АНАЛИЗ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПЪТНОТРАНСПОРТНИЯ ТРАВМАТИЗЪМ

Резюме

Голям процент от травматизма в нашето общество е причинен от пътнотранспортни произшествия. Независимо дали причината е в невниманието и непредпазливостта или в неправилното шофиране и неспазването на правилата за движение, резултатът води до повишаване на пътния травматизъм. България се намира на едно от челните места по загинали на 1 млн. население спрямо редица държави от Европа и света. Ето защо задачата на цялото общество и институциите, занимаващи се с движението по пътищата, е да се осигури по-голяма безопасност по пътищата. В общественото пространство се дискутира ефикасността на контрола върху автомобилния трафик, корупцията на пътя; обсъжда се необходимостта от промени на ЗДвП и други нормативни актове, касаещи безопасността на пътя. Все по-често се изразяват мнения, че противодействието и превенцията на рисковете от ПТП не са ефективни. След анализа в този документ се предлага промяна в Системата за управление на  БДП.

 

Анализ на ПТП в периода 2010-2017 година

Анализът на пътнотранспортния травматизъм  е извършен за периода 2010-2017 година и една година след най-големите  промени в ЗДвП[1].

В този  доклад е направен и сравнителен анализ на ПТП в периода 2013-2017 година и на извършената административно-наказателна дейност (АНД). При изготвянето му са взети всички мерки за осигуряване на обективна и точна информация, която е базирана на публични източници и получена информация по ЗДОИ. Изнесеното в този доклад няма претенциите да бъде изчерпателно изследване, а само кратко резюме на проблема и неговото въздействие върху сигурността на страната.

Задачата, която си поставяме е да се актуализира реалистично оценката за възможността да бъдат постигнати двете цели на Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р. България 2010-2020 година (Стратегията): „Намаляване броя на убитите при ПТП с 50%. През 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 388; Намаляване броя на тежко ранените при ПТП с 20%. През 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 6363.

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 1.

Графиката на Фиг. 1. Ни показва нарастващото неизпълнение на посочените стратегически цели. Реалният брой на загиналите участници в движението при ПТП през 2015 г. надвишава с 48 лица броя им през 2014 г. и достига 708 души. Броя на загиналите при ПТП през 2016 г. остава отново 708 души. През 2017 г. се констатира спад с 26 лица спрямо 2016 г.. Тези данни съпоставени с прогнозния темп за намаляване на жертвите от Стратегията показват, че в 2014 г. загиналите са повече с 40 лица; в 2015 г. – 120 лица и през 2016 г. – 165 лица и през 2017 г. – 178 лица. От този анализ се вижда, нарастващо неизпълнение на стратегическата цел за намаляване на жертвите от ПТП въпреки намалението през 2017 г. с 3,67% на загиналите спрямо 2016 г.. Ако към горният анализ добавим оценка за вероятността от загуба на живот за участниците в движението, ще видим, че тя нараства още по-значително от нарастването на абсолютния брой на загиналите. Причината за това е намаляването на броя на населението на страната годишно между 40 000 – 50 000 души. През 2014 г. рискът за загуба на живот при ТПТП за всеки български гражданин е с вероятност  91.64%0000 (на 1 000 000 лица),  през 2016 г. той нараства до 99.05%0000,  през 2017 г. се констатира спад от 2.04 %0000  и достига до 97.01%0000 .

От данните на ЕК се вижда, че рискът от загуба на живот в България е един от най-високите в ЕС и е няколко пъти по-висок отколкото в Германия, Италия, Великобритания и Франция. Сравнението на състоянието на безопасността по показател убити на 1 000 000 лица показва 2-2.5 по-висока смъртност по пътищата в нашата страна спрямо състоянието на безопасността в другите европейски страни.

Фиг. 2.

На фиг. 2. е показан броя загинали при ПТП и разпределението им по видове. От нея се вижда увеличение на жертвите до 2016 г.. През 2017 г. се констатира спада с 3,67% спрямо 2016 г.. Сред най-уязвимите участници в движението каквито са пешеходците се констатира съществено увеличение на загиналите – с 25,32% през 2017 г. спрямо 2016 г.. През 2017 г. има увеличение на жертвите и сред мотоциклетистите. При велосипедистите настъпил значителен спад с 37,14%. Спад се констатира и сред водачите и пътниците на МПС с 10,43%.

От данните на фиг.2. можем да заключим, че е  налице тенденция за увеличаване на вероятността най-уязвимите участници в движението да загубят живото си при ПТП.

Фиг. 3.

На фиг. 3. е показан броя загиналите  пешеходци при ПТП на пешеходни пътеки. През 2017 г. има с 20 повече загинали пешеходци на пешеходни пътеки спрямо 2016 г.. Увеличението е 333.33%. За периода 2013-2017 година загиналите пешеходци на пешеходни пътеки са общо 76 лица, средно по 15,2 на година. До 2015 г. няма загинали пешеходци на пешеходна пътека извън населено място. През 2016 г. има един загинал, 2017 г. загиналите са – 4 лица. Съпоставено с контролната дейност към пешеходците и водачите на МПС[2], които не са дали предимство на пешеходците може да се заключи, че  намалявайки контролната дейност се увеличават жертвите сред пешеходците. След 2013 година се констатира спад и по двата критерия с над 82%. Необходимостта от спешни действия в тази посока се обуславя и от формирането на непостоянна среда за безопасно движение /непрекъснати промени в законодателството, икономическа, политическа и социална нестабилност/. Спада на загинали пешеходци в периода 2015-2016 година и след това увеличение  на загиналите с  над 333%  потвърждава това заключение. След активна контролна дейност до 2013 г. са постигнати сравнително приемливи резултати.  Тревожен и факта, че след 2016 г. започват да загиват пешеходци на пешеходни пътеки и извън населените места. През 2017 г. те са  17% от всички загинали. Затвърждава се извода, че средата е изключително нестабилна за движение на пешеходците. През 2014 г. и 2017 г. се наблюдават сериозно увеличение на жертвите, докато през 2015 г. и 2016 г. спада е значителен. През изследвания период, също така се констатират постоянни промени на законодателството, като в началото на 2017 г. са промени над 100 текста в ЗДвП. Една част от тях са относими към предимството на пешеходците на пешеходни пътеки.

От данните на фиг.3. може да се заключи, че са необходими спешни действия за повишаване на сигурността на пешеходното движение.

Фиг. 4.

На фиг. 4. е показан реалния брой на ранените участници в движението при ПТП и прогнозния темп за намаляването им по години. След приемане на Стратегията броят на ранените не намалява, а расте, за да достигне до 9374 през 2016 г., от 8080 през 2010 г.  През 2017 г. се констатира спад сред ранените с 7,4% спрямо 2016 г.. Въпреки спада за да се достигне прогнозния темп от Стратегията е било необходимо ранените да намалеят с още 1802 лица през 2017 г..

За да бъде достигната втората стратегическа цел е необходимо намаление на ранените с 26,69% за 3 г.. Това при тенденцията на нарастване между 2010 г. и 2016 г. и констатираната нестабилна среда за движение по пътищата изглежда невъзможно: в 2013 г. ранените са с 1209 повече от прогнозата в Стратегията; в 2014 г. – с 1247;  в 2015 г. – с 1749; 2016 г. – с 2324 и през 2017 г. – 1802.

Рискът участник в движението да бъде ранен при ПТП в 2013 г. е 1211,4%0000, в 2014 г. е 1200,5%0000,  в 2015 г. е 1254,9%0000, в 2016 г. е 1308,7%0000, и през 2017 г. е 1238,7 %0000 т.е. над 1238 на 1 милион участници в движението всяка година са ранени при ПТП през 2017 г..

Фиг. 5.

Фиг. 5. ни позволява да  анализираме информацията за броя на ранените от ПТП. През 2017 г. 78,7% от всички ранени са водачи и пътници. Констатира се намаление на всички ранени през 2017 г. с 7,4% спрямо 2016 г.. При ранените мотористи и велосипедисти намалението е незначително. При ранените водачи и пътници намалението е най-голямо с 9,95%. Единствено има увеличение при ранените пешеходци с 3,68%..Съпоставено с увеличението на жертвите сред пешеходците с 25,32%, ни дава основание отново да заключим, че средата е изключително нестабилна и променлива от субективни и обективни фактори.

Института за пътна безопасност със заявление по ЗДОИ е запитало Министерство на здравеопазването, колко лица са потърсили спешна медицинска помощ през 2017 г. вследствие ПТП. С писмо №93-00-9/08.02.2018г. на МЗ е посочено, че пострадалите от ПТП потърсили помощ са 11216 лица през 2017 г. Разминаването  на данните за ранените при ПТП с 2536 лица е показател за необходимост от корекции при взаимодействието при управлението на Системата за БДП.

От резултатите за травматизма следва пряко, необходимост от безпристрастен анализ и промяна на предвидените мерки за предотвратяване на рисковете от ПТП. Необходими са промени и в управлението на Системата за БДП, като следва да бъдат конкретно насочени към повишаване на координацията и взаимодействието между институциите. Изграждането на безопасна инфраструктура, състоянието на пътната мрежа, знаковото стопанство, еластичните огради, маркировката и действието на други фактори, влияещи върху пътната безопасност, се нуждаят от коригиращи действия от страна на всички отговорни институции. Необходимо е създаването на експертно звено за анализ, координация и взаимодействие.

Фиг.6.

На фиг.6. е представен броят на настъпили ПТП и разпределението им по видове. Броят на убитите и ранените при едно ТПТП е средно 1.359 души на хиляда. Както се вижда от графиката броят на ТПТП нараства постоянно в периода 2013-2016 година, докато през 2017 г. се констатира незначителен спад с 0,69% спрямо 2016 г.. За да бъдат достигнати поставените цели е необходимо ТПТП да намалеят от 6888 до 4833, което не е реалистично. Вижда се, че през 2016 г. има намаление на общия брой ПТП с 9.5% спрямо 2013 г. През 2017 г. увеличението на ПТП е с 5,65% спрямо 2016 г. При ТПТП се констатира увеличение всяка година, като през 2013 г. то е 6,8% от общия брой ПТП, 2014 г.-7,6%, 2015 г.-7,8%, през 2016 г.-7.9 % и през 2017 г. се констатира незначителен спад и достига 6,9% от общия брой ПТП. Същото е валидно и за леките ПТП налице е увеличение, през 2013 г.-39,4%, 2014 г.-45,7%, 2015 г.-46,4%, като през 2016 г. достига 55,2 % от общия им брой ПТП и отново се констатира спад през 2017 г. с 19,38%. Единствено при броя на съставените двустранни протоколи се забелязва намаление до 2016 г., но през 2017г. се констатира увеличението с 35,07% спрямо 2016 г.. Тези данни  още веднъж  потвърждават негативната тенденция за задълбочаване на нестабилната среда и от там на нелогични закономерности. От една страна имаме увеличение на общия брой ПТП с 5,99% през 2017 г. спрямо 2016 г., от друга страна се констатира спад сред леките и тежките ПТП. Закономерностите до 2016 г. не се потвърждават за 2017 г. Това може да се дължи както на очертаващата се нестабилна среда, така също и на некоректно събиране на данни. Това налага извода, че за да се постигне стабилизиране на средата, в която се осъществява  движението по пътищата е необходимо създаването на пътна карта за развитие на безопасността на движението по пътищата в България за периода 2018-2020 година.

Фиг.7.

На Фиг.7. е показана АНД и разпределението ѝ по видове. Тази фигура демонстрира значително намаляване на установените нарушения до 2016 г.. През 2015 г. те са намалели с 39,2 % спрямо 2013 г.. През 2016 г. се констатира увеличение с 28,7% спрямо 2015 г., но установените нарушения през 2016 г. са по малко с 14,8% спрямо 2013 г.. През 2017 г. се констатира увеличение с 18,1% спрямо 2016 г.. Това е и най-голям общ брой АНД за изследвания период. В същото време съотношението АНД-загинали лица не се потвърждава. През 2013 г. загиналите са 601 лица , докато през 2017г. те са 682 лица/и за двете години установените нарушения са малко над 1 милион/. Това заключение ни дава основание да направим извода, че относително високото нарастване на АНД през 2017 г. не е било достатъчно и затова е необходимо да се потърсят и други действия от страна на ръководителите на Системата за управление на БДП. До 2016 г., като основна причина за спада на АНД се посочваше намалението на служителите с правомощия по ЗДвП. През 2017 г се констатира увеличение и по трите показателя; ел. фишове, НП и фишове. През 2017 г.  установените с технически средства нарушения са най-много за изследвания период и въпреки това има 81 лица загинали повече спрямо 2013 г.. Непостоянството върху контрол на движението в изследвания период се дължи, както на субективни така също и на обективни причини. Честите промени в ЗДвП, решението на ВАС от март 2014 г. да не се издават електрони фишове от мобилните камери на МВР, структурните промени в МВР са част от проблемите, пред които са изправени служителите на МВР; не може да бъде подминат и фактът за неефективно ръководене и организиране на дейността на полицейските служители през отчетния период.

Фиг.8.

На фиг.8. е показано разпределението на видовете нарушения. Контролът върху движението на пешеходците и отнемането на предимството им бележи значителен спад показват данните от фиг.7., като през 2016 г. той е 65,6% спрямо 2013 г., а през 2017 г. спада достига 82,62%. Съпоставено с увеличението на жертвите сред пешеходците с над 25%, можем да заключим, че контролната дейност в изследвания период има съществено отношение към пътнотранспортния травматизъм сред пешеходците. Установените нарушения за алкохол и неправоспособност са 2,18% от всички нарушения през отчетния период. Нарушенията на пешеходци и отнемането на предимството им съставляват едва 0,35% от всички нарушения. Имайки предвид тенденцията за увеличаване на жертвите сред пешеходците и намалявайки АНД насочена към тях, отново стигаме до извода за недостатъчно ефективно управление на силите и средствата в МВР.

От извършения сравнителен анализ на пътнотранспортния травматизъм, както и от резултатите на АНД, могат да се формулират  следните изводи:

  1. Предвидените мерки за намаляване на жертвите от ПТП в Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р. България 2010-2020 година не могат да въздействат за постигане на поставените цели.
  2. Средата в която се осъществява движението по пътищата е изключително нестабилна и поражда необходимост от промени в Системата за управление на БДП.
  3. Необходими са незабавни действия за ограничаване на травматизмът сред най-уязвимите участници в движението.

 

Предложения:

От извършения анализ категорично се установява, че средата в която се осъществява движението по пътищата е изключително нестабилна. И ако през 2013 г. е могло да й се въздейства ефективно, чрез засилен контрол по всички направления, то през 2017 г. ситуацията е променена и е необходим системен подход от страна на всички ръководители на организациите участващи в Системата за управление на БДП. Въпреки множеството законодателни промени в отчетния период, постигане на стратегическите цели е нереалистично. Това налага промяна в организацията на управление на Системата за БДП изразяваща се в:

  1. Създаване на експертен орган за анализ, координация и взаимодействие.
  2. Реформа в административното производство при установяване и санкциониране на нарушителите.
  3. Създаване на пътна карта за развитието на безопасността на движенето по пътищата в Българя 2018-2020 година.

Заключение:

Предлаганите тук въздействия са в съответствие с Конституцията на Р. България и не нарушават правата на гражданите.

Може да се отбележи, че отговорните длъжностни лица, които ръководят Системата за управление БДП, не са предприели мерки за повишаване на координацията и взаимодействието между различните организации участващи в процеса.

[1] изм. и доп. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2017г на ЗДвП.

[2]  Виж Фиг.8.

С какво ще се занимава Института по пътна безопасност- Руслан Вуцов и Йоран Свенсон в БТВ

“България е първо място по жертви на пътни катастрофи.

Оставаме с усещането, че непрекъснато се вземат някакви мерки за тяхното намаляване, но без резултат. През седмицата бе създаден Институт по пътна безопасност, чиято цел е да помогне на държавните институции в борбата с войната по пътищата. Възможно ли е това?”

Двама от инициаторите на новия Институт по пътна безопасност – Руслан Вуцов и Йоран Свенсон бяха в студиото на “Тази неделя”