АНАЛИЗ НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Институтът за пътна безопасност и Софийският университет „св. Климент Охридски“ организираха обществено обсъждане на идеен проект за Закон за движение по пътищата

Обсъждането се състоя на 24 февруари 2018 година от 11:00 до 13:00 часа в 272 аудитория на Софийския университет.

Всички ние сме свидетели, как през последните години държавата полага огромни усилия да ограничи жертвите вследствие на ПТП. И въпреки тези усилия все още не можем да постигнем желаният резултат. Според експертите на Института за пътна безопасност проблемът се дължи на три основни фактора:

  • Липса на ясно изразна държавна политика в сферата на БДП;
  • Не достатъчно ефективно законодателство, което не е съобразено с международните стандарти за управление на системата за БДП;
  • И не на последно място липсата на системен подход.

Сега ще направим един кратък анализ на сега действащото законодателство, което третира системата за управление на БДП. Според експертите на Института проблемът не само законодателен. Той е  преди всичко системен.

Законът за движение по пътищата е основният нормативен документ в България, който регламентира правилата за движение по пътищата. В сега действащия Закон са включени седем глави, които обхващат цялата дейност по безопасността на движението на всички институции. Това само по себе си води до един изключително тежък и тромав нормативен акт.

Съгласно § 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за движение по пътищата, изпълнението му се възлага на:

  • Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения;
  • Министъра на вътрешните работи;
  • Министъра на регионалното развитие и благоустройството;
  • Министъра на образованието и науката;
  • Министъра на здравеопазването;
  • Министъра на земеделието и горите;
  • Министъра на икономиката, енергетиката и туризма;
  • Министъра на финансите;
  • Министъра на околната среда и водите;
  • Областните управители;
  • Кметовете на общини.

Това са единадесет институции, които би трябвало да действат координирано и взаимодействието между тях да е обособено в система за управление.  За първи път всички институции с функции за безопасното движение по пътищата, с тяхната структура и взаимодействие са третирани като една система с една обща цел. Необходимостта от този подход се обуславя от невъзможността да се въздейства ефективно на щетите от ПТП. Както виждате на стената структурата на държавната система, която трябва да осигурява  безопасността на пътното движение, показва, че законодателят е създал правна рамка на една споделена отговорност, в която пътната безопасност е фрагментирана и отговорността за нея е разпределена между различни ведомства съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 105. на Конституцията на Р.България Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация. Той би трябвало да носи и отговорността за управлението на системата за БДП.  През 2003 година с постановление на МС се създава Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите свързани с БДП. Основна задача на Комисията е:

  • Да подобрява координацията и взаимодействието между държавните органи;
  • Да дава становища, доклади да изготвя проекти и подзаконови нормативни актове;
  • Да изготвя национални стратегии.

Към момента комисията има 17 членове.  От състава на комисията се вижда, че държавната администрация е сравнително пълно представена, с ниво на представителност (зам.министри), което е може би твърде високо, предвид необходимата експертност при обсъждане на конкретните проблеми на пътната безопасност. Представителите на обществеността в комисията са пет. От тях само Българския червен кръст и Националното сдружение на общините са регистрирани в обществена полза и имат ясно дефинирани в тази насока цели и задачи, публично оповестени чрез техните устави. Всички членове на комисията са на обществени начела. От създаването си до сега Комсията  е провела 53 заседания. От началото на 2011 година са 23. Това прави средно по 3-4 заседания годишно. До настоящият момент са изготвени и приети от Министерски съвет една национална програма и три национални стратегии, по които обаче няма никакви отчети за  свършена конкретна работа и постигнати някакви резултати. Комисията трябва да подобрява координацията и взаимодействието между държавните органи На практика, след 2008 година, комисията не осъществява дейност за реализиране на тази задача.

Реално, основната задача на комисията – да изготвя ежегоден доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата в страната, не се изпълнява. По принцип всяка година е изготвян някакъв доклад, в който основната част са статистическите данни за станалите през годината произшествия по пътищата с кратки изводи, към които до един момент преди 2010 година има и предложения, какво трябва да се направи през следващата година за подобряване на безопасността. Нито един доклад обаче не съдържа анализ на работата на системата по безопасност от гледна точка на възложените на отделните министерства и ведомства задачи, както и не е анализирано какво от решенията и предложенията от предходния доклад е изпълнено и как то се е отразило на пътната безопасност.

Председател на комисията е министъра на МВР. Назначен на щат е само един служител – секретар на комисията. Администрирането и финансирането на дейностите се извършва от бюджета на МВР. На практика Комисията не разполага с административен капацитет самостоятелно да изпълнява задачите разписани в постановлението на МС. Докладите, анализите и предложенията които комисията предоставя на МС се изготвят от структури в МВР. На практика ситуацията е следната:

  • МВР събира информацията за ПТП, травматизма и причините за него.
  • МВР само анализира тази информация, която касае цялата система за управление на риска.
  • МВР предлага на МС мерките за подобряване на пътнотранспортната обстановка.

В същото време МВР, чрез Пътна полиция осъществява пряк контрол върху само един от елементите на системата човек-път-превозно средство. При така създадената организация на управление се констатира, че не реалистично се натоварва МВР да носи отговорността за състоянието на пътната безопасност в страната. Вкарвайки ДОККПБДП в администрацията МВР и оглавявайки комисията министъра на вътрешните работи се създава зависимост на комисията от приоритетите на МВР. Тоест ако за МВР днес приоритет е битовата престъпност, утре емигрантите, след това охраната на евро-председателството, то пътната безопасност остава на заден план. В Закона не е посочен нито един орган, който да носи общата отговорност за БДП. Непосочването на конкретно водещо ведомство, което да отговаря за безопасността на движението по пътищата и което да определя политиката по този въпрос, води до „размиване” на отговорността на отделните ведомства, а изградената система става пример за това, че когато отговорността е разпределена, тя се губи. Точно това се получава и с нашата „държавна система” за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

От направения анализ на Националната система за БДП се констатира, че тя се управлява централизирано от МС. Липсата на държавен орган с достатъчно административен капацитет, които да осъществява единна и координирана държавна политика за БДП е предпоставка ръководителите на отделните институции да импровизират при управлението на риска от ПТП и да не са в състояние да му се противопоставят. Създаването на държавен орган отговорен за БДП се обуславя и от необходимостта да се конкретизират отговорностите на местните власти, ръководителите на организации и институции относно безопасността на движението както и  осъществяване на постоянен мониторинг на пътно-транспортната обстановка в страната. Причината това да не се  осъществи до момента е, както в законодателството, имащо отношение към транспортната материя, така също и в пасивността на ръководителите на отделните звена в системата за иницииране на промени в организационната рамка за управление.

Решение: Създаване на държавен орган за управление на БДП.

Задачите които трябва да осъществява този държавен орган са:

  • Разработва единна и координирана държавна политика за БДП.
  • Разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване на БДП
  • Извършва периодичен одит на дейността на всички държавни институции отговорни за БДП, като дава задължителни предписания.
  • Разработва критерии и стандарти за БДП .
  • Участва в разработването на подзаконовите нормативни актове към Закона за движение по пътищата.
  • Работи за създаването на база данни в информационна система като механизъм за управление на системата за БДП и анализ на проблемите, политиките и услугите
  • Организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на БДП
  • Подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по БДП.
  • Работи за формирането и провеждането на политиката за интеграция на международното и европейско законодателство в областта на БДП.

В заключение може да се каже , че съществуващия понастоящем ЗДвП, регулиращ отношения между институциите, несъмнено ще трябва да бъде приведен в съответствие с международните стандарти за БДП и управление на риска. Сред задачите, които според нашите експерти трябва да реши новия закон, е да унифицира в максимална степен въпросите по администрирането и на системата, и на съставящите я елементи като децентрализира управлението и като се изгради мрежова архитектура на Системата за управление на БДП. При това законът задължително трябва да изключи функционалното дублиране като дефинира „сферите на дейност” на отделните институции, имащи отношение към БДП. Дори нещо повече – той трябва изчерпателно да определи ясно и еднозначно представителя на изпълнителната власт, който има право да събира и анализира информацията, като поставя цели и задачи на звената, отговорни за безопасността на движението. Според нас, това са минимално задължителните условия за реализацията на основната цел за ограничаване на щетите от ПТП. Общият закон трябва не само да легитимира отделните организации, но и да определи компетенциите им, докато специалните закони трябва да „донастроят” дейностите им съобразно със специфичните им задължения и задачи.

Руслан Вуцов- Председател на Институт за пътна безопасност