Search for:

ОТКРИТО ПИСМО относно поръчката за закупуване на автомобили и мотоциклети от Фонд “Пътна безопасност”

ОТКРИТО ПИСМО
до Министър-председателя на Република България
от Института за пътна безопасност
Относно: Обществена поръчка № 00752-2025-0042 за закупуване на автомобили и мотоциклети от Фонд “Пътна безопасност”
Уважаеми г-н Желязков,
Институтът за пътна безопасност настоява да прекратите обществена поръчка № 00752-2025-0042 от страна на Министерството на вътрешните работи (МВР), чрез която се предвижда закупуване на 1000 автомобила и 285 мотоциклета на обща стойност над 126 милиона лева.
Тези средства не идват от бюджета на МВР, а от Фонд „Пътна безопасност“, който се финансира от глобите на българските граждани и има една единствена цел – реално повишаване на безопасността на движението по пътищата.
‼️ Само че фактите сочат друго:
• През миналата година от същия фонд бяха закупени още 463 автомобила;
• Така за две години “Пътна полиция” придобива над 1740 МПС – индустриално количество, което е в пълно несъответствие с реалните нужди;
• Общият състав на “Пътна полиция” е 1710 души в цялата страна. На практика това означава по едно МПС за всеки служител;
• Дежурните екипи на смяна не надвишават 150, а пътните полицаи, които карат мотоциклети, са под 100;
• Над 400 от новите коли са 4×4, което показва, че ще бъдат пренасочени и към други служби на МВР, което е в разрез с предназначението на Фонда.
Още по-тревожно е, че поръчката се възлага чрез пряко договаряне, без открит конкурс и обществено обсъждане. Това е подход, който изключва прозрачност и повишава съмненията в злоупотреба.
Важно е да отбележим, че Сметната палата вече извършва одит на разходването на средствата от Фонда, което е показателно за сериозни съмнения относно законността и целесъобразността на тези действия.
Уважаеми г-н Министър-председател,
Призоваваме Ви:
1. Да прекратите незабавно обществената поръчка № 00752-2025-0042;
2. Да изчакате резултатите от одита на Сметната палата, преди да бъдат похарчени още средства от Фонда;
3. Да инициирате широк обществен и експертен дебат за това как да се използват парите от глоби, така че те да доведат до истинско намаляване на пътнотранспортния травматизъм, а не до подмяна на автопарка на МВР.
Парите на гражданите трябва да се използват по предназначение, прозрачно и с грижа за обществения интерес. Институтът за пътна безопасност ще продължи да следи случая и ще информира както българските, така и европейските институции.
С уважение,
Институт за пътна безопасност

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към обществото и институциитя от ИНСТИТУТА ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ

ВНИМАНИЕ! СИСТЕМАТА ЗА КОНТРОЛ НА ПЪТНОТО ДВИЖЕНИЕ Е В СЪСТОЯНИЕ НА МОЗЪЧНА СМЪРТ!
Само за 24 часа – на 3 септември – при пътнотранспортни произшествия загинаха най-малко 7 души. Това е трагичен рекорд за 2025 г.
И обратното – на 1 и 2 септември няма нито един загинал – също рекорд, но от позитивен характер.
Метеорологичните условия и през трите дни са били сходни. Какво ни показва това?
➡️ Че транспортната система е нестабилна и изключително зависима от случайността.
➡️ Че контролът не функционира ефективно, а репресивните мерки и медийният натиск не постигат реални резултати.
➡️ Че „войната по пътищата“ не може да бъде спечелена с метафори и страх, както бе посочено от Съвета за електронни медии.
Решенията трябва да бъдат системни, научно обосновани и устойчиви.
Не можем да оставим живота и сигурността на хората в ръцете на случайността и политическото говорене.
🔴 На ход е министър-председателят!!!

ПОЗИЦИЯ на Института за пътна безопасност относно тежкия инцидент със злополучното АТВ в Слънчев бряг

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) изразява дълбока загриженост и възмущение от установените сериозни нарушения, довели до поредната трагедия по българските пътища.
Проведеното от ИПБ разследване категорично показва, че държавните институции – в частност МВР и Министерството на транспорта и съобщенията – са допуснали системен срив в контролните механизми, което е позволило движението на нерегламентирано АТВ по обществените пътища в курорта Слънчев бряг от водачи без да имат право да карат по висок клас електрическо превозно средство.
Нарушенията, които са констатирани, са както следва:
• Регистрация с нередовни документи: Въпросното АТВ е било регистрирано от МВР, въпреки че не отговаря на нормативните изисквания. Представено е типово одобрение за съвсем различно електрическо превозно средство, без валидно европейско типово одобрение.
• Подвеждащи технически характеристики: По регистрационен талон е посочено, че превозното средство е с мощност 4 kW и маса до 580 кн. Реалните характеристики обаче показват почти двойно по-висока мощност – 7 kW, и маса от 920 кг. Това е драстично разминаване, което представлява сериозен риск за безопасността на участниците в движението.
• Незаконно отдаване под наем: Превозното средство е било отдавано под наем, въпреки че е регистрирано неправомерно и с подвеждаща информация. Това е предпоставка за загуба на контрол от страна на водачите, особено когато не са обучени да управляват превозно средство с такива параметри.
• Фалшив технически преглед: Налице е сериозен пропуск в контролната система, след като АТВ-то е преминало технически преглед, въпреки разминаванията между декларираните и реалните му технически характеристики.
• Липса на контрол над водачи, употребили наркотици: Отново се потвърждава липсата на ефективен контрол от страна на МВР върху лица, управляващи превозни средства след употреба на наркотични вещества.
• Опасна среда за пешеходци и деца: В курортен район като Слънчев бряг, където се движат пешеходци, деца и велосипедисти, е абсолютно недопустимо да се допуска движение на електрически превозни средства, развиващи скорост многократно по-висока от допустимите 45 км/ч.
ИПБ разполага с множество сигнали за инциденти, които не са официално регистрирани, но са свързани със същото превозно средство или с подобни нерегламентирано действащи АТВ-та в района.
Призив към правителството: Време е за реални действия
Институтът за пътна безопасност от години алармира за системната корупция и бездействие в държавните институции, свързани с регистрацията, контрола и безопасността на пътя. Настояваме правителството да предприеме спешни кадрови и структурни промени в МВР и Министерството на транспорта, както и да засили контролните механизми по места.
Допускането на подобни нелегални дейности не е просто административен пропуск – това е пряка заплаха за човешкия живот. Загубата на невинни човешки животи, причинена от корупция, некомпетентност и липса на контрол, е неприемлива.
ИПБ ще продължи да настоява за пълна проверка на отговорните институции и лица, както и за реални законодателни и практически мерки срещу подобни уродливи явления. Ако това не се случи, подобни трагедии ще продължават.
Екип на ИПБ

Отворено писмо до Министър-председателя на Република България

До Министър-председателя на Република България
г-н Росен Желязков

Във връзка с предстоящото влизане в сила (след 4 дни) на най-мащабните законодателни промени в Закона за движение по пътищата (ЗДП), Институтът за пътна безопасност настоява за незабавни действия от страна на подчинената Ви Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) за организиране и провеждане на национална информационна кампания.
До момента беше пропуснато ценно време, в което компетентните институции можеха отговорно да комуникират с обществото и да обяснят съществените промени, касаещи поведението на всички участници в движението. Вместо това, свидетели сме на информационно мълчание, което поражда неразбиране, спекулации и дори опасни тълкувания.
Само част от промените включват:
• 12 изцяло нови члена в закона;
• Изменения или допълнения в над 60 съществуващи члена, като много от тях засягат по няколко алинеи, точки и букви, което подчертава дълбоката преработка на нормативната уредба;
• В § 6 от Допълнителните разпоредби са въведени 12 нови легални дефиниции (т. 76 до т. 87), касаещи ключови понятия.
Създават се нови правила за пешеходците, велосипедистите, водачите на ИЕПС, съществени промени има и за останалите участници в движението.
След приемането на измененията, в публичното пространство се появиха противоречиви и объркващи тълкувания, на които отговорната институция — ДАБДП — не даде реакция. Това мълчание създава риск промените да не бъдат разбрани, възприети или прилагани правилно, което компрометира самата им ефективност.
Европейската практика ясно показва, че при значително по-ограничени промени в ЗДП се организират целенасочени, навременни и ефективни информационни кампании от специализираните държавни органи. В България подобна кампания до този момент липсва напълно.
Уважаеми г-н министър-председател,
През 2024 година агенцията изразходва близо 500 000 лв за медийно отразяване без никаква необходимост. Сега мълчи!!!
Дадени бяха над 200 000 лв. на социологическа агенция, за да изследва това за което те са призвани според устройствен правилник и според закона за пътищата. Сега мълчи!!!
Правилното прилагане на закона изисква не само неговото приемане, но и яснота, разбиране и информираност.

С уважение,
Институт за пътна безопасност

СТАНОВИЩЕ относно мълчанието на правителството след поредните тежки катастрофи

Становище
на
Института за пътна безопасност
След всеки инцидент с широк обществен отзвук, реакцията е една и съща – започват предложения за нови законодателни промени. В момента – нови изисквания към младите водачи. Това обаче се случва само 10 дни след най-мащабните изменения в Закона за движение по пътищата (ЗДП) от последните години.
Вместо вниманието да се насочи към въпроса „Какво не сме приложили от действащите норми?“, отново се прибягва до нови промени в закона. А реалността е, че дори без нови закони, с координирани мултидисциплинарни действия през 2012 година беше постигнато нещо безпрецедентно – 1,5 милиона софиянци започнаха масово да спират на пешеходни пътеки. Това ясно показва, че проблемът не е в липсата на правила, а в прилагането им и в липсата на реална институционална отговорност.
Институтът за пътна безопасност счита, че усилията трябва неотложно да се насочат към пропуските в организацията на работа на отговорните институции.
Създава се усещане за системна безотговорност, тъй като ключови структури като Пътна полиция, ДАБДП и АПИ се ръководят от едни и същи лица от години, докато в същото време наскоро избраното правителство продължава да се оправдава с предишни управления. Това е очевидно противоречие, което блокира развитието на безопасна транспортна система.
Припомняме, че изминаха близо три месеца от ултиматума, даден от министър-председателя г-н Росен Желязков за видими резултати в пътната безопасност. Към днешна дата такива резултати липсват.
📉 Според официалните данни:
• През юли 2025 г. при пътнотранспортни произшествия са загинали 50 души (при 51 за юли 2024 г.).
• От 1 до 16 август 2025 г. загиналите са 25 души, спрямо 24 за същия период на 2024 г.
Тези числа са свидетелство, че предприетите досега мерки не дават резултат в краткосрочен план.
⚠️ В България рискът да загинеш на пътя е 2,5 пъти по-висок от средното за Европейския съюз. Това е тревожен факт, но и възможност. Необходими са спешни, добре координирани и мултидисциплинарни действия чрез екшън план, който да доведе до бързо и устойчиво намаляване на катастрофите с фатален изход.
❗ Мълчанието на правителството е знак за бездействие – и това вече струва човешки животи.
Екип на ИПБ
Boost this post to get more

OТВОРЕНО ПИСМО до ръководствата на Българската национална телевизия (БНТ) и bTV

Уважаеми дами и господа,
Обръщаме се към Вас от името на Института за пътна безопасност (ИПБ) по повод излъчени от Вас телевизионни материали и дискусии, в които се цитират наши данни и позиции относно работата на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), включително по въпросите за изплатените бонуси на ръководството и постигнатите резултати в управлението на пътната безопасност.
В тези предавания се правят обвинения от страна на представители на АПИ, че данните, предоставени от ИПБ, били „манипулирани“ и че се правели „внушения“, без да бъде предоставена възможност на наш представител да вземе участие в дискусията и да отговори. Това не само нарушава принципа на право на отговор, но и компрометира обективността на журналистическия процес.
Още по-притеснително е, че вместо да бъде поканен експерт от ИПБ, който да защити достоверността и методологията на представените анализи, в студиото се канят гости, които нямат отношение към изнесената информация, и които не са участвали нито в събирането на данните, нито в тяхната обработка. Така се създава неинформиран и едностранен публичен дебат, който подвежда зрителите и подкопава доверието в медиите.
Съгласно професионалната журналистическа етика, всяка страна в публичен спор следва да има възможност да изложи своята позиция. Теми, поставени от ИПБ и базирани на факти и документи, изискват участие на наш представител в дискусиите, за да бъде представена информацията по коректен, експертен и балансиран начин.
Прилагаме копие от официален документ, с който лично председателят на УС на АПИ ни уведомява за изплатените бонуси – информация, която бе използвана в публичните изяви и която след това бе подложена на необоснована дискредитация. От предоставения отговор на АПИ ясно се вижда, че бонусите са изплатени само на началническия състав – общо 174 души.
Отправяме настоятелен призив към ръководствата на БНТ и bTV да спазват стандартите на обективна и етична журналистика, като гарантират равно третиране на всички участници в обществения дебат и осигурят възможност за участие на представители на ИПБ в бъдещи предавания, когато се обсъждат данни, позиции или анализи, изготвени от института.
С уважение,
Институт за пътна безопасност

СТАНОВИЩЕ относно новите промени в Закона за движението по пътищата – узаконен произвол и бизнес с глоби, вместо реални мерки за безопасност

Относно: Новите промени в Закона за движението по пътищата – узаконен произвол и бизнес с глоби, вместо реални мерки за безопасност
Последните промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приети от Народното събрание, не са реформа, а опасен законодателен експеримент за сметка на всички български граждани. Вместо да решат натрупаните с години проблеми, тези текстове създават нови абсурди, които превръщат закона в капан за шофьорите и в източник на приходи за администрацията.
1. „Средна скорост“ – неясно понятие за сигурни глоби
Въвежда се санкция за превишаване на т.нар. „средна скорост“ в „определен участък от пътя“.1 Тази разпоредба е съзнателно недописана и създава огромна правна несигурност. Законът не казва:
● Кой и как ще определя тези участъци?
● Как ще бъдат обозначавани те, за да знаят водачите, че са в зона за контрол?
● Как ще се изчислява допустимата средна скорост, ако в участъка има няколко различни ограничения (например 90 км/ч, после 60 км/ч заради ремонт, после пак 90 км/ч)?
Този законодателен пропуск е умишлен. По време на дебатите в парламентарната комисия е било отхвърлено предложение, което е целяло да внесе яснота по тези въпроси.1 Така всеки шофьор може да бъде превърнат в нарушител, без дори да подозира, а администрацията получава неограничена свобода да тълкува правилата както намери за добре.
2. Общинските камери – превръщане на безопасността в бизнес
Законът дава право на общините да поставят собствени камери и да прибират 50% от събраните глоби.Това е рецепта за злоупотреби, защото създава пряк финансов стимул за общините не да подобряват пътната безопасност, а да генерират максимален брой глоби. Вместо превенция, целта става печалба. Това поставя и фундаменталния въпрос:
защо една община да работи за намаляване на нарушенията, ако бюджетът ѝ зависи от тях?
Освен това, прехвърлянето на контрола върху 265 общини с различен административен капацитет ще доведе до пълен хаос и неравно третиране на гражданите.
3. Нов хаос върху старата разруха: Проблемът с електронните фишове
Всички тези нови абсурди се въвеждат, без да се решат старите. Системата на електронните фишове е толкова порочна и неясна, че от години създава противоречива съдебна практика. Проблемът е толкова сериозен, че в момента двете върховни съдилища – ВКС и ВАС – са се заели с решаването му чрез съвместно тълкувателно дело № 4/2023 г.
Вместо да изчака решението на съда и да поправи доказано неработещата уредба, законодателят добавя към нея ново и неясно по съдържание наказание – това за „средна скорост“. Това е проява на институционално неуважение и гарантира само едно: още повече объркване, още повече съдебни дела за сметка на гражданите и нулев ефект върху безопасността.
В заключение:
Тези промени не са за безопасност. Те са за пари и за удобство на администрацията. Докато никой не носи отговорност за лошите пътища, липсващата маркировка и неадекватната сигнализация, вината ще продължава да се прехвърля единствено върху шофьора.
Настояваме Президента на Република България да наложи вето на този закон. Връщането му за ново обсъждане не е в интерес на шофьорите, а в интерес на правовата държава, здравия разум и истинската, а не привидна борба за безопасност по пътищата.

Правен анализ на основанията за налагане на отлагателно вето от Президента на Република България по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата

Раздел I: Въведение

Настоящият правен анализ има за цел да идентифицира и обоснове юридическите
основания, които дават възможност на Президента на Република България да упражни
конституционното си правомощие по чл. 101 от Конституцията и да върне за ново
обсъждане в Народното събрание приетия Закон за изменение и допълнение на Закона
за движението по пътищата (ЗИД на ЗДвП), съдържащ се в Доклад № 51-553-19-7.1
Анализът се фокусира върху противоречията на законопроекта с основни
конституционни принципи, включително принципа на правовата държава, разделението
на властите и единството на държавната власт.
Законопроектът е резултат от обединяването на пет отделни законопроекта, внесени от
Министерския съвет и различни групи народни представители.1 Тази законодателна
техника, макар и често използвана, крие значителни рискове от създаване на вътрешни
противоречия и липса на концептуална цялост. В конкретния случай тя е довела до
приемането на текстове, които не само са вътрешно несъгласувани, но и пораждат
сериозни съмнения за тяхното съответствие с основни конституционни начала. Това
само по себе си е първичен индикатор за потенциални проблеми с правната сигурност и
качеството на законодателството.
Изложението е структурирано в три основни раздела. Първият разглежда
противоречията на законопроекта с принципа на правовата държава, като се фокусира
върху накърняването на правната сигурност и нарушаването на принципа на
пропорционалност. Вторият анализира отклоненията от принципите на държавно
устройство, породени от фрагментирането на контролните функции и създаването на
системен конфликт на интереси. В заключение се обобщават аргументите и се
формулира препоръка към държавния глава.

Раздел II: Противоречие с конституционния принцип на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията)

Принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, е фундамент
на българския конституционен модел.2 Той изисква законите да бъдат ясни, точни и
предвидими, за да могат гражданите и юридическите лица да съобразяват своето
поведение с тях и да предвиждат правните последици от своите действия.1 Правната
сигурност, като ключов компонент на този принцип, предполага, че правните норми не
трябва да създават двусмислици или да оставят прекомерна и неограничена свобода на
преценка на административните органи.1 Анализираният законопроект съдържа
разпоредби, които грубо нарушават тези изисквания.

Накърняване на правната сигурност чрез въвеждане на неясни
правни норми
Законопроектът в своя § 5 изменя чл. 21 от ЗДвП, като въвежда санкциониране на база
„средната скорост в определен участък от пътя“.1 Легална дефиниция на понятието е
дадена в § 98, т. 2, буква „е“ от Допълнителните разпоредби, където „средна скорост“ се
определя като скоростта, с която превозно средство изминава определен участък от
пътя, установена чрез система за секционен контрол.1
Основният порок на тази разпоредба е нейната непълнота и произтичащата от това
непредвидимост. В закона липсват каквито и да било критерии за това как се определя
„определен участък от пътя“, как се обозначава той за водачите и най-вече – как се
изчислява допустимата средна скорост, когато в този участък има множество различни
ограничения на скоростта (например поради временни знаци за ремонт, близост до
училище или други променливи условия). Тази празнина в закона създава състояние на
правна несигурност за участниците в движението, които не могат да знаят с каква
максимално допустима средна скорост следва да се съобразят.
Особено показателен е фактът, че този дефицит на правната норма не е случаен
пропуск, а резултат от съзнателен законодателен избор. По време на обсъжданията в
парламентарната комисия е било направено конкретно предложение от народни
представители, което е целяло да внесе яснота именно по този въпрос, като е
предлагало при наличие на повече от едно ограничение в участъка, за допустима
средна скорост да се счита най-високата стойност.1 Това предложение е било
отхвърлено от комисията.1 По този начин законодателят не просто е пропуснал да уреди
важен аспект от новия правен институт, а активно е отказал да го направи. Тази
съзнателна законодателна пасивност прехвърля тежестта върху правоприлагащите
органи да тълкуват и прилагат закона без ясни законови критерии, което е в пряко
нарушение на принципа на правовата държава. Когато законът умишлено се оставя
неясен, се създават предпоставки за произвол от страна на администрацията и се
нарушава правната сигурност на гражданите, което е силен аргумент за
противоконституционност.

Нарушаване на принципа на пропорционалност на
административните наказания
С § 83 от законопроекта съществено се завишават санкциите за превишена скорост.
Въвежда се допълнително наказание „лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство“ за определени нарушения, а при повторни и системни нарушения се
предвиждат глоби в двоен и троен размер, както и по-дълги срокове за лишаване от
правоуправление.1
Принципът на пропорционалност, макар и да не е изрично записан, е изведен от общия
дух на Конституцията и е неразривна част от принципа на правовата държава. Той
изисква наложените ограничения и санкции да бъдат адекватни на преследваната
легитимна цел – в случая повишаване на пътната безопасност – и да не надхвърлят
необходимото за нейното постигане.
Драстичното увеличение на санкциите повдига въпроса дали това е най-ефективното и
съразмерно средство за постигане на целта. Липсва приложен анализ на въздействието,
който да докаже, че именно размерът на санкцията, а не нейната неизбежност и
ефективното ѝ събиране, е основният проблем в борбата с нарушенията на пътя.
Законодателят не е представил мотиви, които да обосновават защо алтернативни,
по-малко репресивни мерки (като подобряване на събираемостта, по-добра превенция
или подобряване на пътната инфраструктура) не биха били достатъчни. В отсъствието на
такъв анализ, механичното и рязко завишаване на наказанията може да се разглежда
като нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като не е доказано, че то е
необходимо и съразмерно на преследваната цел.

Раздел III: Отклонения от принципите на единство на държавната власт и разделение на властите (чл. 2 и чл. 8 от Конституцията)

Конституцията на Република България установява страната като единна държава с
местно самоуправление (чл. 2, ал. 1) и въвежда принципа на разделение на властите (чл.
8).2 Това предполага ясно разпределение на компетентностите между централните и
местните органи, както и между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, за
да се избегне хаос, дублиране на функции и размиване на отговорността.1 Опазването
на обществения ред и националната сигурност, част от което е и контролът по спазване
на правилата за движение по пътищата, е класическа функция на централната
изпълнителна власт, осъществявана от специализирани органи като Министерството на
вътрешните работи (МВР).1 Законопроектът грубо нарушава тези основополагащи
принципи.

Фрагментиране на контрола по пътищата в нарушение на
установената компетентност
Законопроектът делегира значителни контролни функции на общините (§ 63) и на
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) (§ 64).1 Тези органи получават право да
използват собствени автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
установяване на нарушения и да участват активно в административнонаказателния
процес, включително чрез съставяне и връчване на актове.1
Това създава множество паралелни и некоординирани структури за контрол, което е в
разрез с принципа за единство и ефективност на държавното управление. Както се
посочва в редица критични становища, възниква основателният въпрос как 265 общини
с различен административен, финансов и експертен капацитет ще се справят с дейност,
която дори централизираната и специализирана структура на МВР не успява да
организира ефективно в продължение на години.1
Прехвърлянето на ключова държавна функция, каквато е контролът по спазване на ЗДвП,
от централен орган към 265 отделни местни органа, представлява не просто
децентрализация на административни услуги, а делегиране на принудителна,
властническа функция, пряко свързана с опазването на обществения ред. Това
неминуемо ще доведе до разнородна правоприлагаща практика в различните части на
страната. Една община може да е изключително активна в контрола, докато друга може
да не разполага с ресурси или воля за това. Това създава недопустимо неравенство на
гражданите пред закона (в нарушение на чл. 6 от Конституцията) в зависимост от
територията, на която се намират. Такова фрагментиране на ключова държавна функция
подкопава унитарния характер на държавата, прогласен в чл. 2, ал. 1 от Конституцията.
Вместо единна държавна политика по пътна безопасност, се създава „мозайка“ от
местни политики, което е характерно за федеративни, а не за унитарни държави. Това
представлява скрито и неконституционно преразпределение на власт.

Създаване на предпоставки за системен конфликт на интереси в
дейността на общините
Разпоредбата на § 98, т. 1, буква „в“ от законопроекта предвижда 50% от събраните чрез
общински АТСС глоби да остават в бюджета на съответната община, като се разходват
„само за дейности, свързани с подобряване на безопасността на движението по
пътищата“.1 На пръв поглед тази разпоредба изглежда целесъобразна, но при
по-задълбочен анализ тя разкрива системен порок, който компрометира целия
контролен механизъм.
Тази разпоредба създава пряк фискален стимул за общините да налагат максимален
брой глоби. Както е посочено в експертните становища, това превръща контролната
дейност от превантивна в приходна, което е в разрез с целта на закона и създава
огромен корупционен потенциал.1 В административното право санкцията има преди
всичко превантивна и възпитателна функция. Нейната цел е да предотврати бъдещи
нарушения, а не да пълни бюджета.1 Разпоредбата на § 98 обвързва пряко бюджета на
контролния орган (общината) с броя на наложените от него санкции. Това води до
логически парадокс: успешната превенция (т.е. намаляването на броя на нарушенията)
би довела до намаляване на приходите за общината. По този начин контролният орган е
финансово мотивиран
да не постига основната цел на закона.
Това може да се определи като „законова перверзия“, която изначално опорочава целия
контролен механизъм. Тя е в разрез с принципа на доброто управление, произтичащ от
правовата държава (чл. 4 от Конституцията), защото създава институционална рамка,
която насърчава злоупотребата с власт за фискални, а не за общественополезни цели.
Президентът, в качеството си на гарант за спазването на Конституцията (чл. 92, ал. 1), е
длъжен да се противопостави на такъв законодателен подход, който превръща
санкцията от средство за превенция в самоцел.

Таблица 1: Сравнителен анализ на целите и очакваните резултати

 

Аспект Декларирана цел на ЗДвП (Обществен интерес) Стимулиран от § 98 интерес на общината (Частен фискален интерес)
Основна цел Превенция и повишаване на пътната безопасност. Генериране на максимални приходи за общинския бюджет.
Фокус на контрола Места с висока концентрация на ПТП и рискови участъци. Места с висок трафик, позволяващи събиране на повече глоби, независимо от риска.
Критерий за успех Намаляване на броя на нарушенията и пътнотранспортните произшествия. Увеличаване или поддържане на висок брой наложени глоби.
Резултат По-безопасна пътна среда. Поддържане на ниво на нарушения, гарантиращо постоянен приход; потенциално влошаване на пътната безопасност.

Раздел IV: Заключение

Анализът на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по
пътищата разкрива множество съществени правни пороци, които дават основание за
неговото връщане за ново обсъждане. Законопроектът е неясен и непредвидим,
особено по отношение на новия институт на „средната скорост“, с което нарушава
принципа на правната сигурност. Той въвежда непропорционално тежки санкции без
необходимата обосновка. Най-сериозните му недостатъци обаче са свързани с
отклонението от основни конституционни принципи на държавното устройство. Чрез
фрагментирането на контрола по пътищата се подкопава унитарният характер на
държавата и се създават предпоставки за неравно третиране на гражданите.
Същевременно, чрез въвеждането на пряк финансов стимул за общините да налагат
глоби, се създава системен конфликт на интереси, който компрометира и изначално
опорочава основната цел на закона – опазването на живота и здравето на гражданите.
На базата на гореизложените аргументи се формулира категорична препоръка към
Президента на Република България да упражни правото си на отлагателно вето по чл. 101
от Конституцията.
Препоръчително е законът да бъде върнат за ново обсъждане в Народното събрание с
мотиви, които изискват:
1. Цялостна преработка на текстовете, свързани с контрола на средната скорост, с
цел въвеждане на ясни и предвидими правила за определяне и обозначаване на
контролните участъци и за изчисляване на допустимата скорост при променливи
ограничения.
2. Преразглеждане на разпределението на контролните функции между държавните
органи, като се запази централизираният характер на тази дейност в рамките на
МВР, за да се гарантира единна правоприлагаща практика и равенство на
гражданите пред закона.
3. Премахване на финансовия стимул за общините, който създава конфликт на
интереси и превръща санкционирането в приходна дейност, като вместо това се
търсят механизми за целево финансиране на дейности по пътна безопасност,
които не са обвързани с броя на наложените глоби.

Works cited
1. stanovishte 2023.docx
2. CONSTITUTION OF THE REPUBLIC OF BULGARIA – National Assembly of the
Republic of Bulgaria, accessed July 27, 2025, https://www.parliament.bg/en/const
3. Конституция на Република България – Global Health & Human Rights Database |,
accessed July 27, 2025,
https://www.globalhealthrights.org/wp-content/uploads/2013/09/Bulgaria_Bulgari
an.pdf
4. КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – Министерски съвет, accessed
July 27, 2025, https://www.justice.government.bg/home/normdoc/521957377

СТАНОВИЩЕ относно практиката на скрит пътен контрол

СТАНОВИЩЕ
НА
ИНСТИТУТА ЗА
ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ
Настоящата практика на скрит пътен контрол, известна като “полицай в храстите, е фундаментално сбъркана. Вместо да повишава безопасността, тя създава опасности, руши общественото доверие и е доказано неефективна. Време е България да се откаже от този остарял модел и да възприеме доказаните европейски практики, основани на превенция и прозрачност.
Ключови проблеми на скрития контрол:
1. Създава опасности вместо да ги предотвратява. Внезапната поява на скрит
патрул или камера провокира паническо спиране от страна на водачите (т.нар.
“ефект на кенгуруто”), което е предпоставка за тежки верижни катастрофи. Така контролният орган се превръща в източник на риск.
2. Подкопава доверието и възпитава страх, а не отговорност. Самата Академия на МВР в своите учебни материали признава, че “всички форми на скрит контрол предизвикват напрежение, раздразнителност и отчуждават”. Този подход превръща полицаите и шофьорите във врагове и насърчава манталитета “важно е
да не те хванат”, а не “важно е да карам безопасно”.
.
3. Той е финансов провал. Данните на МВР за 2021 г. са категорични: инвестирани
са 13.5 милиона лева в камери за скорост, а приходите от глоби са едва 1.67
милиона лева – осем пъти по-малко. В същото време броят на загиналите се
увеличава.Този модел е скъпоструващо разхищение на публичен ресурс, което
не спасява животи.
4. Контролът е на “хранилки”, а не на опасни места. Експерти и граждани са
единодушни, че камерите и патрулите масово се разполагат на удобни за
глобяване прави участъци, а не на реалните “черни точки” с концентрация на
катастрофи.
5. Това доказва, че целта не е безопасност, а събиране на глоби.
Как го правят успешните държави?
България е сред страните с най-висока смъртност по пътищата в ЕС (74 загинали на
милион жители), докато лидерите по безопасност като Швеция (20/млн.) и Норвегия
(16/млн.) имат в пъти по-добри резултати. Техният успех се дължи на коренно различна
философия:
●
В Швеция, Норвегия, Нидерландия и Дания камерите ВИНАГИ са видими и
обозначени с пътни знаци.
●
Целта е превенция, а не наказание. Идеята е водачите да намалят скоростта в
целия участък, осъзнавайки наличието на контрол, а не да бъдат “хванати в
крачка”
.
●
Контролът е само на доказано опасни места, определени след анализ на риска.
Нашето предложение: 4 стъпки към модерна пътна безопасност
1. Пълна прозрачност и видимост. Всички камери (стационарни и мобилни) и
патрули да бъдат задължително видими и предварително обозначени с пътни
знаци.
2. Контрол само на “черните точки”
. Разполагането на контролни средства да
става единствено на места с доказана концентрация на тежки катастрофи, а не на
удобни за глоби “хранилки”
.
3. Инвестиции в превенция, не в репресия. Да се инвестира в подобряване на
опасната инфраструктура (кръстовища, маркировка, осветление) и в обучение на
водачите, вместо в още камери за скрит контрол.
4. Партньорство, а не война. Държавата трябва да спре да третира гражданите като
врагове. Нужен е диалог и общи усилия за постигане на споделена цел – нула
жертви по пътищата.
Време е да заменим остарелия модел на страха с модерния европейски подход на
превенцията и партньорството. Само така можем да постигнем реална и трайна безопасност по пътищата на България.

СТАНОВИЩЕ относно статистиката на МВР за загинали и пострадали при пътнотранспортни произшествия

СТАНОВИЩЕ
на
Института за пътна безопасност
От началото на 2024 г. Министерството на вътрешните работи системно манипулира статистиката за загинали и пострадали при пътнотранспортни произшествия (ПТП).
Тази практика се прилага само при самокатастрофирали водачи, когато няма трети пострадали лица. Целта е да се избегнат бъдещи претенции от страна на близки или застрахователи, както и да се представят пред обществото и европейските институции по-ниски нива на пътната аварийност. Подаването на невярна информация крие риск от сериозни санкции от Европейската комисия за нарушаване на стандартите за прозрачност и отчетност.
Според анализ на Института за пътна безопасност, през 2025 г. досега от статистиката на МВР са изключени 25 души с аргумента, че са починали от инфаркт или инсулт преди удара – над 10% от общо 229 загинали. През 2024 г. изключените по същата причина са 48 от 480. За сравнение, между 2015 и 2023 г. този дял е бил едва около 2,5%. Данните на Националния статистически институт не показват нарастване на инфарктите, което поставя под съмнение обективността на тези изключвания.
Разминаване се наблюдава и в данните за пострадали: Министерството на здравеопазването отчита 12 456 души, потърсили медицинска помощ след ПТП през 2024 г., докато в регистрите на МВР фигурират само 9 054. Разликата от над 3 400 души се дължи на системно неизписване на леко ранени лица, с което се подценява реалният мащаб на проблема.
Сравнителен анализ за периода 1–21 юли 2024 г. и същия период на 2025 г. показва, че през 2025 г. има един загинал повече. Макар и малка, тази разлика е обективен показател, тъй като не подлежи на административна интерпретация.
Извод:
Увеличението на жертвите при ПТП през 2025 г., въпреки заявените от МВР мерки, ясно показва, че те не дават реален ефект. Статистическите манипулации – особено при самокатастрофирали случаи – не само изкривяват картината, но и подлагат страната ни на риск от европейски санкции. Необходима е спешна промяна в политиката по пътна безопасност и връщане към прозрачност и отчетност.
Екип на Института за пътна безопасност