СКРИ ЛИ СЕ ДЪРЖАВАТА? А МЕДИИТЕ?
Главнокомандващият на военните действия срещу войната по пътищата се скри от войската си
Всички знаем, че в една война печеливши няма. Има победители и победени, но всички са губещи.
Преди няколко месеца Бойко Борисов заяви ядосан (за пореден път), че обявява война на „войната по пътищата“. Войната по пътищата си продължава и дори става все по-зловеща, но никой все още не е разбрал кои са военноначалниците на Министър- председателя, кои изготвят стратегията, кои ще ръководят военните действия. Само войската е ясна. Това сме всички ние в България, които всекидневно попълваме черната статистика от убити, ранени, инвалидизирани…
Войската е оставена да се оправя сама. Сама да си изготвя стратегии, сама да воюва, сама да се пази. А всъщност сред войската има добри и опитни войни, на които военноначалниците на Борисов не търсят нито мнението, нито помощта.
Но нищо! Народът е търпелив и като едно опитно зайче за пореден път ще изтърпи, защото както казват специалистите на запад: „Всяка държава дава толкова жертви, колкото може обществото да понесе.“ И Борисов явно на това разчита… Но докога?
На 24.02 в СУ се проведе обществено обсъждане на ЗДвП. За първи път в историята на страната на едно място бяха събрани над 300 експерти, професори, студенти по право, родители, загубили децата си при ПТП, граждани. Дискусиите продължиха над три часа. СУ беше представен от зам. ректора доц. Ю. Кучев, декана на юридическия факултет проф. Пенов, професора по административно право Димитър Костов, председателя на студентския съвет Георги Гълабов , докторанти на университета и студенти. Институтът за пътна безопасност представи концепция за нормализиране на пътнотранспортната обстановка в страната.
Всички присъстващи се обединиха в това, че е необходима промяна в управлението на системата за БДП. Хаосът в законодателството, третиращ транспортната ни система, ще се задълбочава, докато не се приеме държавна политика, която да определи кой носи общата отговорност за пътната безопасност. Моделът на споделена отговорност, който се налага през последните 20 години от правителствата на Българя, е порочен и води до прехвърляне на отговорности. Констатирано беше, че държавните институции считат, че са си самодостатъчни и не се нуждаят от експертна помощ. Това се потвърди и от факта, че на общественото обсъждане не дойде нито един представител на държавата. Присъстващите оправдаха държавната администрация с това, че в събота на обяд тя е в почивка и „катастрофите са временно спрели”. Въпреки че за месец януари има 14 души повече загинали от ПТП спрямо миналата година, всички участващи в обсъждането се обединиха, че няма война по пътищата, а състоянието, в което се е превърнала транспортната ни система, е равносилно на тероризъм. При война е ясен врагът, докато при тероризма заплахата не е идентифицирана. Това ще рече, че държавата не е в състояние да се противопостави на пътнотранспортния травматизъм с методите, които прилага. Предложенията, върху които се обединиха експертите са:
- Създаване на звено /държавен орган/, който да носи общата отговорност за БДП;
- Нова административна процедура за съставяне на актове, връчване на НП и заплащане на глобите. Тази процедур
а да бъде разписана в новия ЗДвП; - Новият ЗДвП да изразява философия, въздействаща на системния нарушител;
- Разделянето на сега действащия закон на три нови закона да бъде временна мярка до изготвяне на Кодекс за безопасност на движението по пътищата.
- Изготвянето на Кодекса да бъде възложено на новосъздадения орган. Не е възможно толкова тежко законодателство да се извърши от междуведомствена работна група.
И не на последно място се констатира, че връзката между практиката и науката за решаване проблемите на сигурността в движението по пътищата е скъсана.
От изключително значение са срочността и важността за вземане на решения на сложните проблеми в движението по пътищата, макар че е малко вероятно държавната администрация скоро да намери сили за промяна, тъй като показаните примери са присъщи само в страни, където НАУКАТА ДИКТУВА ПОЛИТИКАТА.
Институт за пътна безопасност







обучавали така преди 10-20 години. Няма инструктор, а този, който те обучава, държи само ръчната спирачка. Взех моята книжка, когато бях на вършил 18 години и 4-5 дена. Тоест – учиш се да караш около 3 месеца, през това време ходиш на теория и държиш теоретичен изпит. После вземаш 5-6 урока, платени в школа, точно преди деня на практическия тест. На 20 години се явих и взех другите категории – за ТИР, автобус и мотор, оттогава имам всичките възможни категории. Другото нещо, много по-различно от България е, че заради климата в Швеция е задължително преди изпита се прави едно упражнение – каране върху лед. Ако нямаш документ от тази фирма, която предлага такъв полигон, не може да се явиш на изпита. Кара се там и през лятото, когато на асфалта слагат нещо като фолио, което дава същия ефект , все едно, че е заледено. Значи ти караш и вдигаш 50 км/ч после правиш един завой между пластмасови колчета и колата почва да поднася и ти трябва да решиш на коя страна да извиеш волана, колко да намалиш и т.н. На полигона те пускат също и само в една седалка, вързан с колан с 8-10 км/ч, която изведнъж спира, за да можеш да почувстваш какви сили действат, къде коланът те стяга за кръста или за рамото. Това също се прави като част от задължението на държавата да има влияние върху мисленето на хората, да им обяснява на практика защо е измислено това или онова правило. Трябва да ти влезе в главата и да знаеш наизуст – при 90 км/ч изминаваш 25 метра за 1 секунда. Само да реагираш и да преместиш крака от газта на спирачката и вече си минал тези 25 метра и ти трябват още 25, докато спираш.“

Накратко Милчев представи целите на организацията. „Целта не е да дадем работа на някого, ние всички имаме други занимания и професии. Искаме да помагаме на държавата, защото в последните години тя не може да се справи с проблема. Сред нашите членове има такива, които цял живот се занимават с пътната безопасност“, заяви той. Според него обаче държавата публично не търси помощ от неправителствени организации.




