Search for:

ЗА НОВО НАЧАЛО В ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ

Добре организирана хранителна верига се захранва от кръвта на жертвите по пътищата
Всички си спомняме как за едно сгрешено топче започна новото начало на Българския спортен тотализатор. Защо българската пътна безопасност е толкова устойчива? Защо едно топче е по-важно от кръвта на жертвите по пътищата?
В пътната безопасност функционира добре организирана хранителна верига (виж фиг.1), която се захранва от кръвта на жертвите по пътищата. Най-отгоре в тази верига винаги стоят политици, участващи в изпълнителната власт. Следват държавни чиновници, които толерират нищоправенето в пътната безопасност. Осигуряват и медиен комфорт на хранителната верига. След това са неправителствени организации, експерти, адвокати, които дебнат като лешояди поредната жертва и започват да „плачат“. докато не им дадат храна. И това се повтаря повече от 10 години.
През 2019 година по настояване на Института за пътна безопасност МС създаде Държавна агенция „БДП“. Една от целите беше да се спре толерирането на нищо правенето и тя да коригира несъответствията в пътната безопасност, но на практика тя се превърна в сърцето на хранителната верига. С безсмислени договори за стотици хиляди лева осигурява медийния комфорт на хранителната верига. Шест години не изготвя оценка на риска от ПТП, чрез която да започнем да отстраняваме опасните участъци, за да може след всяка катастрофа прожекторите да се насочват към стопанина на пътя, защото там е храната/парите. Като че ли сегашният министър на регионалното развитие и благоустройството започна да се усеща и бързо разпореди да започнат съвместни огледи на опасни отсечки, за които вече има план за действие.
На 22.04.2025 г. от 11 часа ще се съберат участниците в огледите да гледат пътя. Но Държавната агенция „БДП“ съвсем умишлено на картата с опасните участъци (виж сайта им) няма информация за видовете ПТП. За експертите е ясно, че не винаги само пътните условия влияят на концентрацията на ПТП. Влияние оказва и времето, МПС, контролът, шофьорите и др. Но пък успешно прожекторът е насочен към АПИ и оттам към строителните фирми. Дори и да оправим всички дефицити по пътя концентрацията на ПТП не е задължително да изчезне. В някои случаи тя просто се премества. Вижте таблица 1, на която е видно как след поставяне на разделителните колчета в Кресна и уж сме решили проблема, но на практика той се е преместил след това. За последните две години има 5 загинали и 30 тежко ранени след преминаване участъка с колчета. Наблюдава се и увеличение на ПТП. Използването на политическата демагогия в пътната безопасност е изключително вредна при управлението на риска от ПТП.
Изследването на дефицити на пътна безопасност би трябвало да се извършва с мобилни лаборатории. През 2023 г Държавна агенция сключва договор с частна фирма за доставка на 2 бр. микробуса с оборудване на стойност 2,5 милиона лева (виж договора). По фактура двата микробуса струват 210 хиляди лева (виж фактурите). След доставянето им повече от една година тези микробуси не са напускали гаража си. Няма да бъдат използвани и при огледите, разпредени от министъра.
Обосновано можем да заключим, че умишлено държавните институции не си вършат работата, за да може хранителната верига да се захранва.
На ход е премиерът Росен Желязков ЗА НОВО НАЧАЛО В ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ

СТАНОВИЩЕ на ИПБ относно публикувана от АПИ карта на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия и план за действие

Гърция е установила 7000 опасни отсечки. У нас АПИ преброи само 36

СТАНОВИЩЕ
на
Института за пътна безопасност
На 11.04.2025 година  Агенция „Пътна инфраструктура“ публикува на интернет страницата си  карта на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Публикуван е и План за действие за обезопасяване на отсечките. Тази новина звучи доста въздействащо за обществото.
Експертите на Института за пътна безопасност извършиха преглед на картата и плана за действие и констатираха следното:
Ø  Установените участъци са само по републиканската пътна мрежа.
Ø  Основното обезопасяване се състои от подмяна на знаци, маркировка и ремонтни дейности по пътната настилка.
Ø  Крайният срок за изпълнение на строително-монтажните работи варира от 30 юни до 30 юли
Ø  Почти всичките отсечки са с дължина 100 метра.
При така представения ни план за действие се виждат множество недостатъци:
Не е извършена цялостна оценка на риска на РПМ и общинската пътна мрежа. От таблица 1 (виж долу) се вижда, че в градовете стават повече ПТП с пострадали и по-малко с убити. Съотношението на убити и ранени при ПТП в населено и извън населено място ни показва, че 45% от черните точки се намират на общински пътища.
ПТП по една характеристика – в или извън населено място
за периода от 01.01.2022 до 31.12.2024 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Таблица 1 Брой ПТП и процент в/извън населено място

 

 

Съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011 рискът се квалифицира като нисък, среден и висок.  Понятието „повишен риск“ не съществува при оценяване на риска, защото трябва да се уточни спрямо какво е повишението.  През 2023 година ИПБ представи оценка на риска на цялата пътна мрежа на България. Идентифицирани са 1380 точки със среден и висок риск. Близо половината от тях се намират в градовете. Само за информация Гърция през 2021 година установи 7000 точки с висок риск и поиска 450 млн. евро финансиране от Европейската инвестиционна банка за целенасочено понижаване на риска от ПТП.
https://greekcitytimes.com/2021/02/04/greece-plan-road-safety/?fbclid=IwAR2cGf24zuCjC7AEB4tbKClfGqxsKfrAuUwdd2nv8N6TIZm_sbrYi2fMEn0 
Съгласното установената методология би следвало оценка на риска да се извърши на географски принцип, след това да се идентифицират пътищата с висок риск от настъпване на ПТП в съответните области и накрая да се установят така наречените черни точки. След това се извършва обследване на всички черни точки и им се поставя номер. Точката с най-нисък номер е с най-висок риск от настъпване на тежко ПТП. Съгласно ресурсите се прави план за действие и започва да се въздейства върху точките с най-висок риск. Всичко това трябваше да бъде направено от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ преди няколко години. Въздействието върху черните точки се осъществява от МВР, ИААА, АПИ и ДАБДП съгласно одитните доклади от извършените инспекции на черните точки.
Видно е, че всички тези действия не са извършени и категорично можем да заключим, че планът за действие на АПИ няма да постигне ефективно управление на риска от ПТП. Той е насочен единствено към подобряване на инфраструктурата, но в голяма част от черните точки е необходимо да се приложат и други мерки.
Пропуснато е ценно време от ДАБДП, за да не се налага в момента този реактивен подход, който цели единствено да успокои общественото напрежение. АПИ не е в състояние сама да се противопостави на некомпетентността и безхаберието, което е обхванало цялата транспортна система.
Категорично настояваме да бъде сменен подходът за управление на риска и да се действа съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011.
Екип на ИПБ

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Института за пътна безопасност

 

Уважаеми г-н Цеков,

Обръщаме се към Вас чрез медиите, защото имаме основателни съмнения, че и този път ще избягате от конкретните отговори, касаещи злоупотреби с финансови средства.

През м. Февруари 2024г. в Института за пътна безопасност (ИПБ) постъпи информация, че при изграждането на тунел Железница са разплащани от АПИ дейности, които не са извършени. На 11 март 2024г. с писмо по реда на ЗДОИ поискахме да ни бъде предоставен работен проект и количествено стойностни сметки за строително-монтажни работи на тунел Железница. На 26 март 2024г. председателя на УС на АПИ г-н Ясен Йорданов ни отговори, че АПИ не може да ни предостави работен проект и КСС към него. На 01.04.2024г. се разбра, че Европейската прокуратура провежда претърсвания в офисите на фирмите, участвали в изграждането на тунел Железница за извършени злоупотреби с финансови средства на Европейския съюз. По същото време в националните медии Вие ни информирахте, че не знаете за никакви  нередности при строежа на тунела. От гореизложеното става ясно, че Институтът за пътна безопасност е информирал АПИ, че има данни за извършени финансови нередности при разплащането на строителството. Въпреки това, председателят на УС на АПИ отказва да предостави информация. Въпросите, които възникват към Вас са:

1.      Защо АПИ прикрива  количествено стойностните сметки, от които може да бъде разбрано има или няма злоупотреби?

2.      Вие уведомен ли сте за получения сигнал в АПИ от ИПБ за нередности при изграждането на тунела, свързани с финансови злоупотреби?

3.      Вие участвате ли в прикриването на финансови злоупотреби при изграждането на тунел Железница?

4.      Каква отговорност ще потърсите от назначения от Вас председател на УС на АПИ затова, че прикрива обществена информация, касаеща злоупотреби с европейски средства?

 

Отговор на заявлението по ЗДОИ:

Решение РД ОИ 31

 

Екип на Института за пътна безопасност