Search for:

Отворено писмо до председателя на Управителния съвет на АПИ инж. Йордан Вълчев

Уважаеми г-н Вълчев,
Във връзка с обществена поръчка, включваща изготвяне на технически проект и извършване на „трайни, възстановителни и укрепителни дейности на републикански път III-505 „Малево – Корен“ при км 9+300“, се обръщаме към Вас с искане за публична информация и конкретни отговори.
Съгласно обявените данни, стойността на проекта възлиза на 1 470 000 лева без ДДС за участък от едва 150 метра, което прави приблизително 10 милиона лева на километър. Подобна цена изглежда несъразмерно висока за третокласен републикански път и поражда сериозни съмнения относно начина на остойностяване, оценяване и възлагане на поръчката.
В тази връзка отправяме следните въпроси към Вас:
1. Кой е подготвил количествената сметка, заложена в обществената поръчка? Кое областно пътно управление (ОПУ) на АПИ я е подало към централната администрация? Чии подписи стоят под идейния проект?
2. Кой е изработил методиката за оценка на обществената поръчка – кой отдел на АПИ и кои конкретни служители? Или, в дух на откровеност, може ли АПИ да посочи и дали външна консултантска фирма е подготвила методиката и я е предоставила на съответното ОПУ?
3. Води ли АПИ регистър на служителите, които участват в определянето на индикативните бюджети на обществените поръчки на база количествено-стойностни сметки и експертни оценки?
4. Може ли АПИ да публикува списък на членовете на оценителните комисии, участвали в обществени поръчки на агенцията през последните пет години?
5. Възможно ли е при наличие на едни и същи членове в различни оценителни комисии да се установи зависимост между състава им и избора на конкретни изпълнители?
В случай че тази информация не бъде предоставена публично, заявяваме, че възлагането на поредна „безвъзмездна и независима проверка“ на познато и традиционно използвано от АПИ неправителствено образувание не би могло да замести реалната институционална прозрачност, нито да разсее обществените съмнения по този случай.
Убедени сме, че само пълната прозрачност може да ни спаси от корупцията и да възстанови общественото доверие в институциите.
С уважение,
Екип на ИПБ

Становище относно престъпно институционално бездействие от страна на АПИ

Непосредствено след реконструкцията на Околовръстното шосе на гр. Пловдив през 2021 г. настъпи тежка пътнотранспортна злополука, при която загинаха трима души. В резултат на това Институтът за пътна безопасност възложи на сертифициран одитор извършването на одит за пътна безопасност. В изготвения доклад бяха констатирани десетки сериозни дефицити, застрашаващи безопасността на движението.
В отговор Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) възложи „безвъзмездно“ извършването на инспекция на неправителствена организация. Заключенията от тази инспекция бяха изцяло в полза на проекта, респективно на АПИ, като не бяха отчетени установените от одита проблеми.
Няколко години по-късно, през декември 2025 г., трагедията се повтори – отново три жертви на същия пътен участък. Отново АПИ възложи „безвъзмездно“ инспекция на същата организация и отново бе заявено, че ограничителните системи (мантинелите) отговарят на изискванията.
Този път обаче обществената реакция доведе до отстраняването на организацията, обслужваща АПИ, след което председателят на АПИ внезапно предложи премахване на мантинелите – нещо, което ИПБ е посочил още през 2021 г.
Докладът на ИПБ е официално предоставен на АПИ още през 2021 г., но агенцията престъпно го е игнорирала. През декември 2025 г. сезирахме прокуратурата, която е образувала проверка, макар и без големи очаквания за търсене на реална отговорност.
В тази връзка възникват следните въпроси към председателя на АПИ инж. Вълчев:
1. Защо не са предприети действия за отстраняване на дефицитите по пътна безопасност, посочени в доклада на ИПБ?
2. Защо АПИ възлага „безвъзмездни“ инспекции на неправителствена организация с оспорвана репутация, при положение че Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ разполага с необходимата техника и експертиза?
3. Съществува ли зависимост между АПИ, строителната фирма, изпълнила обекта, и НПО-то, на което е възложена инспекцията?
4. Прикрива ли председателят на АПИ икономически интереси, свързани с имоти в близост до Околовръстното шосе на Пловдив?
5. Ще поеме ли отговорност за бездействието на институцията, която ръководи?
ИПБ предоставя доклада си на обществеността на гр. Пловдив и очаква прокуратурата на Република България да предприеме адекватни действия, за да бъде прекратена практиката на прикриване на престъпно институционално бездействие от страна на АПИ.

ЗА НОВО НАЧАЛО В ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ

Добре организирана хранителна верига се захранва от кръвта на жертвите по пътищата
Всички си спомняме как за едно сгрешено топче започна новото начало на Българския спортен тотализатор. Защо българската пътна безопасност е толкова устойчива? Защо едно топче е по-важно от кръвта на жертвите по пътищата?
В пътната безопасност функционира добре организирана хранителна верига (виж фиг.1), която се захранва от кръвта на жертвите по пътищата. Най-отгоре в тази верига винаги стоят политици, участващи в изпълнителната власт. Следват държавни чиновници, които толерират нищоправенето в пътната безопасност. Осигуряват и медиен комфорт на хранителната верига. След това са неправителствени организации, експерти, адвокати, които дебнат като лешояди поредната жертва и започват да „плачат“. докато не им дадат храна. И това се повтаря повече от 10 години.
През 2019 година по настояване на Института за пътна безопасност МС създаде Държавна агенция „БДП“. Една от целите беше да се спре толерирането на нищо правенето и тя да коригира несъответствията в пътната безопасност, но на практика тя се превърна в сърцето на хранителната верига. С безсмислени договори за стотици хиляди лева осигурява медийния комфорт на хранителната верига. Шест години не изготвя оценка на риска от ПТП, чрез която да започнем да отстраняваме опасните участъци, за да може след всяка катастрофа прожекторите да се насочват към стопанина на пътя, защото там е храната/парите. Като че ли сегашният министър на регионалното развитие и благоустройството започна да се усеща и бързо разпореди да започнат съвместни огледи на опасни отсечки, за които вече има план за действие.
На 22.04.2025 г. от 11 часа ще се съберат участниците в огледите да гледат пътя. Но Държавната агенция „БДП“ съвсем умишлено на картата с опасните участъци (виж сайта им) няма информация за видовете ПТП. За експертите е ясно, че не винаги само пътните условия влияят на концентрацията на ПТП. Влияние оказва и времето, МПС, контролът, шофьорите и др. Но пък успешно прожекторът е насочен към АПИ и оттам към строителните фирми. Дори и да оправим всички дефицити по пътя концентрацията на ПТП не е задължително да изчезне. В някои случаи тя просто се премества. Вижте таблица 1, на която е видно как след поставяне на разделителните колчета в Кресна и уж сме решили проблема, но на практика той се е преместил след това. За последните две години има 5 загинали и 30 тежко ранени след преминаване участъка с колчета. Наблюдава се и увеличение на ПТП. Използването на политическата демагогия в пътната безопасност е изключително вредна при управлението на риска от ПТП.
Изследването на дефицити на пътна безопасност би трябвало да се извършва с мобилни лаборатории. През 2023 г Държавна агенция сключва договор с частна фирма за доставка на 2 бр. микробуса с оборудване на стойност 2,5 милиона лева (виж договора). По фактура двата микробуса струват 210 хиляди лева (виж фактурите). След доставянето им повече от една година тези микробуси не са напускали гаража си. Няма да бъдат използвани и при огледите, разпредени от министъра.
Обосновано можем да заключим, че умишлено държавните институции не си вършат работата, за да може хранителната верига да се захранва.
На ход е премиерът Росен Желязков ЗА НОВО НАЧАЛО В ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ

СТАНОВИЩЕ на ИПБ относно публикувана от АПИ карта на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия и план за действие

Гърция е установила 7000 опасни отсечки. У нас АПИ преброи само 36

СТАНОВИЩЕ
на
Института за пътна безопасност
На 11.04.2025 година  Агенция „Пътна инфраструктура“ публикува на интернет страницата си  карта на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Публикуван е и План за действие за обезопасяване на отсечките. Тази новина звучи доста въздействащо за обществото.
Експертите на Института за пътна безопасност извършиха преглед на картата и плана за действие и констатираха следното:
Ø  Установените участъци са само по републиканската пътна мрежа.
Ø  Основното обезопасяване се състои от подмяна на знаци, маркировка и ремонтни дейности по пътната настилка.
Ø  Крайният срок за изпълнение на строително-монтажните работи варира от 30 юни до 30 юли
Ø  Почти всичките отсечки са с дължина 100 метра.
При така представения ни план за действие се виждат множество недостатъци:
Не е извършена цялостна оценка на риска на РПМ и общинската пътна мрежа. От таблица 1 (виж долу) се вижда, че в градовете стават повече ПТП с пострадали и по-малко с убити. Съотношението на убити и ранени при ПТП в населено и извън населено място ни показва, че 45% от черните точки се намират на общински пътища.
ПТП по една характеристика – в или извън населено място
за периода от 01.01.2022 до 31.12.2024 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Таблица 1 Брой ПТП и процент в/извън населено място

 

 

Съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011 рискът се квалифицира като нисък, среден и висок.  Понятието „повишен риск“ не съществува при оценяване на риска, защото трябва да се уточни спрямо какво е повишението.  През 2023 година ИПБ представи оценка на риска на цялата пътна мрежа на България. Идентифицирани са 1380 точки със среден и висок риск. Близо половината от тях се намират в градовете. Само за информация Гърция през 2021 година установи 7000 точки с висок риск и поиска 450 млн. евро финансиране от Европейската инвестиционна банка за целенасочено понижаване на риска от ПТП.
https://greekcitytimes.com/2021/02/04/greece-plan-road-safety/?fbclid=IwAR2cGf24zuCjC7AEB4tbKClfGqxsKfrAuUwdd2nv8N6TIZm_sbrYi2fMEn0 
Съгласното установената методология би следвало оценка на риска да се извърши на географски принцип, след това да се идентифицират пътищата с висок риск от настъпване на ПТП в съответните области и накрая да се установят така наречените черни точки. След това се извършва обследване на всички черни точки и им се поставя номер. Точката с най-нисък номер е с най-висок риск от настъпване на тежко ПТП. Съгласно ресурсите се прави план за действие и започва да се въздейства върху точките с най-висок риск. Всичко това трябваше да бъде направено от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ преди няколко години. Въздействието върху черните точки се осъществява от МВР, ИААА, АПИ и ДАБДП съгласно одитните доклади от извършените инспекции на черните точки.
Видно е, че всички тези действия не са извършени и категорично можем да заключим, че планът за действие на АПИ няма да постигне ефективно управление на риска от ПТП. Той е насочен единствено към подобряване на инфраструктурата, но в голяма част от черните точки е необходимо да се приложат и други мерки.
Пропуснато е ценно време от ДАБДП, за да не се налага в момента този реактивен подход, който цели единствено да успокои общественото напрежение. АПИ не е в състояние сама да се противопостави на некомпетентността и безхаберието, което е обхванало цялата транспортна система.
Категорично настояваме да бъде сменен подходът за управление на риска и да се действа съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011.
Екип на ИПБ

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Института за пътна безопасност

 

Уважаеми г-н Цеков,

Обръщаме се към Вас чрез медиите, защото имаме основателни съмнения, че и този път ще избягате от конкретните отговори, касаещи злоупотреби с финансови средства.

През м. Февруари 2024г. в Института за пътна безопасност (ИПБ) постъпи информация, че при изграждането на тунел Железница са разплащани от АПИ дейности, които не са извършени. На 11 март 2024г. с писмо по реда на ЗДОИ поискахме да ни бъде предоставен работен проект и количествено стойностни сметки за строително-монтажни работи на тунел Железница. На 26 март 2024г. председателя на УС на АПИ г-н Ясен Йорданов ни отговори, че АПИ не може да ни предостави работен проект и КСС към него. На 01.04.2024г. се разбра, че Европейската прокуратура провежда претърсвания в офисите на фирмите, участвали в изграждането на тунел Железница за извършени злоупотреби с финансови средства на Европейския съюз. По същото време в националните медии Вие ни информирахте, че не знаете за никакви  нередности при строежа на тунела. От гореизложеното става ясно, че Институтът за пътна безопасност е информирал АПИ, че има данни за извършени финансови нередности при разплащането на строителството. Въпреки това, председателят на УС на АПИ отказва да предостави информация. Въпросите, които възникват към Вас са:

1.      Защо АПИ прикрива  количествено стойностните сметки, от които може да бъде разбрано има или няма злоупотреби?

2.      Вие уведомен ли сте за получения сигнал в АПИ от ИПБ за нередности при изграждането на тунела, свързани с финансови злоупотреби?

3.      Вие участвате ли в прикриването на финансови злоупотреби при изграждането на тунел Железница?

4.      Каква отговорност ще потърсите от назначения от Вас председател на УС на АПИ затова, че прикрива обществена информация, касаеща злоупотреби с европейски средства?

 

Отговор на заявлението по ЗДОИ:

Решение РД ОИ 31

 

Екип на Института за пътна безопасност