Застраховка „КАСКО на МПС”
Преференциалните условия по застраховка „Каско на МПС“ за членовете на Институт за пътна
безопасност се изразява в предлагането на преференциално тарифно число – 4%.

Посочената тарифа по застраховка „КАСКО на МПС“ е валидна:
за МПС, собственост на физически лица над 25 г.

-при минимална цена на застраховката в размер на 200 лв.;
-без прилагане на завишение за разсрочено плащане;
-при прилагане на останалите тарифни условия – минимална премия за доверен сервиз и др.

Посочените преференциални цени и условия не се отнасят за:

– МПС с десен волан, както и внос от Северна Америка /САЩ и КАНАДА/,
– Кабриолети, таксиметрови автомобили, ретро автомобили, тунинговани и спортни автомобили,
автомобили отдавани под наем, както и други със специално предназначение,
– Автомобили от марките Ауди, БМВ, Фолксваген Туарег и Тигуан Бентли; Порше; Мазерати;
Ферари; Бугати; Ламборджини; Майбах; Астън Мартин; Шевролет Корвет; Ролс Ройс; Додж;
Линкълн; Понтиак; Меркури; Морган; Олдсмобил; Плимут; Акура; Буик; Мини; GMC; Scion;
Wiesman; Triumph.

При сключване на полица по застраховка „Каско на МПС“ в зависимост от застрахователната сума
„Дженерали Застраховане“ АД запазва правото си да поиска монтиране на допълнително
устройство против кражба.
Забележка: Подновяването на застрахователните договори се извършва по условията на
действащите Търговски указания и Заповеди по застраховка „Каско на МПС”.

Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Преференциалните условия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
членовете на Институт за пътна безопасност се изразяват в предлагането на допълнителни 10%
отстъпка от стандартната й Тарифа за лица над 31-годишна възраст.

Настоящите преференциални условия за членове на Институт за пътна безопасност
са само за полици, сключени директно в „Дженерали Застраховане“ АД – Фронт офис
Искър, гр. София, ул.“Искър“ №69-71. *

Членовете на Институт за пътна безопасност ще бъдат идентифицирани като такива чрез сайта на института и приложения там списък.

От  „Дженерали Застраховане“ АД са готови да отговорят на всички Ваши допълнителни въпроси, както и да
обсъдят всички Ваши допълнителни изисквания относно покрития и цени, на следните
телефони: +359 2 935 0447; +359 2 935 0441; +359 2 935 0888; email: fo.iskar@generali.com

* Всички членове, които не са от София и желаят да се възползват от офертата, могат да се свържат с ФО на „Дженерали Застраховане“ АД чрез посочените телефони и e-mail, за да договорят застраховката си, която ще им бъде изпратена с куриер.

 

 

Какви са подводните камъни за продавачите и купувачите на автомобили

Покана и програма за бизнес закуска

Институтът за пътна безопасност и CarStory

Ви канят на 

БИЗНЕС ЗАКУСКА

Програма:

9:30 – 10:00 посрещане на журналисти

10:00 – 10:02 въведение и представяне на участниците (DMG)

10:05 – 10:20 – CarStory

  • Некоректните търговски практики (измами при продажба на употребявани автомобили) и по-конкретно внос на технически неизправни автомобили, които се привеждат в продаваем вид и продават като перфектни – тема, за която се говори твърде малко. (въведение в темата, представяне на проблема, примери)

10:20 – 10:35

  • Безопасност – технически неизправните автомобили са рискови. Становище на Института (развиване на темата от гледна точка на безопасността)

10:35 – 10:50

  • Как да разграничим коректните продавачи от некоректните търговци. Карстори защитава интереса на купувачите (представяне на Карстори, описание на решението)

10:50 – 11:00

  • Въпроси и отговори
Допълнителна информация: 

Срещата ще бъде проведена в залата на Сохо ( http://soho.bg). Адреса е   ул. Искър 4 (В  близост до ЦУМ) 

Обстановката ще бъде неформална, с кетъринг (бизнес закуска) 

* Потвърдете присъствие на 0700 200 55

Институт за Пътна Безопасност
+359 878 777 838

 

Как да спре войната по улиците в България? Кажете вие! (АНКЕТА)

Сигурно много от вас, които са ходили в чужбина им е правило впечатление нещо, свързано с пътната безопасност.

Затова решихме да ви питаме:

(Отговорите добавете вие! )

Кои според вас са най-добрите европейски и световни практики, които ще помогнат за прекратяване на войната по пътищата в България?
  • Добавете вашия отговор

Може да добавите отговор и да гласувате за 5 отговора, които имат най-голямо значение според вас. Моля, наблегнете на практики, които все още не се прилагат у нас! 

 

 

ХОРА СМЕ! ОБИЧАМЕ!

Националната инициатива Хора сме! Обичаме! стартира от днес – 21 март 2018 година. В първия пролетен ден ние – организаторите от BMM (Българска мотоциклетна медия), български мото клубове и ИПБ (Институт за пътна безопасност), отправяме мото предизвикателство към всички мотористи.

А то – предизвикателството, е: през целия тазгодишен мото сезон ние – мотористите да изпращаме свои мото “обичащи” интересни и артистични снимки. Защото “обичаме” е дума със силен емоционален заряд. Защото ние обичаме – моторите си, свободата си, партньорите си, децата си, домашните си любимци, природата…

Целта на нашата национална иницитива Хора сме! Обичаме! е позитивна кампания за пътна безопасност, култура на движението и съпричастност на пътя.

Как да се включите?

Карайте безопасно, карайте с обич! И се снимайте! Изпращайте вашите снимки на лично съобщение на Facebook страницата на BMM или на e-mail info@bmm.bike. Снимките ще публикуваме на Facebook страницата на BMM.

Снимките ще се “състезават” в три категории::

  • Обич;
  • Приятели на пътя;
  • Природа.

Оценяването и класирането е на база брой “Харесва ми/Like” под всяка една публикувана на Facebook страницата на BMM снимка. Ще имаме междинни победители – за всеки един месец. Накрая на мото сезона ще обявим финалните победители – тези, чиито снимки са събрали най-голям брой “Харесва ми/Like”.

Ще раздаваме мноооого награди! Ще има мноооого и все приятни изненади!

Националната инициатива на BMM (Българска мотоциклетна медия), български мото клубове и ИПБ (Институт за пътна безопасност) стартира в първия пролетен ден – на 21 март 2018 г. Тя ще продължи до края на тазгодишния мото сезон – до 30 септември 2018 г.

До момента в Хора сме! Обичаме! се включиха следните мото клубове (по азбучен ред):

  • Benzin MC;
  • Brothers from Hell MC;
  • Free Wind Riders MC;
  • Lowlanders MC
  • Sharks MC;
  • Бели вълци МСС;
  • Добруджански братя MCC;
  • Madara Horsemen MCC;
  • The Keepers MCC;
  • Мото група SOUT WEST – Благоевград.

Включиха се и мотористи от Бургас и София. Вече имаме и спонсори – магазин Pit Stop Shop и Клуб 5-та База (Bar & Dinner Fifth Base).

Инициативата Хора сме! Обичаме! е отворена за всички, които искат да се присъединят към нея – мото клубове, организации, фирми и др.

Нека под мотото “Хора сме! Обичаме!” да имаме един красив, емоционален, позитивен и безавариен мото сезон!

ИПБ

 

 

Инициативи в цялата страна за 20 март- Ден за движение по правилата

Членове на ИПБ проведоха срещи, дискусии и обучения с деца от училища и детски градини в цялата страна

Защо, точно 20 март?! 

СУ Христо Ботев гр. Кубрат

Защото този ден символизира идването на пролетта! А пролетта ни изкарва навън. Излизат велосипедисти, мотористи, децата са повече време на вън. Започват разходки, екскурзии и излети на открито! Което предполага по-интензивно движение по улиците и пътищата.

ОУ “Димчо Дебелянов” гр. Бургас

Идеята за този ден е всеки, който има желание, да приеме инициативата за лична, като всеки ден напомня на себе си, на близките си, на децата си, на приятели и колеги, на хората, които обича, да спазват правилата и да се съобразяват с всички участници в движението. Да има уважение и толерантност на пътя и по улиците. Ако повече хора приемат това за своя кауза, промените около нас ще бъдат бързи и ярки.

ОУ “Княз Борис” I гр. Бургас

Ако всичко това бъде подплатено с навременни, безкомпромисни и безжалостни мерки спрямо системните нарушители по пътищата, резултатите много скоро ще бъдат на лице. Всички ние сме отговорни за това, да се случи или да не се случи! От нас зависи.

Иво Танев

91 ОДЗ “Слънчев кът” гр. София
14 СУ “Професор д-р Асен Златаров” гр. София
ОУ”Христо Ботев” с.Острово

За дупките и хората: проблемът е системен, убедените са експертите

Препятствия за преодоляване. За сигурността и състоянието на пътищата у нас – коментар на Йонко Иванов, председател на Съюза по авто-мото подготовка и Богдан Милчев от Института за пътна безопасност.

Премиерът Борисов поиска вчера незабавни ремонти и обезопасяване на опасните участъци.

Йонко Иванов е съгласен, че дупките по пътищата се показаха под снега. Единственото радостно е, по думите му, че поне се мият гумите на товарните камиони. Иначе Иванов смята, че премиерът говори за тези проблеми, за да напомни отговорностите на министрите, не желаещи да контактуват с хората, които могат и знаят как да се разреши този проблем. Това водело до неразбориите. Сега вече, както сам днес казал, министър Радев щял да работи за синхрона между институциите. Иванов напомни, че на вътрешния министър и на службите, които той ръководи, е вменено по закон те да констатират и издават предписания за всичките съществуващи опасности по пътя, както и да налагат санкции, ако те не бъдат изпълнени.

Богдан Милчев се определи не като оптимист, а реалист. Той вижда в изявлението на премиера признанието, че институциите не си вършат работата. Според него “медиите диктуват политиката в сферата на пътната безопасност”. Реакцията на държавното ръководство идва след като дупките са показани от тях. Отговорността за безопасността по пътищата не е на премиера. Тя трябва да се носи от един орган – държавно-обществена констативна комисия, която всяка година да издава доклади за пътната безопасност, където да бъдат включени дупките и всичко останало. От 2006 година такъв доклад не е внасян в Министерския съвет. А тези доклади трябва да бъдат публични. От тези доклади премиерът би трябвало да се запознава със ситуацията,

“а не от медиите да му се подсказва и той да импровизира управлението на системата за пътна безопасност, защото тази импровизация… довежда България… до вероятността да загинем от ПТП, два пъти и половина по-голяма, отколкото е средно за ЕС”.

Милчев напомни за проблема с пешеходните пътеки от края на миналата година, който трябваше да бъдерешен до края на февруари, но до днес такъв резултат не е обявен. Какво е установила проверката не е ясно, от прокуратурата няма отговор за нея. Вината не е нито у премиера, нито у прокурора – проблемът е системен, убеден е гостът на предаването.

Още от деня, БНТ1

 

 

 

СУ „Христо Ботев”- гр. Кубрат се отчете за проведената инициатива на 20 март

Получихме писмо, в което от СУ „Христо Ботев”- гр. Кубрат ни описват подробно по какъв начин са отразили 20 март- Ден за движение по правилата

Ето какво ни пишат от училището:

Здравейте!

И СУ „Христо Ботев”- гр. Кубрат се включи в инициативата на Института за пътна безопасност.

Проведени дейности:

  1. 1. В час на класа на 19.03.18г. беше представена листовка с информация за инициативата- 20.03. 

        и бяха припомнени основните правила за безопасно движение.

  1. 2. В коридора на училището бяха направени две информационни табла.
  2. 3.Във всяка класна стая представители на ученическия съвет на 20.03.18г. раздадоха стикери –ДВИЖИ СЕ БЕЗОПАСНО, направени от комисията по БДП при училището. Такъв стикер има и на всяка дъска в класната стая, да напомня, че движението по правилата е ВСЕКИ ДЕН!
  3. 4. От 14.00ч. се проведе урок по БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ със сборна група от 4 класове:

–          Бяха представени две мултимедийни презентации от г-ца Ивелина Николова- член на комисията по БДП;

–          Часът завърши с ролева игра- Познаваме ли пътните знаци!!!

Предстоят следващи инициативи.

ЖЕЛАЕМ УСПЕХ НА ВСЯКА ВАША ИНИЦИАТИВА!!!

ОЧАКВАЙТЕ ПОДКРЕПАТА НИ!

Поздрави

Валентина Петрова Димитрова

СУ “Христо Ботев”- гр. Кубрат

От Институт за пътна безопасност благодарим на всички деца и техните учители за отговорната позиция и им пожелаваме успех в учението! 

Още снимки от проведените инициативи за 20 март може да видите на страницата във Фейсбук на Институт за пътна безопасност

 

 

Пътната безопасност през погледа на специалистите

По темата в студиото на ДАРИК радио гостуваха  Руслан Вуцов, председател на УС на Института за пътна безопасност и Йоран Свенсон, президент на Българо-Скандинавската търговска камера и член на УС на Института за пътна безопасност.

Темата е важна за всеки от нас, особено в мобилното време в което живеем.  Защото пътната безопасност е свързана с качеството на живота ни. Никога не е излишно да говорим на тази тема, да предлагаме възможности и решения.

 

АНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА НА Р. БЪЛГАРИЯ 2011-2020 Г.

Резюме

 

Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р.България за периода 2011‑2020 г.[1] е политически рамков документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за подобряване условията за движение по пътищата и намаляване на жертвите при пътно-транспортни инциденти.

Целта на стратегията е намаляване на последствията от пътно-транспортните произшествия към 2020 г. спрямо показателите за 2010 г.

Намаляване броя на убитите при ПТП с 50%, като през 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 388. Намаляване броя на тежко ранените при ПТП с 20%, като през 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 6363.

 

Анализ на Стратегията

 

Стратегическите цели, заложени както в националната, така и в европейската програма за пътна безопасност за периода 2011-2020 г., имат подчертана превантивна насоченост и обхващат:

  • Мерки за подобряване пасивната и активна безопасност в МПС.
  • Строителство на по-безопасна пътна инфраструктура.
  • Подкрепа за развитието на интелигентните технологии.
  • Подобряване на образованието и обучението на участниците в пътното движение.
  • Засилване на контрола за спазване на съответните разпоредби.
  • Намаляване на нараняванията по пътищата.
  • Засилване на превенцията по отношение на уязвими участници в движението ‑ мотоциклетисти, велосипедисти, деца и други.
  • Предвижда се повишаване на осведомеността за рисковите фактори и необходимостта от засилване на превенцията на пътно-транспортни произшествия чрез:
  • използване на обществени кампании, включително световната седмица на безопасността по пътищата и ежегодният световен ден за възпоминание на жертвите на движението по пътищата;
  • сътрудничество с неправителствени организации и други инициативи на гражданското общество, които споделят целите и задачите десетилетието в тази област;
  • подкрепа на инициативите на частния сектор, предприети в тази насока.

Съгласно Стратегията намаляването на нещастията по пътищата изисква обединяване на усилията на институциите и воля за провеждане на конкретни дейности за безопасно функциониране и намаляване на грешките на системата водач‑автомо­бил‑път. В тази връзка философията на настоящата стратегия е подчинена на следните принципи:

  • Принцип на ограничените човешки възможности;
  • Човешкото тяло е лесно наранимо;
  • Безопасността на движението е споделена отговорност;
  • Транспортната система е приятел на човека;
  • Нарастване употребата на обществения транспорт.

ПТП са изключително тежки за гражданите, за обществото, за икономиката и за страната като цяло. Подредени по сила на щетите те са:

  • Жертви на деца и младежи;
  • Увеличаване на преждевременната и обща смъртност;
  • Увеличаване броя на инвалидите в трудоспособна възраст;
  • Невъзстановимо увреждане здравето на възрастните;
  • Загуба на работно време;
  • Унищожаване или увреждане на материални активи;
  • Допълнителни разходи за здравеопазване, социални грижи и застрахователи.

ПТП са рискови събития, които в национален мащаб могат точно да бъдат оценени по вероятност на случването им, да бъдат прогнозирани и да бъдат предвидени най-ефикасни и ефективни противодействия.

Целта, която се поставя от Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011‑2020 г. да намали жертвите и пострадалите от ПТП е нереалистична към този момент защото е налице нарастващо не изпълнение на двете стратегически цели.

Графиката на Фиг. 1. ни показва нарастващото неизпълнение на посочените стратегически цели.

Фиг. 1.

 

Реалният брой на загиналите участници в движението при ПТП през 2015 г. надвишава с 48 лица броя им през 2014 г. и достига 708 души. Броя на загиналите при ПТП през 2016 г. остава отново 708 души. През 2017 г. се констатира спад с 26 лица спрямо 2016 г.. Тези данни съпоставени с прогнозния темп за намаляване на жертвите от Стратегията показват, че в 2014 г. загиналите са повече с 40 лица; в 2015 г. – 120 лица и през 2016 г. – 165 лица и през 2017 г. – 178 лица. От този анализ се вижда, нарастващо неизпълнение на стратегическата цел за намаляване на жертвите от ПТП въпреки намалението през 2017 г. с 3,67% на загиналите спрямо 2016 г.. Ако към горният анализ добавим оценка за вероятността от загуба на живот за участниците в движението, ще видим, че тя нараства още по-значително от нарастването на абсолютния брой на загиналите. Причината за това е намаляването на броя на населението на страната годишно между 40 000 – 50 000 души. През 2014 г. рискът за загуба на живот при ТПТП за всеки български гражданин е с вероятност  91.64%0000 (на 1 000 000 лица),  през 2016 г. той нараства до 99.05%0000,  през 2017 г. се констатира спад от 2.04 %0000  и достига до 97.01%0000 .

От данните на ЕК се вижда, че рискът от загуба на живот в България е един от най-високите в ЕС и е няколко пъти по-висок отколкото в Германия, Италия, Великобритания и Франция. Сравнението на състоянието на безопасността по показател убити на 1 000 000 лица показва 2-2.5 по-висока смъртност по пътищата в нашата страна спрямо състоянието на безопасността в другите европейски страни.

На фиг. 2. е показан реалния брой на ранените участници в движението при ПТП и прогнозния темп за намаляването им по години.

Фиг.2.

 

След приемане на Стратегията броят на ранените не намалява, а расте, за да достигне до 9374 през 2016 г., от 8080 през 2010 г.  През 2017 г. се констатира спад сред ранените с 7,4% спрямо 2016 г.. Въпреки спада за да се достигне прогнозния темп от Стратегията е било необходимо ранените да намалеят с още 1802 лица през 2017 г..

За да бъде достигната втората стратегическа цел е необходимо намаление на ранените с 26,69% за 3 г.. Това при тенденцията на нарастване между 2010 г. и 2016 г. и констатираната нестабилна среда за движение по пътищата изглежда невъзможно: в 2013 г. ранените са с 1209 повече от прогнозата в Стратегията; в 2014 г. – с 1247;  в 2015 г. – с 1749; 2016 г. – с 2324 и през 2017 г. – 1802.

Рискът участник в движението да бъде ранен при ПТП в 2013 г. е 1211,4%0000, в 2014 г. е 1200,5%0000,  в 2015 г. е 1254,9%0000, в 2016 г. е 1308,7%0000, и през 2017 г. е 1238,7 %0000 т.е. над 1238 на 1 милион участници в движението всяка година са ранени при ПТП през 2017 г..

Основната задачата е да се потърси отговор на най-важния въпрос, който произтича от направените заключения ‑ предвидено ли е в Стратегията противодействие на обратната тенденция за нарастване на ПТП, на тежките сред тях, на убитите и на ранените?

В Стратегическите направления за осигуряване на безопасността на движението са предвидени мерки в няколко направления:

Конкретните мерки за „5.1. Подобряване на управлението на безопасността на движението“[2] са свързани с ресурсите и с предвидените организационни промени. Допускаме, че те досега се усвояват редовно и се провеждат ритмично. За да бъдат ускорени е нужно да се привлекат много допълнителни ресурси и рязко да се ускори процеса на създаване на нова организация. Такава възможност не е предвидена в Стратегията.

Мерките заложени за „5.2.[3] Подобряване образованието и уменията на участни­ците в движението” са широкообхватни, ефектите от тях могат да идват само равно­мерно във времето. Тук не са предвидени, а и не могат да се предвидят и приложат, най-вече поради естеството на самите мерки, извънредни мерки срещу очертана негативна тенденция.

Възможностите за управление на нарасналите рискове от ПТП и ТПТП са дадени в „5.3.[4] Повишаване на контрола по спазване правилата за движение”. Както основателно е посочено в тази част на Стратегията: „Контролът по спазване на правилата за движение остава ключов фактор за създаване на условия за значително намаляване на смъртните случаи и нараняванията, особено когато е широко оповестен” Именно в контрола се вижда рязка промяна. В края на 2014 г. ръководството на МВР предприема активни действия за борба с корупцията сред пътните полицаи. Със заповед на министъра на вътрешните работи: 1) беше забранено Охранителната полиция да работи по ЗДвП; 2) Пътна полиция може да работи по ЗДвП единствено, когато проверките на МПС се заснемат с камери. Охранителните полицаи са 90% от униформените. Пътните полицаи в гр. София по щат разполагат с 65 служебни автомобили, като само на 17 са монтирани камери. Камерите постоянно дават дефекти. Няма изградена система за постоянно видеонаблюдение на действията на полицаите. Източването на информацията от паметта на камерите отнема около 90 минути само за гр. София. В тъмната част на денонощието, и когато проверяваният водач на МПС е на повече от 20 метра, качеството на записа е толкова лошо, че не може записът да бъде използван за доказателство. Заниженият контрол на Охранителна и Пътна полиция намалява силно интензивността и обхвата на мерките предвидени в част 5.3 на Стратегията е основната причина за влошаване на пътно-транспортната обстановка в страната, защото създаде усещане, че полицията бездейства и няма право да санкционира нарушенията. Затова първото заключение е, че контролът, който се осъществява от полицията върху движението по пътищата следва да бъде възстановен в пълния му потенциал, подобрен и развит.

Мерките свързани с по-безопасната инфраструктура (5.4.)[5] и по-безопасни пътни превозни средства (5.5.)[6] очевидно не могат да дадат необходимия бърз ефект върху нарасналите рискове от убити и ранени при ТПТП. Прилагането на останалите мерки „5.6.[7] Стимулиране използването на съвременни технологии за повишаване на пътната безопасност” и „5.7.[8] Подобряване на услугите за спешна помощ и грижите за намаляване на последствията от ПТП” изискват рязко увеличаване на отделяните за противодействие на рисковете публични ресурси. Стратегията не предвижда промяна в ЗДвП и други закони, свързани с безопасността на движението. Такава промяна не е предвидена дори при обстановка на нараснали щети от ТПТП; няма приета система за оценка на реалните загуби от пътно-транспортните произшествия, което възпира сериозно инвестициите в тази насока; научно-изследователската дейност е сведена до миниум и се забавя внедряването на добрите световни практики по безопасността на движението; няма разработен механизъм за финансиране на проекти свързани с безопасността на движението; включването на Фонд „Безопасност на движението в рамките на бюджета на МВР, ограничи съществено неговото ползване; за приетия като БДС международен стандарт за пътна безопасност ISO 39001:2012 „Системи за управление на безопасността на движението“ няма механизъм за прилагането му; не са конкретизирани отговорностите на местните власти, ръководителите на организации и институции относно безопасността на движението и др.

Изводи

В Стратегията не са предвидени мерки за противодействия на обратната тенденция за нарастване на ПТП. При целеполагането е екстраполирана пожелателно тенденцията от 2008-2010 на рязко намаляване на броя на жертвите от ПТП, без да бъдат изяснени истинските причини (тежка икономическа рецесия, намален общ пробег на МПС и пр.).

Единственият пакет от мерки, който има потенциал да противодейства на нарасналите рискове е повишаване на контрола по спазване правилата за движение. Точно този контрол е силно намален заради борбата с корупция на пътя.

 

Заключенията от анализа на мерките и съдържанието на Стратегията

 

Стратегията не дава отговор на досега провежданата политика и оценката в сферата на сигурността в движението по пътищата както и за 8 годишното буксуване в броя на убитите и ранени от катастрофи.

  • Стратегията не отговаря какво е общественото влияние на закона за движението по пътищата и ако е намаляло, защо това е станало и какви действия предвиждат авторите по посока на неговата промяна.
  • Ще променим ли поведението на шофьора в резултат на непрекъснатото налагане на санкции и какво конкретно предлага Стратегията?
  • Съществуват ли ОБЕКТИВНИ ПРИЧИНИ за високата аварийност на пешеходните пътеки и спирките на обществения транспорт?
  • Стратегията не предвижда развитието на организацията и управлението на точковата система на национално, регионално и европейско ниво, важен фактор за сигурността в движението по пътищата.
  • Актуалността от въвеждането на транспортна система е с подчертано внимание в проекта, без да се предлага конкретно такава с ясно изразено участие на субекти и обекти в нейното създаване.
  • Стратегията не предлага промяна в организацията: от борба със следствието в борба с причините .
  • Авторите вместо да предлагат 5 и 10 годишни стратегии, на базата на задълбочен анализ да направят цялостна оценка на възможностите на страната и предложат дългосрочна и устойчива стратегия за 20-30 години, период на организационно, управленческо и законово стабилизиране.

Изложеното в Стратегията може да се раздели на 2 части:

ПЪРВАТА ЧАСТ, отразяваща целите и идеите на предложената от авторите стратегия е в кратък 10 годишен период да бъде намален 2 пъти броя на загиналите от катастрофи по пътищата в България, без да покажат конкретно как ще го направят. Това поражда съмнение за изпълнението на заложената цел.

Нещо повече, съмненията се потвърждават и от високата самоувереност на авторите, предвидили програма в която с определен „ТЕМП“ броя на убитите по пътищата се намаляват по 38-39 средно годишно и не трябва да надвишават 388 души, а броя на ранените не трябва да надвишават 6363 към края на 2020г, съгласно целта на стратегията?

Такова предвиждане, подкрепено с фиксирани цифри и необвързано с отговорности е една абсолютна абстракция, продукт на нечие въображение, което не отразява реалната действителност в процесите на движението по пътищата.

ВТОРАТА ЧАСТ на Стратегията отразява хаоса от обяснения, пожелания, обещания, указания и намерения, подкрепяни с много неясноти за намаляване броя на жертвите по пътищата.

Голяма част от изложението в Стратегията, след основна преработка би могло да послужи евентуално като наредба към закона и правилника, както и в помощ на упълномощените институции.

Един от основните фактори в организацията и управлението на сигурността в процесите на движението са координираните взаимодействия между институциите.

Авторите на Стратегията поставят акцент за ангажимента на институциите към взаимодействия, но не поясняват кой, как и кога ще регламентира задълженията, правилата, отговорностите и критериите с които ще действат като органи на държавната власт в страната и регионите. Не е обяснена ролята и участието на науката в решаване на взаимодействията между институциите, основен фактор в управлението на процесите в движението по пътищата.

В тази връзка не става ясно кой управлява изключително сложната по своя характер дейност в процесите на движението по пътищата.

Липсата на задължения и правила, предварително снемат отговорността на институциите, а отговорността не е ограничено понятие, тя се отнася за всички без изключения. Тогава как изпълнителната власт ще носи своята отговорност и как обществото ще има поглед върху дейността им по решаването на тези проблеми.

Стратегията не предлага политика съвпадаща с основните принципи и ценности в политиката на страните от ЕС и по-конкретно с опита на Германия в законодателната дейност и високата степен на организация и управление достойно за най-дълбоко внимание;

ПОЛИТИКА, КОЯТО ДА ПОСТАВИ ОСНОВИТЕ НА ТРАДИЦИЯ НА ПРИЕМСТВЕНОСТ и ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, на СПРАВЕДЛИВОСТ, на КОРЕКТНОСТ и ПОСТОЯНСТВО, на ДВУПОСОЧНОСТ в ОТГОВОРНОСТИТЕ, на ЕФЕКТИВНО КООРДИНИРАНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ, и ОПРОСТЕНО АДМИНИСТРИРАНЕ в ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ на ОБЩЕСТВОТО за СИГУРНОСТ в ДВИЖЕНИЕТО по ПЪТИЩАТА.

 

Предложения:

 

  • Създаване и приемане на държавна политика, която да определи правомощия, задължения и отговорности при управление на Системата за БДП. Това изисква да бъде определен субекта който носи общата отговорност за БДП. Моделът на споделена отговорност е изчерпан и доказано не ефективен.

 

  • Създаване на нов модел за управление на системата за БДП. Необходимостта от създаване на държавен експертен орган който да създаде условия за експертно управление на процесите свързани с сигурността по пътищата на България се обуславя от: подготовка на устойчива нормативна основа, създаване на методика за събиране на данни, анализирането им, мониторинг върху дейността на всички институции отговорни за БДП, създаване на национални програми, стратегии, план за действие и др..

 

 

 

 

[1] www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=714

 

[2] Виж стр.10 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[3] Виж стр.13 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[4] Виж стр.17 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[5] Виж стр.18 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[6] Виж стр.23на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[7] Виж стр.26 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[8] Виж стр.26 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

 

АНАЛИЗ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПЪТНОТРАНСПОРТНИЯ ТРАВМАТИЗЪМ

Резюме

Голям процент от травматизма в нашето общество е причинен от пътнотранспортни произшествия. Независимо дали причината е в невниманието и непредпазливостта или в неправилното шофиране и неспазването на правилата за движение, резултатът води до повишаване на пътния травматизъм. България се намира на едно от челните места по загинали на 1 млн. население спрямо редица държави от Европа и света. Ето защо задачата на цялото общество и институциите, занимаващи се с движението по пътищата, е да се осигури по-голяма безопасност по пътищата. В общественото пространство се дискутира ефикасността на контрола върху автомобилния трафик, корупцията на пътя; обсъжда се необходимостта от промени на ЗДвП и други нормативни актове, касаещи безопасността на пътя. Все по-често се изразяват мнения, че противодействието и превенцията на рисковете от ПТП не са ефективни. След анализа в този документ се предлага промяна в Системата за управление на  БДП.

 

Анализ на ПТП в периода 2010-2017 година

Анализът на пътнотранспортния травматизъм  е извършен за периода 2010-2017 година и една година след най-големите  промени в ЗДвП[1].

В този  доклад е направен и сравнителен анализ на ПТП в периода 2013-2017 година и на извършената административно-наказателна дейност (АНД). При изготвянето му са взети всички мерки за осигуряване на обективна и точна информация, която е базирана на публични източници и получена информация по ЗДОИ. Изнесеното в този доклад няма претенциите да бъде изчерпателно изследване, а само кратко резюме на проблема и неговото въздействие върху сигурността на страната.

Задачата, която си поставяме е да се актуализира реалистично оценката за възможността да бъдат постигнати двете цели на Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р. България 2010-2020 година (Стратегията): „Намаляване броя на убитите при ПТП с 50%. През 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 388; Намаляване броя на тежко ранените при ПТП с 20%. През 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 6363.

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 1.

Графиката на Фиг. 1. Ни показва нарастващото неизпълнение на посочените стратегически цели. Реалният брой на загиналите участници в движението при ПТП през 2015 г. надвишава с 48 лица броя им през 2014 г. и достига 708 души. Броя на загиналите при ПТП през 2016 г. остава отново 708 души. През 2017 г. се констатира спад с 26 лица спрямо 2016 г.. Тези данни съпоставени с прогнозния темп за намаляване на жертвите от Стратегията показват, че в 2014 г. загиналите са повече с 40 лица; в 2015 г. – 120 лица и през 2016 г. – 165 лица и през 2017 г. – 178 лица. От този анализ се вижда, нарастващо неизпълнение на стратегическата цел за намаляване на жертвите от ПТП въпреки намалението през 2017 г. с 3,67% на загиналите спрямо 2016 г.. Ако към горният анализ добавим оценка за вероятността от загуба на живот за участниците в движението, ще видим, че тя нараства още по-значително от нарастването на абсолютния брой на загиналите. Причината за това е намаляването на броя на населението на страната годишно между 40 000 – 50 000 души. През 2014 г. рискът за загуба на живот при ТПТП за всеки български гражданин е с вероятност  91.64%0000 (на 1 000 000 лица),  през 2016 г. той нараства до 99.05%0000,  през 2017 г. се констатира спад от 2.04 %0000  и достига до 97.01%0000 .

От данните на ЕК се вижда, че рискът от загуба на живот в България е един от най-високите в ЕС и е няколко пъти по-висок отколкото в Германия, Италия, Великобритания и Франция. Сравнението на състоянието на безопасността по показател убити на 1 000 000 лица показва 2-2.5 по-висока смъртност по пътищата в нашата страна спрямо състоянието на безопасността в другите европейски страни.

Фиг. 2.

На фиг. 2. е показан броя загинали при ПТП и разпределението им по видове. От нея се вижда увеличение на жертвите до 2016 г.. През 2017 г. се констатира спада с 3,67% спрямо 2016 г.. Сред най-уязвимите участници в движението каквито са пешеходците се констатира съществено увеличение на загиналите – с 25,32% през 2017 г. спрямо 2016 г.. През 2017 г. има увеличение на жертвите и сред мотоциклетистите. При велосипедистите настъпил значителен спад с 37,14%. Спад се констатира и сред водачите и пътниците на МПС с 10,43%.

От данните на фиг.2. можем да заключим, че е  налице тенденция за увеличаване на вероятността най-уязвимите участници в движението да загубят живото си при ПТП.

Фиг. 3.

На фиг. 3. е показан броя загиналите  пешеходци при ПТП на пешеходни пътеки. През 2017 г. има с 20 повече загинали пешеходци на пешеходни пътеки спрямо 2016 г.. Увеличението е 333.33%. За периода 2013-2017 година загиналите пешеходци на пешеходни пътеки са общо 76 лица, средно по 15,2 на година. До 2015 г. няма загинали пешеходци на пешеходна пътека извън населено място. През 2016 г. има един загинал, 2017 г. загиналите са – 4 лица. Съпоставено с контролната дейност към пешеходците и водачите на МПС[2], които не са дали предимство на пешеходците може да се заключи, че  намалявайки контролната дейност се увеличават жертвите сред пешеходците. След 2013 година се констатира спад и по двата критерия с над 82%. Необходимостта от спешни действия в тази посока се обуславя и от формирането на непостоянна среда за безопасно движение /непрекъснати промени в законодателството, икономическа, политическа и социална нестабилност/. Спада на загинали пешеходци в периода 2015-2016 година и след това увеличение  на загиналите с  над 333%  потвърждава това заключение. След активна контролна дейност до 2013 г. са постигнати сравнително приемливи резултати.  Тревожен и факта, че след 2016 г. започват да загиват пешеходци на пешеходни пътеки и извън населените места. През 2017 г. те са  17% от всички загинали. Затвърждава се извода, че средата е изключително нестабилна за движение на пешеходците. През 2014 г. и 2017 г. се наблюдават сериозно увеличение на жертвите, докато през 2015 г. и 2016 г. спада е значителен. През изследвания период, също така се констатират постоянни промени на законодателството, като в началото на 2017 г. са промени над 100 текста в ЗДвП. Една част от тях са относими към предимството на пешеходците на пешеходни пътеки.

От данните на фиг.3. може да се заключи, че са необходими спешни действия за повишаване на сигурността на пешеходното движение.

Фиг. 4.

На фиг. 4. е показан реалния брой на ранените участници в движението при ПТП и прогнозния темп за намаляването им по години. След приемане на Стратегията броят на ранените не намалява, а расте, за да достигне до 9374 през 2016 г., от 8080 през 2010 г.  През 2017 г. се констатира спад сред ранените с 7,4% спрямо 2016 г.. Въпреки спада за да се достигне прогнозния темп от Стратегията е било необходимо ранените да намалеят с още 1802 лица през 2017 г..

За да бъде достигната втората стратегическа цел е необходимо намаление на ранените с 26,69% за 3 г.. Това при тенденцията на нарастване между 2010 г. и 2016 г. и констатираната нестабилна среда за движение по пътищата изглежда невъзможно: в 2013 г. ранените са с 1209 повече от прогнозата в Стратегията; в 2014 г. – с 1247;  в 2015 г. – с 1749; 2016 г. – с 2324 и през 2017 г. – 1802.

Рискът участник в движението да бъде ранен при ПТП в 2013 г. е 1211,4%0000, в 2014 г. е 1200,5%0000,  в 2015 г. е 1254,9%0000, в 2016 г. е 1308,7%0000, и през 2017 г. е 1238,7 %0000 т.е. над 1238 на 1 милион участници в движението всяка година са ранени при ПТП през 2017 г..

Фиг. 5.

Фиг. 5. ни позволява да  анализираме информацията за броя на ранените от ПТП. През 2017 г. 78,7% от всички ранени са водачи и пътници. Констатира се намаление на всички ранени през 2017 г. с 7,4% спрямо 2016 г.. При ранените мотористи и велосипедисти намалението е незначително. При ранените водачи и пътници намалението е най-голямо с 9,95%. Единствено има увеличение при ранените пешеходци с 3,68%..Съпоставено с увеличението на жертвите сред пешеходците с 25,32%, ни дава основание отново да заключим, че средата е изключително нестабилна и променлива от субективни и обективни фактори.

Института за пътна безопасност със заявление по ЗДОИ е запитало Министерство на здравеопазването, колко лица са потърсили спешна медицинска помощ през 2017 г. вследствие ПТП. С писмо №93-00-9/08.02.2018г. на МЗ е посочено, че пострадалите от ПТП потърсили помощ са 11216 лица през 2017 г. Разминаването  на данните за ранените при ПТП с 2536 лица е показател за необходимост от корекции при взаимодействието при управлението на Системата за БДП.

От резултатите за травматизма следва пряко, необходимост от безпристрастен анализ и промяна на предвидените мерки за предотвратяване на рисковете от ПТП. Необходими са промени и в управлението на Системата за БДП, като следва да бъдат конкретно насочени към повишаване на координацията и взаимодействието между институциите. Изграждането на безопасна инфраструктура, състоянието на пътната мрежа, знаковото стопанство, еластичните огради, маркировката и действието на други фактори, влияещи върху пътната безопасност, се нуждаят от коригиращи действия от страна на всички отговорни институции. Необходимо е създаването на експертно звено за анализ, координация и взаимодействие.

Фиг.6.

На фиг.6. е представен броят на настъпили ПТП и разпределението им по видове. Броят на убитите и ранените при едно ТПТП е средно 1.359 души на хиляда. Както се вижда от графиката броят на ТПТП нараства постоянно в периода 2013-2016 година, докато през 2017 г. се констатира незначителен спад с 0,69% спрямо 2016 г.. За да бъдат достигнати поставените цели е необходимо ТПТП да намалеят от 6888 до 4833, което не е реалистично. Вижда се, че през 2016 г. има намаление на общия брой ПТП с 9.5% спрямо 2013 г. През 2017 г. увеличението на ПТП е с 5,65% спрямо 2016 г. При ТПТП се констатира увеличение всяка година, като през 2013 г. то е 6,8% от общия брой ПТП, 2014 г.-7,6%, 2015 г.-7,8%, през 2016 г.-7.9 % и през 2017 г. се констатира незначителен спад и достига 6,9% от общия брой ПТП. Същото е валидно и за леките ПТП налице е увеличение, през 2013 г.-39,4%, 2014 г.-45,7%, 2015 г.-46,4%, като през 2016 г. достига 55,2 % от общия им брой ПТП и отново се констатира спад през 2017 г. с 19,38%. Единствено при броя на съставените двустранни протоколи се забелязва намаление до 2016 г., но през 2017г. се констатира увеличението с 35,07% спрямо 2016 г.. Тези данни  още веднъж  потвърждават негативната тенденция за задълбочаване на нестабилната среда и от там на нелогични закономерности. От една страна имаме увеличение на общия брой ПТП с 5,99% през 2017 г. спрямо 2016 г., от друга страна се констатира спад сред леките и тежките ПТП. Закономерностите до 2016 г. не се потвърждават за 2017 г. Това може да се дължи както на очертаващата се нестабилна среда, така също и на некоректно събиране на данни. Това налага извода, че за да се постигне стабилизиране на средата, в която се осъществява  движението по пътищата е необходимо създаването на пътна карта за развитие на безопасността на движението по пътищата в България за периода 2018-2020 година.

Фиг.7.

На Фиг.7. е показана АНД и разпределението ѝ по видове. Тази фигура демонстрира значително намаляване на установените нарушения до 2016 г.. През 2015 г. те са намалели с 39,2 % спрямо 2013 г.. През 2016 г. се констатира увеличение с 28,7% спрямо 2015 г., но установените нарушения през 2016 г. са по малко с 14,8% спрямо 2013 г.. През 2017 г. се констатира увеличение с 18,1% спрямо 2016 г.. Това е и най-голям общ брой АНД за изследвания период. В същото време съотношението АНД-загинали лица не се потвърждава. През 2013 г. загиналите са 601 лица , докато през 2017г. те са 682 лица/и за двете години установените нарушения са малко над 1 милион/. Това заключение ни дава основание да направим извода, че относително високото нарастване на АНД през 2017 г. не е било достатъчно и затова е необходимо да се потърсят и други действия от страна на ръководителите на Системата за управление на БДП. До 2016 г., като основна причина за спада на АНД се посочваше намалението на служителите с правомощия по ЗДвП. През 2017 г се констатира увеличение и по трите показателя; ел. фишове, НП и фишове. През 2017 г.  установените с технически средства нарушения са най-много за изследвания период и въпреки това има 81 лица загинали повече спрямо 2013 г.. Непостоянството върху контрол на движението в изследвания период се дължи, както на субективни така също и на обективни причини. Честите промени в ЗДвП, решението на ВАС от март 2014 г. да не се издават електрони фишове от мобилните камери на МВР, структурните промени в МВР са част от проблемите, пред които са изправени служителите на МВР; не може да бъде подминат и фактът за неефективно ръководене и организиране на дейността на полицейските служители през отчетния период.

Фиг.8.

На фиг.8. е показано разпределението на видовете нарушения. Контролът върху движението на пешеходците и отнемането на предимството им бележи значителен спад показват данните от фиг.7., като през 2016 г. той е 65,6% спрямо 2013 г., а през 2017 г. спада достига 82,62%. Съпоставено с увеличението на жертвите сред пешеходците с над 25%, можем да заключим, че контролната дейност в изследвания период има съществено отношение към пътнотранспортния травматизъм сред пешеходците. Установените нарушения за алкохол и неправоспособност са 2,18% от всички нарушения през отчетния период. Нарушенията на пешеходци и отнемането на предимството им съставляват едва 0,35% от всички нарушения. Имайки предвид тенденцията за увеличаване на жертвите сред пешеходците и намалявайки АНД насочена към тях, отново стигаме до извода за недостатъчно ефективно управление на силите и средствата в МВР.

От извършения сравнителен анализ на пътнотранспортния травматизъм, както и от резултатите на АНД, могат да се формулират  следните изводи:

  1. Предвидените мерки за намаляване на жертвите от ПТП в Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р. България 2010-2020 година не могат да въздействат за постигане на поставените цели.
  2. Средата в която се осъществява движението по пътищата е изключително нестабилна и поражда необходимост от промени в Системата за управление на БДП.
  3. Необходими са незабавни действия за ограничаване на травматизмът сред най-уязвимите участници в движението.

 

Предложения:

От извършения анализ категорично се установява, че средата в която се осъществява движението по пътищата е изключително нестабилна. И ако през 2013 г. е могло да й се въздейства ефективно, чрез засилен контрол по всички направления, то през 2017 г. ситуацията е променена и е необходим системен подход от страна на всички ръководители на организациите участващи в Системата за управление на БДП. Въпреки множеството законодателни промени в отчетния период, постигане на стратегическите цели е нереалистично. Това налага промяна в организацията на управление на Системата за БДП изразяваща се в:

  1. Създаване на експертен орган за анализ, координация и взаимодействие.
  2. Реформа в административното производство при установяване и санкциониране на нарушителите.
  3. Създаване на пътна карта за развитието на безопасността на движенето по пътищата в Българя 2018-2020 година.

Заключение:

Предлаганите тук въздействия са в съответствие с Конституцията на Р. България и не нарушават правата на гражданите.

Може да се отбележи, че отговорните длъжностни лица, които ръководят Системата за управление БДП, не са предприели мерки за повишаване на координацията и взаимодействието между различните организации участващи в процеса.

[1] изм. и доп. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2017г на ЗДвП.

[2]  Виж Фиг.8.