Tag Archives: Институт за пътна безопасност

Членът на Института за пътна безопасност и Общински съветник Симеон Славчев поиска средства в бюджета на СО за осветяване на пешеходните пътеки

Пътна полиция на СДВР е направила анализ на пешеходните пътеки в София и той ще бъде предоставен на общинския съветник от ПГ5 и член на Института за пътна безопасност инж. Симеон Славчев. Това обеща директорът на столичната Пътна полиция комисар Тенчо Тенев. Той отговори на въпросите на инж. Славчев на извънредната сесия на СОС по сигурността.

Има ли анализ на състоянието на пешеходните пътеки в София и какви превантивни мерки се предприемат за агресията по пътя?, попита общинският съветник.

„Имаме анализ за състояние на пешеходните пътеки. Преди 2 месеца имаше събиране с областния управител по настояване на главния прокурор и анализите бяха обсъдени. В София има 1164 пешеходни пътеки, разделени в 6 зони. Анализите показват къде има проблеми и къде не. Те ще ви бъдат предоставени. В София има и нестандартни пешеходни пътеки и заедно със специалисти на СО сме ги обиколили. Започнахме да ги престрояваме, както трябва да бъдат по изискванията“, обясни пред извънредната сесия комисар Тенчо Тенев.

Директорът на СДВР старши комисар Ивайло Иванов бе категоричен, че агресията на пътя е въпрос на възпитание. „Редовно правим анализи. Пътната агресия зависи от възпитанието на гражданите, не е от неспазване на законодателството. Ако е нарушен законът си има санкции. За агресията не е виновна полицията, а всички ние и вие. Няма как психическото състояние на гражданите да го предотвратим със закони. За агресията всички носим отговорност като държава и като общество“, каза шефът на СДВР.

Инж. Симеон Славчев направи предложение да се осветят всички пешеходни пътеки в СО с цел превенция и намаляване на предпоставките за ПТП-та в тъмната част на денонощието. Той поиска в бюджета за следващата година да се заложат средства за осветяване. „Официално ще внеса в СОС това свое предложение, защото е важно за предотвратяването на произшествия“, заяви общинският съветник. И кметът Фандъкова потвърди, че ще се осветят пешеходните пътеки, но не е сигурна дали ще успеят до края на годината.

Инж. Славчев поиска информация колко от столичните училища са все още без видеонаблюдение и предложи да се заложат средства в бюджета на Столична община за внедряването на видеонаблюдение във всички училища, в които липса такова.

Преференциални условия на „Дженерали Застраховане“ АД за членовете на Института за пътна безопасност

Представяме ви преференциалните условия на „Дженерали Застраховане“ АД за членовете на Института за пътна безопасност, осъзнали приоритетите на безопасното поведение на пътя с подписването на Хартата.

„Дженерали Застраховане“ АД е част от „Дженерали България Холдинг“ ЕАД, част от
световната застрахователно–финансова група Assicurazioni Generali S.p.A., която продължава да
бъде оценена в дългосрочен план с кредитен рейтинг „А-“ от Fitch, а Група Дженерали продължава
да затвърждава позицията си сред водещите финансови групи в света и номер едно живото
застрахователна група в Европа.

Подкрепяйки идеята и мисията на Институт за пътна безопасност, „Дженерали
Застраховане“ АД има честта да предложи на всички членове на Институт за пътна безопасност,
включително членове на техните домакинства (майка/баща, син/дъщеря, сестра/брат, съпруг/а,
или лица, с които съжителстват на съпружески начала), следните специални преференциални
условия по застраховки, както следва:

Застраховка „Домашно имущество”
Преференциалните условия по застраховка „Домашно имущество“ за членовете на Институт за
пътна безопасност и членовете на техните семейства се изразяват в предлагането на отстъпки в
размер до 45% от стандартната й Тарифа.
„Дженерали Застраховане” АД предлага имуществени застраховки на преференциална цена при
избор на препоръчан пакет, който отговаря на изискванията за надеждно покритие и атрактивни
цени. Минималната премия по полица на специалното пакетното предложение „Дом” за периода
на кампанията и при условията на еднократно плащане е до 36.19 лева и покрива щети на
жилището от 40 000 лева и на движимото имущество до 4 500 лева.
Посочените суми са минимални, а при интерес на клиента, застраховката може да бъде
оферирана и сключена при значително по-високи лимити – съобразно персоналните им нужди.

Застраховка „КАСКО на МПС”
Преференциалните условия по застраховка „Каско на МПС“ за членовете на Институт за пътна
безопасност се изразява в предлагането на преференциално тарифно число – 4%.

Посочената тарифа по застраховка „КАСКО на МПС“ е валидна:
за МПС, собственост на физически лица над 25 г.

-при минимална цена на застраховката в размер на 200 лв.;
-без прилагане на завишение за разсрочено плащане;
-при прилагане на останалите тарифни условия – минимална премия за доверен сервиз и др.

Посочените преференциални цени и условия не се отнасят за:

– МПС с десен волан, както и внос от Северна Америка /САЩ и КАНАДА/,
– Кабриолети, таксиметрови автомобили, ретро автомобили, тунинговани и спортни автомобили,
автомобили отдавани под наем, както и други със специално предназначение,
– Автомобили от марките Ауди, БМВ, Фолксваген Туарег и Тигуан Бентли; Порше; Мазерати;
Ферари; Бугати; Ламборджини; Майбах; Астън Мартин; Шевролет Корвет; Ролс Ройс; Додж;
Линкълн; Понтиак; Меркури; Морган; Олдсмобил; Плимут; Акура; Буик; Мини; GMC; Scion;
Wiesman; Triumph.

При сключване на полица по застраховка „Каско на МПС“ в зависимост от застрахователната сума
„Дженерали Застраховане“ АД запазва правото си да поиска монтиране на допълнително
устройство против кражба.
Забележка: Подновяването на застрахователните договори се извършва по условията на
действащите Търговски указания и Заповеди по застраховка „Каско на МПС”.

Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Преференциалните условия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
членовете на Институт за пътна безопасност се изразяват в предлагането на допълнителни 10%
отстъпка от стандартната й Тарифа за лица над 31-годишна възраст.

Настоящите преференциални условия за членове на Институт за пътна безопасност
са само за полици, сключени директно в „Дженерали Застраховане“ АД – Фронт офис
Искър, гр. София, ул.“Искър“ №69-71. *

Членовете на Институт за пътна безопасност ще бъдат идентифицирани като такива чрез сайта на института и приложения там списък.

От  „Дженерали Застраховане“ АД са готови да отговорят на всички Ваши допълнителни въпроси, както и да
обсъдят всички Ваши допълнителни изисквания относно покрития и цени, на следните
телефони: +359 2 935 0447; +359 2 935 0441; +359 2 935 0888; email: fo.iskar@generali.com

* Всички членове, които не са от София и желаят да се възползват от офертата, могат да се свържат с ФО на „Дженерали Застраховане“ АД чрез посочените телефони и e-mail, за да договорят застраховката си, която ще им бъде изпратена с куриер.

Как да спре войната по улиците в България? Кажете вие! (АНКЕТА)

Сигурно много от вас, които са ходили в чужбина им е правило впечатление нещо, свързано с пътната безопасност.

Затова решихме да ви питаме:

(Отговорите добавете вие! )

Може да добавите отговор и да гласувате за 5 отговора, които имат най-голямо значение според вас. Моля, наблегнете на практики, които все още не се прилагат у нас! 

За дупките и хората: проблемът е системен, убедените са експертите

Препятствия за преодоляване. За сигурността и състоянието на пътищата у нас – коментар на Йонко Иванов, председател на Съюза по авто-мото подготовка и Богдан Милчев от Института за пътна безопасност.

Пътната безопасност през погледа на специалистите

По темата в студиото на ДАРИК радио гостуваха  Руслан Вуцов, председател на УС на Института за пътна безопасност и Йоран Свенсон, президент на Българо-Скандинавската търговска камера и член на УС на Института за пътна безопасност.

Темата е важна за всеки от нас, особено в мобилното време в което живеем.  Защото пътната безопасност е свързана с качеството на живота ни. Никога не е излишно да говорим на тази тема, да предлагаме възможности и решения.

АНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА НА Р. БЪЛГАРИЯ 2011-2020 Г.

Резюме

Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р.България за периода 2011‑2020 г.[1] е политически рамков документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за подобряване условията за движение по пътищата и намаляване на жертвите при пътно-транспортни инциденти.

Целта на стратегията е намаляване на последствията от пътно-транспортните произшествия към 2020 г. спрямо показателите за 2010 г.

Намаляване броя на убитите при ПТП с 50%, като през 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 388. Намаляване броя на тежко ранените при ПТП с 20%, като през 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 6363.

Анализ на Стратегията

Стратегическите цели, заложени както в националната, така и в европейската програма за пътна безопасност за периода 2011-2020 г., имат подчертана превантивна насоченост и обхващат:

• Мерки за подобряване пасивната и активна безопасност в МПС.
• Строителство на по-безопасна пътна инфраструктура.
• Подкрепа за развитието на интелигентните технологии.
• Подобряване на образованието и обучението на участниците в пътното движение.
• Засилване на контрола за спазване на съответните разпоредби.
• Намаляване на нараняванията по пътищата.
• Засилване на превенцията по отношение на уязвими участници в движението ‑ мотоциклетисти, велосипедисти, деца и други.
• Предвижда се повишаване на осведомеността за рисковите фактори и необходимостта от засилване на превенцията на пътно-транспортни произшествия чрез:
• използване на обществени кампании, включително световната седмица на безопасността по пътищата и ежегодният световен ден за възпоминание на жертвите на движението по пътищата;
• сътрудничество с неправителствени организации и други инициативи на гражданското общество, които споделят целите и задачите десетилетието в тази област;
• подкрепа на инициативите на частния сектор, предприети в тази насока.

Съгласно Стратегията намаляването на нещастията по пътищата изисква обединяване на усилията на институциите и воля за провеждане на конкретни дейности за безопасно функциониране и намаляване на грешките на системата водач‑автомо­бил‑път. В тази връзка философията на настоящата стратегия е подчинена на следните принципи:

• Принцип на ограничените човешки възможности;
• Човешкото тяло е лесно наранимо;
• Безопасността на движението е споделена отговорност;
• Транспортната система е приятел на човека;
• Нарастване употребата на обществения транспорт.

ПТП са изключително тежки за гражданите, за обществото, за икономиката и за страната като цяло. Подредени по сила на щетите те са:

• Жертви на деца и младежи;
• Увеличаване на преждевременната и обща смъртност;
• Увеличаване броя на инвалидите в трудоспособна възраст;
• Невъзстановимо увреждане здравето на възрастните;
• Загуба на работно време;
• Унищожаване или увреждане на материални активи;
• Допълнителни разходи за здравеопазване, социални грижи и застрахователи.

ПТП са рискови събития, които в национален мащаб могат точно да бъдат оценени по вероятност на случването им, да бъдат прогнозирани и да бъдат предвидени най-ефикасни и ефективни противодействия.

Целта, която се поставя от Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011‑2020 г. да намали жертвите и пострадалите от ПТП е нереалистична към този момент защото е налице нарастващо не изпълнение на двете стратегически цели.

Графиката на Фиг. 1. ни показва нарастващото неизпълнение на посочените стратегически цели.

Фиг. 1.

Реалният брой на загиналите участници в движението при ПТП през 2015 г. надвишава с 48 лица броя им през 2014 г. и достига 708 души. Броя на загиналите при ПТП през 2016 г. остава отново 708 души. През 2017 г. се констатира спад с 26 лица спрямо 2016 г.. Тези данни съпоставени с прогнозния темп за намаляване на жертвите от Стратегията показват, че в 2014 г. загиналите са повече с 40 лица; в 2015 г. – 120 лица и през 2016 г. – 165 лица и през 2017 г. – 178 лица. От този анализ се вижда, нарастващо неизпълнение на стратегическата цел за намаляване на жертвите от ПТП въпреки намалението през 2017 г. с 3,67% на загиналите спрямо 2016 г.. Ако към горният анализ добавим оценка за вероятността от загуба на живот за участниците в движението, ще видим, че тя нараства още по-значително от нарастването на абсолютния брой на загиналите. Причината за това е намаляването на броя на населението на страната годишно между 40 000 – 50 000 души. През 2014 г. рискът за загуба на живот при ТПТП за всеки български гражданин е с вероятност  91.64%₀₀₀₀ (на 1 000 000 лица),  през 2016 г. той нараства до 99.05%₀₀₀₀,  през 2017 г. се констатира спад от 2.04 %₀₀₀₀  и достига до 97.01%₀₀₀₀ .

От данните на ЕК се вижда, че рискът от загуба на живот в България е един от най-високите в ЕС и е няколко пъти по-висок отколкото в Германия, Италия, Великобритания и Франция. Сравнението на състоянието на безопасността по показател убити на 1 000 000 лица показва 2-2.5 по-висока смъртност по пътищата в нашата страна спрямо състоянието на безопасността в другите европейски страни.

На фиг. 2. е показан реалния брой на ранените участници в движението при ПТП и прогнозния темп за намаляването им по години.

Фиг.2.

След приемане на Стратегията броят на ранените не намалява, а расте, за да достигне до 9374 през 2016 г., от 8080 през 2010 г.  През 2017 г. се констатира спад сред ранените с 7,4% спрямо 2016 г.. Въпреки спада за да се достигне прогнозния темп от Стратегията е било необходимо ранените да намалеят с още 1802 лица през 2017 г..

За да бъде достигната втората стратегическа цел е необходимо намаление на ранените с 26,69% за 3 г.. Това при тенденцията на нарастване между 2010 г. и 2016 г. и констатираната нестабилна среда за движение по пътищата изглежда невъзможно: в 2013 г. ранените са с 1209 повече от прогнозата в Стратегията; в 2014 г. – с 1247;  в 2015 г. – с 1749; 2016 г. – с 2324 и през 2017 г. – 1802.

Рискът участник в движението да бъде ранен при ПТП в 2013 г. е 1211,4%₀₀₀₀, в 2014 г. е 1200,5%_0000,  в 2015 г. е 1254,9%₀₀₀₀, в 2016 г. е 1308,7%₀₀₀₀, и през 2017 г. е 1238,7 %₀₀₀₀ т.е. над 1238 на 1 милион участници в движението всяка година са ранени при ПТП през 2017 г..

Основната задачата е да се потърси отговор на най-важния въпрос, който произтича от направените заключения ‑ предвидено ли е в Стратегията противодействие на обратната тенденция за нарастване на ПТП, на тежките сред тях, на убитите и на ранените?

В Стратегическите направления за осигуряване на безопасността на движението са предвидени мерки в няколко направления:

Конкретните мерки за „5.1. Подобряване на управлението на безопасността на движението“[2] са свързани с ресурсите и с предвидените организационни промени. Допускаме, че те досега се усвояват редовно и се провеждат ритмично. За да бъдат ускорени е нужно да се привлекат много допълнителни ресурси и рязко да се ускори процеса на създаване на нова организация. Такава възможност не е предвидена в Стратегията.

Мерките заложени за „5.2.[3] Подобряване образованието и уменията на участни­ците в движението” са широкообхватни, ефектите от тях могат да идват само равно­мерно във времето. Тук не са предвидени, а и не могат да се предвидят и приложат, най-вече поради естеството на самите мерки, извънредни мерки срещу очертана негативна тенденция.

Възможностите за управление на нарасналите рискове от ПТП и ТПТП са дадени в „5.3.[4] Повишаване на контрола по спазване правилата за движение”. Както основателно е посочено в тази част на Стратегията: „Контролът по спазване на правилата за движение остава ключов фактор за създаване на условия за значително намаляване на смъртните случаи и нараняванията, особено когато е широко оповестен” Именно в контрола се вижда рязка промяна. В края на 2014 г. ръководството на МВР предприема активни действия за борба с корупцията сред пътните полицаи. Със заповед на министъра на вътрешните работи: 1) беше забранено Охранителната полиция да работи по ЗДвП; 2) Пътна полиция може да работи по ЗДвП единствено, когато проверките на МПС се заснемат с камери. Охранителните полицаи са 90% от униформените. Пътните полицаи в гр. София по щат разполагат с 65 служебни автомобили, като само на 17 са монтирани камери. Камерите постоянно дават дефекти. Няма изградена система за постоянно видеонаблюдение на действията на полицаите. Източването на информацията от паметта на камерите отнема около 90 минути само за гр. София. В тъмната част на денонощието, и когато проверяваният водач на МПС е на повече от 20 метра, качеството на записа е толкова лошо, че не може записът да бъде използван за доказателство. Заниженият контрол на Охранителна и Пътна полиция намалява силно интензивността и обхвата на мерките предвидени в част 5.3 на Стратегията е основната причина за влошаване на пътно-транспортната обстановка в страната, защото създаде усещане, че полицията бездейства и няма право да санкционира нарушенията. Затова първото заключение е, че контролът, който се осъществява от полицията върху движението по пътищата следва да бъде възстановен в пълния му потенциал, подобрен и развит.

Мерките свързани с по-безопасната инфраструктура (5.4.)[5] и по-безопасни пътни превозни средства (5.5.)[6] очевидно не могат да дадат необходимия бърз ефект върху нарасналите рискове от убити и ранени при ТПТП. Прилагането на останалите мерки „5.6.[7] Стимулиране използването на съвременни технологии за повишаване на пътната безопасност” и „5.7.[8] Подобряване на услугите за спешна помощ и грижите за намаляване на последствията от ПТП” изискват рязко увеличаване на отделяните за противодействие на рисковете публични ресурси. Стратегията не предвижда промяна в ЗДвП и други закони, свързани с безопасността на движението. Такава промяна не е предвидена дори при обстановка на нараснали щети от ТПТП; няма приета система за оценка на реалните загуби от пътно-транспортните произшествия, което възпира сериозно инвестициите в тази насока; научно-изследователската дейност е сведена до миниум и се забавя внедряването на добрите световни практики по безопасността на движението; няма разработен механизъм за финансиране на проекти свързани с безопасността на движението; включването на Фонд „Безопасност на движението в рамките на бюджета на МВР, ограничи съществено неговото ползване; за приетия като БДС международен стандарт за пътна безопасност ISO 39001:2012 „Системи за управление на безопасността на движението“ няма механизъм за прилагането му; не са конкретизирани отговорностите на местните власти, ръководителите на организации и институции относно безопасността на движението и др.

Изводи

В Стратегията не са предвидени мерки за противодействия на обратната тенденция за нарастване на ПТП. При целеполагането е екстраполирана пожелателно тенденцията от 2008-2010 на рязко намаляване на броя на жертвите от ПТП, без да бъдат изяснени истинските причини (тежка икономическа рецесия, намален общ пробег на МПС и пр.).

Единственият пакет от мерки, който има потенциал да противодейства на нарасналите рискове е повишаване на контрола по спазване правилата за движение. Точно този контрол е силно намален заради борбата с корупция на пътя.

Заключенията от анализа на мерките и съдържанието на Стратегията

Стратегията не дава отговор на досега провежданата политика и оценката в сферата на сигурността в движението по пътищата както и за 8 годишното буксуване в броя на убитите и ранени от катастрофи.

• Стратегията не отговаря какво е общественото влияние на закона за движението по пътищата и ако е намаляло, защо това е станало и какви действия предвиждат авторите по посока на неговата промяна.
• Ще променим ли поведението на шофьора в резултат на непрекъснатото налагане на санкции и какво конкретно предлага Стратегията?
• Съществуват ли ОБЕКТИВНИ ПРИЧИНИ за високата аварийност на пешеходните пътеки и спирките на обществения транспорт?
• Стратегията не предвижда развитието на организацията и управлението на точковата система на национално, регионално и европейско ниво, важен фактор за сигурността в движението по пътищата.
• Актуалността от въвеждането на транспортна система е с подчертано внимание в проекта, без да се предлага конкретно такава с ясно изразено участие на субекти и обекти в нейното създаване.
• Стратегията не предлага промяна в организацията: от борба със следствието в борба с причините .
• Авторите вместо да предлагат 5 и 10 годишни стратегии, на базата на задълбочен анализ да направят цялостна оценка на възможностите на страната и предложат дългосрочна и устойчива стратегия за 20-30 години, период на организационно, управленческо и законово стабилизиране.

Изложеното в Стратегията може да се раздели на 2 части:

ПЪРВАТА ЧАСТ, отразяваща целите и идеите на предложената от авторите стратегия е в кратък 10 годишен период да бъде намален 2 пъти броя на загиналите от катастрофи по пътищата в България, без да покажат конкретно как ще го направят. Това поражда съмнение за изпълнението на заложената цел.

Нещо повече, съмненията се потвърждават и от високата самоувереност на авторите, предвидили програма в която с определен „ТЕМП“ броя на убитите по пътищата се намаляват по 38-39 средно годишно и не трябва да надвишават 388 души, а броя на ранените не трябва да надвишават 6363 към края на 2020г, съгласно целта на стратегията?

Такова предвиждане, подкрепено с фиксирани цифри и необвързано с отговорности е една абсолютна абстракция, продукт на нечие въображение, което не отразява реалната действителност в процесите на движението по пътищата.

ВТОРАТА ЧАСТ на Стратегията отразява хаоса от обяснения, пожелания, обещания, указания и намерения, подкрепяни с много неясноти за намаляване броя на жертвите по пътищата.

Голяма част от изложението в Стратегията, след основна преработка би могло да послужи евентуално като наредба към закона и правилника, както и в помощ на упълномощените институции.

Един от основните фактори в организацията и управлението на сигурността в процесите на движението са координираните взаимодействия между институциите.

Авторите на Стратегията поставят акцент за ангажимента на институциите към взаимодействия, но не поясняват кой, как и кога ще регламентира задълженията, правилата, отговорностите и критериите с които ще действат като органи на държавната власт в страната и регионите. Не е обяснена ролята и участието на науката в решаване на взаимодействията между институциите, основен фактор в управлението на процесите в движението по пътищата.

В тази връзка не става ясно кой управлява изключително сложната по своя характер дейност в процесите на движението по пътищата.

Липсата на задължения и правила, предварително снемат отговорността на институциите, а отговорността не е ограничено понятие, тя се отнася за всички без изключения. Тогава как изпълнителната власт ще носи своята отговорност и как обществото ще има поглед върху дейността им по решаването на тези проблеми.

Стратегията не предлага политика съвпадаща с основните принципи и ценности в политиката на страните от ЕС и по-конкретно с опита на Германия в законодателната дейност и високата степен на организация и управление достойно за най-дълбоко внимание;

ПОЛИТИКА, КОЯТО ДА ПОСТАВИ ОСНОВИТЕ НА ТРАДИЦИЯ НА ПРИЕМСТВЕНОСТ и ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, на СПРАВЕДЛИВОСТ, на КОРЕКТНОСТ и ПОСТОЯНСТВО, на ДВУПОСОЧНОСТ в ОТГОВОРНОСТИТЕ, на ЕФЕКТИВНО КООРДИНИРАНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ, и ОПРОСТЕНО АДМИНИСТРИРАНЕ в ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ на ОБЩЕСТВОТО за СИГУРНОСТ в ДВИЖЕНИЕТО по ПЪТИЩАТА.

Предложения:

• Създаване и приемане на държавна политика, която да определи правомощия, задължения и отговорности при управление на Системата за БДП. Това изисква да бъде определен субекта който носи общата отговорност за БДП. Моделът на споделена отговорност е изчерпан и доказано не ефективен.

• Създаване на нов модел за управление на системата за БДП. Необходимостта от създаване на държавен експертен орган който да създаде условия за експертно управление на процесите свързани с сигурността по пътищата на България се обуславя от: подготовка на устойчива нормативна основа, създаване на методика за събиране на данни, анализирането им, мониторинг върху дейността на всички институции отговорни за БДП, създаване на национални програми, стратегии, план за действие и др..

[1] www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=714

[2] Виж стр.10 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[3] Виж стр.13 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[4] Виж стр.17 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[5] Виж стр.18 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[6] Виж стр.23на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[7] Виж стр.26 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.

[8] Виж стр.26 на Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011-2020 г.