Search for:

АНАЛИЗ НА ЕФЕКТИВНОСТТА И УПРАВЛЕНИЕТО НА ФОНДА ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО (2021–2026)

ФИНАНСОВА ДИСЕКЦИЯ, СТРУКТУРНИ ДЕФИЦИТИ И ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПАРАДОКС

Настоящият доклад представлява задълбочен експертен анализ на официалния отговор от Министерството на вътрешните работи (МВР) с рег. № 812104-12 от 06.01.2026 г., предоставен по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Документът, осветлява механизмите, чрез които стотици милиони левове, събрани от санкции, остават блокирани в държавната хазна, вместо да спасяват човешки животи.

Данните разкриват устойчива и възходяща тенденция в приходите на фонда. Тази тенденция е пряко следствие от разширяването на системите за видеоконтрол и автоматизираното издаване на електронни фишове.

Цифрите показват, че МВР генерира средно между 105 и 117 милиона лева годишно само от глоби по този механизъм. Това потвърждава констатацията на ИПБ, че „системата е превърната в индустрия“. Забележително е, че дори в условията на икономически колебания и политическа нестабилност, „производството“ на глоби работи безотказно.

Тази висока събираемост обаче разкрива и тревожен симптом: наказанието не възпира. Ако санкциите работеха превантивно, би следвало броят на нарушенията и съответно приходите от глоби да намаляват с времето, тъй като водачите коригират поведението си. Стабилният ръст на приходите (от 105 млн. на 117 млн. лв.) индикира, че нарушенията се възпроизвеждат, а глобите се възприемат по-скоро като „такса преминаване“ или неизбежен данък, отколкото като коректив на поведението.

През 2023 г., година на изключително висока смъртност по пътищата, МВР е усвоило едва 14.8% от постъпилите средства. Останалите 85% (близо 90 милиона лева) са останали блокирани. Това е управленски абсурд. В частния сектор подобно ниво на изпълнение на инвестиционна програма би довело до незабавна смяна на ръководството. В публичния сектор, това се оправдава с бюрократични процедури и липса на проектна готовност.

Ръстът на разходите през 2024 г. (до 72 млн. лв.) и 2025 г. (до 89 млн. лв.) изглежда позитивен на пръв поглед, но структурният анализ на тези показва, че те са насочени предимно към ведомствени нужди, а не към обществена полза. Дори при увеличените разходи, фондът продължава да генерира излишък, който се трупа върху огромния преходен остатък. Най-шокиращият индикатор за неефективност е размерът на акумулирания преходен остатък.

● 01.01.2023: 333 448 904 лв.

● 01.01.2024: 423 022 140 лв.

● 01.01.2025: 467 952 911 лв.

● 23.12.2025: 482 129 307 лв.

Към края на 2025 г. ФБД разполага с близо половин милиард лева свободен ресурс. Фактът, че тези средства стоят неизползвани, докато загиналите са над 500 годишно, е пряко доказателство за тезата на ИПБ за „нулев ефект“. Държавата е иззела този ресурс от гражданите под претекст за безопасност, но не го е върнала под формата на услуга. В отговора си МВР предоставя подробно юридическо обяснение защо по сметките на фонда „не са налични средства“ към момента на запитването. Това обяснение разкрива фундаменталния структурен проблем на управлението на публичните финанси в България.

Механизмът е следният:

1. Гражданинът плаща глоба (например 100 лв. за превишена скорост).

2. Парите постъпват в транзитна сметка на МВР.

3. В края на деня (или периода) БНБ автоматично „занулява“ тази сметка и прехвърля парите в централния бюджетен резерв (Единната сметка), управляван от Министерството на финансите (МФ).

4. Счетоводно, МВР отчита тези пари като „приход на фонда“, но физически парите вече са смесени с приходите от ДДС, акцизи и други данъци.

Бюджетният буфер и липсата на автономност превръща ФБД във виртуална структура. Сблъскват два интереса:

● Интересът на МВР/Обществото: Да се харчат пари за безопасност.

● Интересът на МФ: Да се поддържа бюджетен излишък (или да се намали дефицитът) на касова основа.

Тъй като преходният остатък от 482 млн. лв. вече е част от фискалния резерв, всяко негово харчене увеличава касовия дефицит за текущата година. Затова МФ има силен стимул да ограничава разходите на фонда, използвайки го като буфер. Така парите за „живот“ се използват за макроикономическа стабилизация. Това обяснява защо при наличен ресурс от стотици милиони, се отпускат трохи за реални дейности. Това потвърждава опасенията на ИПБ, че фондът се използва за „попълване на бюджета“.

Стартиралият одит в началото на 2025 година на Сметната палата критичен момент за бъдещето на фонда. Одитът е предизвикан от Становища на ИПБ за „застрашителните размери на войната по пътищата“ и „липсата на прозрачност“.

Базирайки се на публичните данни, може да се прогнозира, че одитът ще констатира:

1. Ниска ефективност на разходите: Огромните инвестиции в техника не са довели до кореспондиращ спад в ПТП.

2. Забавено усвояване: Натрупването на преходен остатък е доказателство за лошо планиране и управленска немощ.

3. Липса на целеполагане: Разходите се правят „на парче“, без дългосрочна стратегия за приоритетно елиминиране на черни точки.

4. Използване на средства не по предназначение: Потвърждение на опасенията за използване на автомобили за цели извън пътната безопасност.

Сметната палата вероятно ще отправи препоръки за промяна в нормативната уредба, които да гарантират по-висока степен на насоченост на средствата към инфраструктурни мерки, което съвпада с исканията на ИПБ.

Въз основа на извършения анализ на предоставените от МВР данни и в контекста на дългогодишната експертиза на ИПБ, се налагат следните категорични изводи и препоръки:

7.1. Изводи
1. Фискален цинизъм: Държавата е натрупала 482 млн. лв. от глоби на водачи, които използва като скрит бюджетен буфер, докато инфраструктурата се руши и взима жертви.

2. Сбъркани приоритети: Съотношението на разходите 20:1 в полза на техниката пред инфраструктурата показва, че МВР приоритизира собствения си комфорт и контролни функции пред реалната безопасност на гражданите.

3. Институционален капан: Механизмът на чл. 154 от ЗПФ ефективно блокира средствата и лишава фонда от оперативна самостоятелност, превръщайки го в куха структура.

4. Провал на репресията: Увеличаващите се приходи от глоби при непроменен брой жертви доказват, че стратегията „повече глоби“ е изчерпана и неефективна без промяна в средата.

Препоръки за действие
Институтът за пътна безопасност настоява за незабавни и радикални мерки:

1. Деблокиране на 482 млн. лв.: Спешно приемане на Постановление на Министерския съвет за целева инвестиционна програма „Безопасна инфраструктура“, финансирана от преходния остатък на фонда. Средствата да бъдат трансферирани към АПИ и общините за конкретни обекти (черни точки).

2. Законова квота за инфраструктура: Промяна в ЗДвП и Наредбата за управление на фонда, която да императивно задължи минимум 50% от годишните приходи на фонда да се инвестират в пасивна пътна безопасност (инфраструктура), а не в техника и заплати.

3. Прозрачност на „Единната сметка“: Създаване на публичен регистър в реално време, който да показва натрупването на средства и тяхното разходване, за да се прекрати практиката на бюджетна мъгла.

4. Мораториум върху покупката на автомобили: Спиране на поръчките за нови автомобили със средства от фонда до извършване на пълен функционален анализ на съществуващия автопарк и неговата ефективност.

5. Граждански контрол: Включване на представители на неправителствения сектор (вкл. ИПБ) в Управителния съвет на фонда с право на съвещателен глас и достъп до документация.

Време е гласът на експертите и на гражданското общество да бъде чут. Продължаването на досегашната политика не е просто административна грешка – то се измерва в загубени човешки животи. Отговорът на МВР потвърждава диагнозата; сега е ред на обществото да наложи лечението.



Докладът е изготвен от експертния екип на Института за пътна безопасност на базата на официална информация към януари 2026 г.

Обзор на пътнотранспортните произшествия през 2025 година

2025 година се характеризира като период с най-мащабните законодателни промени, свързани с безопасността на движението по пътищата. Това обаче не доведе до очаквания резултат от 20% намаление на жертвите.

Бяха въведени драстично завишени наказания, Министерският съвет прие 43 извънредни мерки, а 36 пътни отсечки с концентрация на тежки пътнотранспортни произшествия (ПТП) бяха обявени за приоритетно обезопасяване. На практика мерките се оказаха стратегия за печелене на политическо време. Разчиташе се на фалшива пропаганда, като “средната скорост”, медийни операции и статистически манипулации.

През 2025 година са загинали 518 души, при 526 загинали през 2024 година. Това представлява намаление от едва 1,5% – стойност, която попада в рамките на статистическата грешка и не може да бъде интерпретирана като резултат от ефективни и целенасочени мерки.

Внимателен анализ на публикуваната на сайта на МВР ежедневна статистика (Таблица 1) показва, че през 2025 година от отчет са свалени (заличени) 62 лица, загинали при ПТП. Това представлява около 12,0% от всички отчетени 518 загинали. За сравнение, през 2024 година са заличени 48 лица, или приблизително 9,1% от общо 526 загинали.

Чрез вътрешни правила МВР премахва от официалната статистика пътнотранспортни произшествия със загинали въз основа на полицейски доклади. По този начин реалният брой загинали за 2025 година се редуцира административно до 456 души, докато за 2024 година отчетените са 478.
Защо и как МВР заличава ПТП със загинали?

Това е административен подход основаващ се на незаконосъобразни вътрешни правила чрез който с полицейски доклад ПТП се изваждат от официалната статистика. По този начин МВР реагира на обществено политически натиск и отчита подобрение на пътната безопасност. Така е отчетен спад на загиналите през 2025 година с 4,6% вместо реалния спад от 1,5%.

Анализа на данните показва, че с увеличаването на обществения натиск за повишаване на пътната безопасност нараства и броят на заличените от отчет произшествия със загинали. До началото на месец ноември статистиката на МВР отчита 370 загинали — абсолютно същия брой, какъвто е отчетен и за същия период на 2024 година. В този момент от трибуната на Народното събрание народни представители започват да обвиняват правителството в неизпълнение на заявената цел за 20% намаление на загиналите при ПТП. Впоследствие, само в рамките на два месеца, от статистиката са заличени 21 загинали лица. Това представлява безпрецедентен рекорд в статистиката на МВР, водена от 1956 година насам.

Заключение

С приетите от МВР вътрешни правила от 2024 година статистическите данни за пътнотранспортните произшествия стават негодни за обективен анализ, въз основа на който да се планират и прилагат ефективни коригиращи действия. Налице е изразен субективизъм, който реагира на моментен обществен и политически натиск.

Подобен подход се използва в държавната администрация от десетилетия, но прилагането му в областта на пътната безопасност е изключително опасно. По този начин се създава фалшива реалност, която подменя фактите и пряко застрашава човешкия живот.

Екип на ИПБ

Отворено писмо до председателя на Управителния съвет на АПИ инж. Йордан Вълчев

Уважаеми г-н Вълчев,
Във връзка с обществена поръчка, включваща изготвяне на технически проект и извършване на „трайни, възстановителни и укрепителни дейности на републикански път III-505 „Малево – Корен“ при км 9+300“, се обръщаме към Вас с искане за публична информация и конкретни отговори.
Съгласно обявените данни, стойността на проекта възлиза на 1 470 000 лева без ДДС за участък от едва 150 метра, което прави приблизително 10 милиона лева на километър. Подобна цена изглежда несъразмерно висока за третокласен републикански път и поражда сериозни съмнения относно начина на остойностяване, оценяване и възлагане на поръчката.
В тази връзка отправяме следните въпроси към Вас:
1. Кой е подготвил количествената сметка, заложена в обществената поръчка? Кое областно пътно управление (ОПУ) на АПИ я е подало към централната администрация? Чии подписи стоят под идейния проект?
2. Кой е изработил методиката за оценка на обществената поръчка – кой отдел на АПИ и кои конкретни служители? Или, в дух на откровеност, може ли АПИ да посочи и дали външна консултантска фирма е подготвила методиката и я е предоставила на съответното ОПУ?
3. Води ли АПИ регистър на служителите, които участват в определянето на индикативните бюджети на обществените поръчки на база количествено-стойностни сметки и експертни оценки?
4. Може ли АПИ да публикува списък на членовете на оценителните комисии, участвали в обществени поръчки на агенцията през последните пет години?
5. Възможно ли е при наличие на едни и същи членове в различни оценителни комисии да се установи зависимост между състава им и избора на конкретни изпълнители?
В случай че тази информация не бъде предоставена публично, заявяваме, че възлагането на поредна „безвъзмездна и независима проверка“ на познато и традиционно използвано от АПИ неправителствено образувание не би могло да замести реалната институционална прозрачност, нито да разсее обществените съмнения по този случай.
Убедени сме, че само пълната прозрачност може да ни спаси от корупцията и да възстанови общественото доверие в институциите.
С уважение,
Екип на ИПБ

Становище относно престъпно институционално бездействие от страна на АПИ

Непосредствено след реконструкцията на Околовръстното шосе на гр. Пловдив през 2021 г. настъпи тежка пътнотранспортна злополука, при която загинаха трима души. В резултат на това Институтът за пътна безопасност възложи на сертифициран одитор извършването на одит за пътна безопасност. В изготвения доклад бяха констатирани десетки сериозни дефицити, застрашаващи безопасността на движението.
В отговор Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) възложи „безвъзмездно“ извършването на инспекция на неправителствена организация. Заключенията от тази инспекция бяха изцяло в полза на проекта, респективно на АПИ, като не бяха отчетени установените от одита проблеми.
Няколко години по-късно, през декември 2025 г., трагедията се повтори – отново три жертви на същия пътен участък. Отново АПИ възложи „безвъзмездно“ инспекция на същата организация и отново бе заявено, че ограничителните системи (мантинелите) отговарят на изискванията.
Този път обаче обществената реакция доведе до отстраняването на организацията, обслужваща АПИ, след което председателят на АПИ внезапно предложи премахване на мантинелите – нещо, което ИПБ е посочил още през 2021 г.
Докладът на ИПБ е официално предоставен на АПИ още през 2021 г., но агенцията престъпно го е игнорирала. През декември 2025 г. сезирахме прокуратурата, която е образувала проверка, макар и без големи очаквания за търсене на реална отговорност.
В тази връзка възникват следните въпроси към председателя на АПИ инж. Вълчев:
1. Защо не са предприети действия за отстраняване на дефицитите по пътна безопасност, посочени в доклада на ИПБ?
2. Защо АПИ възлага „безвъзмездни“ инспекции на неправителствена организация с оспорвана репутация, при положение че Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ разполага с необходимата техника и експертиза?
3. Съществува ли зависимост между АПИ, строителната фирма, изпълнила обекта, и НПО-то, на което е възложена инспекцията?
4. Прикрива ли председателят на АПИ икономически интереси, свързани с имоти в близост до Околовръстното шосе на Пловдив?
5. Ще поеме ли отговорност за бездействието на институцията, която ръководи?
ИПБ предоставя доклада си на обществеността на гр. Пловдив и очаква прокуратурата на Република България да предприеме адекватни действия, за да бъде прекратена практиката на прикриване на престъпно институционално бездействие от страна на АПИ.

Политическа и управленска немощ при управление на транспортната система

Становище
на
Института за пътна безопасност
Агонията продължава и колкото по-дълго трае, толкова по-голямо цунами ще образува. Безопасността по пътищата отдавна се е превърнала в политически проблем. Експертните решения потъват в блатото на политическата клептокрация.
От началото на годината по българските пътища са загинали 455 души. Петдесет и пет от тях остават игнорирани поради вътрешни правила за отчитане на жертвите при пътнотранспортни произшествия. Това означава, че с един полицейски доклад всяко ПТП може да бъде изключено от официалната статистика -„иновативен“ административен подход, който прикрива управленска безпомощност, маскирана като грижа.
По-задълбочен анализ показва, че в 30% от дните през годината не е отчетен нито един загинал при ПТП, докато в 18% от дните жертвите са повече от трима на ден. През останалата част от годината ежедневно загиват до трима души.
В месечните данни се наблюдават резки увеличения и спадове на броя на загиналите. Това предизвиква правителствата непрекъснато да предлагат мерки за безопасност на движението без оценка на тяхното въздействие.
Може категорично да се заключи, че движението по пътищата се осъществява в нестабилна транспортна среда. Тази среда се определя от наличните ресурси, законодателството и културните модели. Въздействието върху нея е възможно само и единствено чрез политически решения. Налице са неразбиране и политическа некомпетентност, което води до непрекъснато предлагане на „експертни решения“ и внушаване чрез контролирана медийна среда, че проблемът се корени единствено в поведението на шофьорите.
Игнорира се фактът, че поведението е резултат от средата. Същите тези арогантни и не добре обучени шофьори, попаднали в различна среда – като Германия, Гърция или друга европейска държава – променят поведението си.
В заключение, политическата и управленска немощ застрашават да доведат до срив на транспортната система, което може да се превърне в заплаха за националната сигурност.
Екип на ИПБ

СТАНОВИЩЕ относно ефективността на новите мерки – 2

Становище
на Института за пътна безопасност
Кипи безсмислен труд!
За първите десет месеца на 2025 година загиналите при пътнотранспортни произшествия (ПТП) са 370 души — точно толкова, колкото са били и през същия период на 2024 година.
Парадоксът е, че преди влизането в сила на най-мащабните промени в Закона за движение по пътищата (в началото на септември) загиналите са били с 14 души по-малко в сравнение със същия период на 2024 година.
След въвеждането на контрола чрез средна скорост (гордостта на правителството), обезопасяването на 36 участъка с концентрация на ПТП и приемането на 43 извънредни мерки само за два месеца (септември и октомври), броят на загиналите е нараснал с 15,2%.
Заявената от правителството цел — намаляване на жертвите с 20% — не само няма да бъде изпълнена, но по всяка вероятност ще се наблюдава увеличение на жертвите на годишна база. Подобен ръст не се е случвал от 2021 година насам.
В същото време, от началото на годината са наложени глоби по Закона за движение по пътищата за над 200 милиона лева.
Над 1 милион нарушения са установени само за превишена скорост.
Единственият реален ефект от предприетите мерки е повишаване на бюджетните приходи, за сметка на 370 загинали български граждани.
Народните представители, в синхрон с правителството, се надпреварват кой ще внесе по-„иновативни“ (малоумни) промени в нормативната уредба, касаеща безопасността на движението по пътищата.
Институтът за пътна безопасност за пореден път сигнализира министър-председателя, че отговорността за управлението на риска от ПТП е лично негова.
Констатират се системни проблеми:
•Не се връчват електронните фишове за средна скорост (МВР има сериозни организационни проблеми с обработката на информацията).
•Координационният център работи като информационен.
•ДАБДП се превърнала в агенция за обществени поръчки.
•МВР се грижи за приходите в държавата.
•МТС все още е на концерта на Роби Уилямс.
•АПИ харчи милиарди левове в хаос, без визия и мисъл за безопасни пътища.
•Корупцията е властелинът, с когото всички се съобразяват.
Остава само Бог да ни пази.
Екип на Института за пътна безопасност

Становище относно уволнените „корупционери“

СТАНОВИЩЕ
на Института за пътна безопасност
Проучване на Института за пътна безопасност показва, че министърът на транспорта и съобщенията не е уволнил нито един служител на ГД „Автомобилна инспекция“ (ГДАИ) поради корупция както твърди в последните си публични изяви. Министърът не е работодател на служителите в ГДАИ и не разполага с правомощия за прекратяване на техните трудови правоотношения.
До ИПБ постъпиха копия от заповедите за уволнение на наречените от министъра „корупционери“. В тях като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен чл. 325 ал. 1 т. 12 от Кодекса на труда, който се прилага при изменение на длъжностното разписание (преобразуване на щата). В момента в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) се извършват структурни промени, в резултат на които служителите на трудов договор трябва да преминат на държавен щат.
В заповедите за уволнение няма никакви мотиви или доказателства, свързани с корупционна дейност или злоупотреби от страна на засегнатите служители. Нашата проверка показа, че към нито един от десетимата уволнени не е образувана проверка, дисциплинарно производство или разследване по обвинения в корупция.
Министър Караджов посочва в интервю, че един от служителите е имал седем дисциплинарни наказания в миналото, но премълчава факта, че друг от уволнените е бил награден за отказ от подкуп. Това създава основателни съмнения, че преструктурирането на щата в ИААА е използвано като инструмент за прикриване на бездействието на политическия кабинет и ръководството на агенцията.
През последните девет месеца екипът на министъра не е реализирал ефективна политика за борба с корупцията. Това се доказва от противоречивите публични изказвания и непрекъснато променящата се информация, изнасяна от самия министър. Заявлението му, че е „уволнил незабавно 10 корупционери“, не само че не отговаря на фактите, но и може да послужи като сериозен аргумент в полза на уволнените при евентуални съдебни спорове, тъй като министърът се е намесил в трудовоправен процес, в който няма правомощия.
Желанието му да защити бездействието на ръководството на ИААА противоречи на заявената позиция, че уволнява дори при наличие само на устни сигнали за корупция. През последните дни са постъпили множество устни сигнали за лошо управление и липса на действия от страна на ръководството на ИААА – сигнали, по които не е последвала никаква реакция.
Към момента сме свидетели на най-големия корупционен скандал в Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) през последните години придобил и международен отзвук. Въпреки това няма поета политическа отговорност.
Всичко гореизложено показва, че ръководството на МТС няма легитимност да води реална борба с корупцията в ИААА. Общественото доверие е безвъзвратно изгубено.
Екип на ИПБ

Отворено писмо до кмета на Столична община

До
Г-н ВАСИЛ ТЕРЗИЕВ
Кмет на Столична община
Относно:
Системен провал в управлението на пътната безопасност в София и необходимост от спешни реформи
СТАНОВИЩЕ
на Института за пътна безопасност
Уважаеми г-н Терзиев,
Столицата на България се намира в пътнотранспортна криза с човешко измерение, която изисква спешна и решителна намеса. София е градът с най-висок ръст на загинали в ПТП в страната. За първите девет месеца на 2025 г. жертвите на пътя са 31 души, а ранените — 652. За сравнение, през същия период на 2024 г. загиналите са били 23, а ранените — 645. Това представлява увеличение на броя на загиналите с близо 35%.
Тези данни категорично противоречат на поетия от Вас ангажимент по време на предизборната кампания — да координирате работата на отговорните институции и да намалите броя на жертвите с 10%. Резултатите показват не просто неизпълнение, а драматично отдалечаване от заявените цели.
Основни причини за провала
1. Управленски хаос
През последните две години в Столична община липсва последователна и професионална политика в сферата на транспорта и пътната безопасност. Липсата на ресорни зам.-кметове, честите смени на кадри и неспособността за ефективно координиране между звената водят до институционална парализа.
2. Бягство от отговорност
Вместо да се предприемат конкретни действия, се търсят оправдания и се обвиняват предишни управления. В същото време продължава системната неспособност да се управлява риска от ПТП.
3. Пълен провал в управлението на инфраструктурни проекти
Всички значими ремонти (бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Опълченска“, бул. „Стамболийски“, ул. „Рожен“ и др.) предизвикаха протести на гражданите поради лоша организация, липса на координация и неадекватни решения. Създават се нови рискове вместо да се решават съществуващите проблеми.
4. Липса на ефективна координация с Пътна полиция
Наблюдава се формално сътрудничество без реален обмен на информация и без обща стратегия за превенция.
5. Имитация на анализ и контрол върху трафика
Управлението на трафика продължава да бъде базирано на остарели модели и непрофесионални „решения“, които често влошават безопасността.
Заключения от направен анализ
Експертите на Института за пътна безопасност извършиха цялостен анализ на всички инфраструктурни проекти, реализирани от Столична община през последните две години. Изводите са крайно тревожни:
• Грешно изчислени количествено-стойностни сметки (КСС) — във всички обекти се наблюдават завишения на цените от 20% до 70%, често без обективно обоснование.
• Включване на ненужни строително-монтажни дейности, които водят до неефективно изразходване на публични средства.
• Одитите по пътна безопасност категорично посочват стотици дефицити, които се игнорират от отговорните лица в общината, без да се предприемат корекции по проектите.
Препоръки
Във връзка с гореизложеното, Институтът за пътна безопасност настоява за следното:
1. Незабавна проверка от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция и ДНСК на всички инфраструктурни проекти с оглед коректността на КСС и законосъобразността на строителните дейности.
2. Възстановяване на Консултативния съвет по безопасност на движението по пътищата към Столична община.
3. Въвеждане на механизъм за извънсистемен граждански контрол, с участие на неправителствени организации и експертната общност.
4. Провеждане на обещаните кадрови и структурни реформи, които Вие заявявахте многократно преди да поемете управлението на София.
Уважаеми г-н Кмете,
Пътната безопасност не е въпрос на политически комфорт, а на човешки животи. Данните са безпощадни. Времето за оправдания изтече. Очакваме от Вас действия, не декларации.
С уважение,
Институт за пътна безопасност

Отворено писмо до г-н Слави Трифонов

До г-н Слави Трифонов – министър-председател №5 на Република България
От Института за пътна безопасност
Уважаеми г-н Трифонов,
Обръщаме се към Вас не с политическо послание, а с искрено гражданско безпокойство. Защото вярваме, че дори и извън светлините на прожекторите, все още притежавате влияние в политическата формация „Има такъв народ“ – партията, която Вие създадохте и която поеха ангажимент да бъде гарант за морал, чест и почтеност в българската политика.
Днес, след един от най-сериозните корупционни скандали в последните години, добил и международен отзвук, мълчанието и бездействието са недопустими. Най-естественият и почтен ход е незабавно да бъде поета политическа отговорност и да бъде освободено цялото ръководство на Министерството на транспорта и съобщенията.
Това ръководство няма морална легитимност да провежда каквито и да било антикорупционни реформи, поради следните причини:
• В продължение на 9 месеца в системата се изгражда благоприятна среда за корупция. Очевидна е хладнокръвната наглост, с която са били искани подкупи от шофьори на товарни автомобили – престъпления, които свидетелстват за дълбоко вкоренена безнаказаност.
• Още през юни 2025 г. политическото ръководство на ИТН е било официално уведомено за изграждането на организирана корупционна схема от новоназначени служители. Вместо да предприеме действия, то стартира процедура по дисциплинарно уволнение срещу служителя, подал сигнала. (Сигнал с № 13-00-43 от 30.06.2025 г. е на разположение).
• Вицепремиерът Гроздан Караджов, отговарящ за безопасността по пътищата, не успява да овладее кризата. Само през първите три дни на октомври загиналите при пътнотранспортни произшествия са 7 души. Този факт е ужасяващ и показва липсата на стратегия, координация и политическа воля.
Г-н Трифонов, ако във Вас е останала частица от онази гражданска съвест, с която години наред говорихте от екрана за справедливост и отговорност – сега е моментът да се намесите. Да докажете, че думите Ви не са били просто сценарий, а дълбока вътрешна убеденост.
Мълчанието в този момент не е неутралност. То е съучастие. А всяко съучастие в корупция и безотговорност води до трагедии – на пътя и в обществото.
Вселената наистина коригира несправедливостите. Но когато хората на отговорни позиции не реагират навреме, тези корекции често идват твърде болезнено.
Не позволявайте следващите жертви на пътя да бъдат Ваша морална отговорност. Намесете се.
С уважение,
Институт за пътна безопасност

Време е за оставки – не за нови звена

Становище на Института за пътна безопасност
Създаването на единен контролен орган бе обявено от премиера Росен Желязков след пореден корупционен скандал в транспортното министерство. Добра идея, която е на път да бъде опорочена – както се случи с ДАБДП през 2018 г., когато при същия управленски хаос бяха сменени трима министри.
Желязков очевидно не си е направил изводите – корупцията не е в структурите, а в хората.
Случаят с искания подкуп от шофьорите на Роби Уилямс е дежа вю. Помним протестите на Кольо Босия срещу ИААА (2010–2012), когато също бяха замесени чужди посолства. Тогавашното ръководство на агенцията бе разследвано за корупция, а след тежка катастрофа с много жертви, Бойко Борисов „хитро“ ги отстрани – уж заради трагедията, но всъщност за да потуши разрастващия се скандал.
Днес, 13 години по-късно, същото ръководство е върнато от министър Караджов – явно да довърши недовършеното. И за броени месеци се стигна до нов международен скандал. Всички са знаели – фирми, експерти, журналисти, дори премиерът. Караджов първо нарече случая „инцидент“, после призна, че е системен проблем, който щял да решава… със същите хора от 2010–2012 г.
Възниква логичният въпрос: ако контролът върху товарните превози се премести в МВР, какво ще стане, ако в следваща коалиция ИТН излъчи Гроздан Караджов за министър на вътрешните работи? Пак ли ще се мести контролът – този път от МВР?
Въпросът е риторичен. Преди нови структури, трябва да сменим хората.
Четири месеца след ултиматума на премиера за „видими резултати“, не е сменен нито един човек. Вместо реални действия, получаваме административни хватки и политическо протакане.
Не структурата, а човекът създава корупцията.
Време е за оставки – не за нови звена.
ИПБ