Йоран Свенсон е Президент на Българо-Скандинавската търговска камара, почетен консул на Кралство Швеция и ръководител на мисията в София от 2011 г. до 2017 г . Живее в България от 1994 г. и работи в сферата на международната спедиция и логистиката. Женен е за българка и има едно дете.
Членът на УС на Института за пътна безопасност даде интервю за в. “Труд“:
“В Швеция взимането на шофьорска книжка е по-различно от България. Първо човек започва да кара, когато го тренират. В момента е разрешено да те тренира човек, който е над 24 години и има книжка минимум 5 години без прекъсване. Когато бях момче, можех да започна на 17 години и 9 месеца и мен ме обучаваше баща ми. Качваме се на нашата кола, слагаме отзад знак, че в момента с този автомобил се извършва обучение и си караме по всички видове пътища. Това не е като в България, когато видят на колата с „У“ да му викат убиец и да го заобикалят отгоре, отдолу, отляво и отдясно. Този знак е много важен за онези отзад и щом го видят, те трябва да са толерантни, да дават път, да влязат в ситуацията на този млад човек, който кара, защото нали и те са се обучавали така преди 10-20 години. Няма инструктор, а този, който те обучава, държи само ръчната спирачка. Взех моята книжка, когато бях на вършил 18 години и 4-5 дена. Тоест – учиш се да караш около 3 месеца, през това време ходиш на теория и държиш теоретичен изпит. После вземаш 5-6 урока, платени в школа, точно преди деня на практическия тест. На 20 години се явих и взех другите категории – за ТИР, автобус и мотор, оттогава имам всичките възможни категории. Другото нещо, много по-различно от България е, че заради климата в Швеция е задължително преди изпита се прави едно упражнение – каране върху лед. Ако нямаш документ от тази фирма, която предлага такъв полигон, не може да се явиш на изпита. Кара се там и през лятото, когато на асфалта слагат нещо като фолио, което дава същия ефект , все едно, че е заледено. Значи ти караш и вдигаш 50 км/ч после правиш един завой между пластмасови колчета и колата почва да поднася и ти трябва да решиш на коя страна да извиеш волана, колко да намалиш и т.н. На полигона те пускат също и само в една седалка, вързан с колан с 8-10 км/ч, която изведнъж спира, за да можеш да почувстваш какви сили действат, къде коланът те стяга за кръста или за рамото. Това също се прави като част от задължението на държавата да има влияние върху мисленето на хората, да им обяснява на практика защо е измислено това или онова правило. Трябва да ти влезе в главата и да знаеш наизуст – при 90 км/ч изминаваш 25 метра за 1 секунда. Само да реагираш и да преместиш крака от газта на спирачката и вече си минал тези 25 метра и ти трябват още 25, докато спираш.”