Search for:

Доклад относно увеличаващия се брой на жертвите по пътищата

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) алармира за критична точка на пречупване по българските пътища. Към 31 май 2026 г. черната статистика отчете 168 загинали(с 25 повече спрямо същия период на 2025 г.) и 2841 тежко ранени.
Само за последния месец май труповете на пътя са с 7 повече – най-кървавият месец от началото на годината. Тези цифри са директно наследство от системния провал и неадекватните законодателни, наказателни и инфраструктурни мерки на кабинета „Желязков“. Правителството на Росен Желязков беше официално предупредено от ИПБ, че политиките му ще донесат само нови жертви – прогноза, която днес се потвърждава с кръв.
Време е за разликата.
Новото правителство управлява от близо месец. Напълно ясно е, че то не е авторът на този хаос. Но също толкова ясно е, че до този момент новото управление показва само едно: опасно затишие пред провала.
Обявиха пътната безопасност за свой приоритет, но до сега това намерение не е подкрепено с нито едно конкретно действие. Вместо реформи, чуваме добре познатото и износено клише на вътрешния министър Иван Демерджиев, че „полицаите се вадят от храстите“.
Точно с тези фрази и с този празен пиар се провалиха поредица от правителства преди. Реалността доказва, че полицейският контрол сам по себе си е безполезен.
Порочният 12-месечен кръг на българската политика:
България е заложник на абсурдна и повтаряща се закономерност:
1. Институциите спят, докато статистиката тихо расте.
2. Случва се тежка катастрофа с голям обществен отзвук (загинал журналист, политик, дете или масова трагедия).
3. Държавата имитира дейност – извънредни мерки, показни проверки и шумна репресия пред камерите.
4. Общественият натиск отслабва и всичко се връща към завареното положение.
Този цикъл се повтаря на всеки 12 до 18 месеца. Ако новото правителство продължи по утъпкания път на своите предшественици, следващата голяма трагедия на пътя е въпрос на седмици.
Предизвикателството на ИПБ:
България няма нужда от поредното правителство, което обещава и се снишава. Нуждаем се от лидер, който да спре войната по пътищата с реални действия, а не с лозунги.
Възможността за промяна е изцяло във в ръце на Премиера Румен Радев .
Очакваме действия.
Екип на Института за пътна безопасност

Доклад относно високия процент загинали заради лоша инфраструктура

30% от жертвите на пътя умират в дървета, стълбове и мантинели
Те не умират от катастрофи, а от лошо управление на инфраструктурата
Милиарди се харчат, но рискът остава.
От общо 458 загинали през 2025 г.,
140 души (30.6%) губят живота си при удар в крайпътни обекти или след напускане на пътя.
Това не е случайност.
Това е системен провал.
Загинали по вид инциденти
• Блъскане в дърво – 47
• Преобръщане на МПС извън пътното платно – 31
• Блъскане в крайпътно съоръжение – 15
• Блъскане в предпазна ограда – 13
• Блъскане в скат – 12
• Блъскане в стълб – 9
• Блъскане в паркирано ППС – 6
• Блъскане в подпорна колона – 3
• Преобръщане на МПС на пътното платно – 2
• Блъскане в препятствие на пътя – 2
Какво означава това
• Най-много хора загиват при удар в дървета (47)
• Десетки умират след напускане на пътя
• 13 души загиват при удар в мантинели
Пътят не прощава грешки – той убива.
Големият проблем
Въпреки огромните публични разходи за пътна инфраструктура:
• опасни дървета и стълбове остават необезопасени
• предпазните системи не изпълняват ефективно функцията си
• липсва приоритизация на най-смъртоносните рискове
Извод
Не липсват пари. Липсва управление на риска.
Харчат се значителни средства, но не там, където рискът е най-висок.
Инфраструктурата не намалява последствията от грешките – тя ги превръща във фатални.

Доклад на ИПБ относно ползването на мобилни телефони от водачите на МПС

ДОКЛАД

на

Института за пътна безопасност

 

 

Проучване на Института за пътна безопасност показва, че 78% от водачите на МПС използват мобилни устройства по време на шофиране, а 14% от тях си признават, че са участвали в ПТП по време на използване на мобилен телефон. Изследването е направено в периода 04-20 януари 2025 година, като е обхванало 808 водачи на МПС в градовете София, Варна, Бургас и Пловдив.

Със заявление по ЗДОИ получихме информация от МВР за констатираните нарушения при използване на мобилно устройство по време на шофиране. От данните в таблица 1 се вижда, че за периода 2020-2024 година са установени 80738 бр. нарушения. Това прави средно на година по 16156 бр. нарушения. Констатира се и увеличение на санкционираните водачи всяка година, като през 2024 г. те достигат над 20 000. В България има регистрирани правоспособни водачи на МПС над 2,5 милиона души. Това означава, че 0,6 % от всички водачи се залавят годишно да управляват МПС, като използват мобилен телефон. В България глобата при използване на мобилен телефон е 50 лв., като тя е най-ниската в цяла Европа.

 

Период Наказателни  постановления (бр.)
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. 14028
01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. 14166
01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. 15034
01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. 17198
01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. 20357
Общо за 2020-2025 г. 80783

 

Таблица 1  Констатирани нарушения при използване на мобилни устройствa по време на шофиране

 

Предоставяме информация за глобите в някои от другите европейски страни.

Преглед на някои от глобите в чужбина:
• Полша: от 50 евро
• Австрия: от 50 евро
• Швейцария: 90 евро
• Белгия: 110 евро
• Франция: от 135 евро
• Италия: от 165 евро
• Испания: от 200 евро
• Великобритания: от 230 евро
• Холандия: 240 евро
• Естония: от 400 евро

Рискът е най-голям, когато водачът вдигне телефона си, често при спешни случаи. Тогава вниманието вече не е насочено към шофиране. Телефонът, дори със слушалки или хендсфри, променя поведението и способността да се реагира. По време на разговор водачът се фокусира върху предната част на пътя, по-малко се оглежда в огледалата и отстрани, обръща по-малко внимание на знаците и другите участници в движението, независимо дали е свикнал да използва лаптоп и независимо от възрастта си. Превозното средство има тенденция да забавя леко и да върви на зигзаг: по-често пресича централната линия.

Изследването показва още, че водачите все по-често използват смартфоните си по време на движение, за да пишат съобщения. А някои дори гледат видеоклипове.

Всичко това се отразява на водача, разсейвайки вниманието му от пътната обстановка и често води до различни пътнотранспортни произшествия. Доказано е, че телефонът в ръката на шофьора пречи на шофирането и увеличава времето за реакция средно с 0.7 секунди.

При скорост от 60 км/ч, например колата изминава 12 метра за въпросните 0.7 секунди. Без значение колко опитен е шофьорът и колко перфектна е спирачната система на колата, няма как разстоянието от 12 метра да бъде наваксано при екстремна ситуация. А често пъти тези 12 метра костват човешки живот.

Извод:

Контролът. осъществяван от контролните органи. е недостатъчен и неефективен. Санкциите са пренебрежимо малки спрямо риска от настъпване на ПТП. Увеличават се водачите на МПС, които използват мобилен телефон по време на движение.

Препоръка:

Необходимо е да се подготвят законодателни промени, както и да се приоритизира контрола от страна на МВР върху водачите, използващи телефони по време на шофиране. Необходимо е да се използват технически средства за контрол за тези нарушения. Липсата на такава практика в България е предпоставка да продължаваме да бъдем с най-висок риск от настъпване на ПТП в целия ЕС.

 

Екип на ИПБ