Позиция на ИПБ относно представената система Бонус-малус

Комисията за финансов надзор обяви голямата си „реформа“ – бонус-малус.

Само че това не е бонус-малус системата, от която българското общество има нужда.

Това е псевдо „бонус-малус“, представен с много шум, но без необходимия превантивен ефект върху поведението на водачите.

И тук КФН дължи отговор на един много прост въпрос:

За кого се прави тази система – за пътната безопасност или за застрахователите?

Защото истинската бонус-малус система не е измислена, за да увеличава приходите на застрахователните компании.

Тя е създадена, за да направи застрахователите съпричастни към пътната безопасност.

Логиката е проста:

повече нарушения и рисково поведение → по-висока цена;

по-безопасно поведение → по-ниска цена.

Така застрахователят получава интерес да идентифицира риска, а водачът получава финансов стимул да не нарушава правилата още преди да се е стигнало до катастрофа.

Това е превенция.

Това е управление на риска.

Това е смисълът на бонус-малус.

А какво ни предлага КФН?

Система, която основно стъпва върху застрахователните събития и претенциите.

Тоест вместо застрахователите да бъдат активен участник в превенцията на пътния травматизъм, те получават механизъм за по-прецизно управление и ценообразуване на собствения си застрахователен риск.

Разликата е огромна.

Пътната безопасност не е застрахователна математика.

Истинската бонус-малус система трябва да въздейства преди катастрофата – върху поведението, нарушенията и риска.

И тук идва най-големият абсурд.

Днес ни се обявява, че бонус-малус е въведен.

А в същото време ключовата Единна информационна система за оценка, управление и контрол на риска тепърва трябва да бъде изградена – в срок до 18 месеца.

Тоест:

Днес – голямото обявяване.

Следващите 18 месеца – изграждане на системата.

Това ли е реформата?

Или е евтин пиар и популизъм, с който КФН се опитва да създаде усещане, че е направила нещо значимо за пътната безопасност?

Защото обществото не се нуждае от поредната пресконференция.

Обществото има нужда от по-малко нарушения, по-малко катастрофи и по-малко загинали.

А това няма да се случи само защото една наредба е публикувана в „Държавен вестник“.

КФН трябва да отговори и на още един въпрос:

Каква е реалната финансова полза за безопасния водач?

И каква е реалната финансова последица за системния нарушител?

Ако тези два въпроса нямат ясен, измерим и достатъчно силен отговор, тогава не говорим за превантивна бонус-малус система.

Говорим за механизъм, който може да облагодетелства застрахователите, но не доказва, че ще облагодетелства обществото.

Институтът за пътна безопасност пита КФН:

Къде е превенцията?

Къде е въздействието върху нарушенията?

Къде е стимулът за безопасно поведение?

Къде е измеримият ефект върху пътнотранспортния травматизъм?

И най-вече:

Защо обявявате днес система, чиято ключова информационна инфраструктура ще се изгражда още 18 месеца?

Пътната безопасност не се управлява с пиар.

Не се управлява с наредби на хартия.

И със сигурност не се управлява в интерес на застрахователите.

Бонус-малус трябва да превърне застрахователя в съюзник на държавата срещу рисковото поведение на пътя, а не просто да му даде още един инструмент да управлява цената на застраховката.