safety first - ИНСТИТУТ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ

Анализ относно 170% ръст на жертвите за последните 10 дни

Държавата капитулира пред войната по пътищата: 170% ръст на жертвите за 10 дни!

Десет дни след черната катастрофа на Челопешко шосе, институционалната машина на България отново блокира. Вместо реални резултати, обществото получи поредното „извънредно заседание“ на Министерския съвет и сухи полицейски статистики за глобени шофьори.

Фактите обаче са безмилостни и разкриват пълна абдикация на държавата от проблема:

Кървава статистика: От 5 юни до днес по пътищата са загинали 16 души (спрямо 6 за същия период на миналата година). Това е брутален ръст от близо 170%!

Дъно на черната хроника: От началото на годината жертвите са 190 с 30 повече в сравнение с 2025 г.

Имунитет срещу шока: Дори традиционният психологически ефект – краткосрочното намаляване на инцидентите след голяма трагедия поради обществен шок – този път напълно липсва. Системата е достигнала своята критична точка.

Провалът на „Мимикрията на дейност“

Текущото управление не може да бъде винено за десетилетната разруха в сектора, но носи пълна отговорност за днешната безпомощност. Проблемът е ясен: държавата лекува рак с аспирин.

Всички обявени „извънредни мерки“ са просто претоплена манджа от провалени стратегии на предходни кабинети:

1. Липсват конкретни цели: Не е ясно какъв резултат се търси и кога точно трябва да бъде постигнат.

2. Липсват показатели за контрол: Без критерии за оценка, всяка акция е просто политическо пожелание, а не управленско решение.

3. Липсва промяна на подхода: Когато засилените проверки и медийният шум водят до повече трупове, решението не е „още от същото“, а радикална смяна на модела.

Призивът на ИПБ: Край на кампаниите, време е за управление на риска!

Институтът за пътна безопасност категорично заявява: настоящият модел е напълно изчерпан. България няма нужда от поредната пиар акция или поредното безсмислено заседание.

Настояваме Министерският съвет незабавно да признае провала си и да потърси външна експертна помощ за изработването на изцяло нова Стратегия за управление на пътната безопасност.

Нужни са професионален анализ на риска, персонална отговорност, измерими цели и системни решения. Защото зад кухите проценти в статистиката стоят човешки животи. А всеки ден институционално пасуване коства нови трупове по българските пътища.

Екип на ИПБ

Отворено писмо до Министър-председателя на Република България, г-н Румен Радев

Уважаеми господин Радев,

Представените от кабинета „мерки“ за пътна безопасност не са реформа, а стари учебникарски трикове за печелене на политическо време, прилагани от предходния кабинет.

Настояваме за незабавни отговори по следните критични точки:

Претоплени и неработещи мерки: Те механично повтарят дейности като „координация“, „обезопасяване на участъци с концентрация на ПТП“ и „електронен обмен на информация“. Г-н Премиер, всичко това вече е направено, но реален резултат няма! Повтарянето на провалени подходи с очакването на нов изход е признак на управленско безсилие.

Бягство от отговорност на ключови министри: По време на обсъждането на тази критична за обществото тема демонстративно отсъстваха ключови министри – начело с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Къде изчезна същият този министър, който иначе е изключително медийно активен, но липсва точно тогава, когато трябва да се поеме лична отговорност за безопасността на инфраструктурата?

Пълна липса на измерими резултати: Обществото има право да знае какви са конкретните цели, в какъв срок трябва да бъдат постигнати и колко спасени човешки живота са заложени в плановете Ви. Липсата на ясни показатели е сигурен знак за бягство от отговорност при последващ провал.

Българските граждани Ви дадоха мандат за реални реформи, а не за административно отбиване на номера. Ако правителството и ресорните Ви министри нямат експертиза да спрат войната по пътищата, потърсете незабавно съдействие.

Всяко Ваше забавяне се плаща с човешки животи. Време е за нова политика, персонална отговорност и измерими резултати!

С уважение,

Екип на Институт за пътна безопасност

Становище – мантинелите са корупционното Елдорадо на пътния сектор в България

Заявяваме категорично: мантинелите са корупционното Елдорадо на пътния сектор в България.

Това са съоръженията, през които се краде най-лесно, най-бързо и най-непроследимо. В петък на парламентарен контрол министър Шишков се опита да легитимира един грабеж, криейки се зад темата за смъртта по пътищата.

Използването на страха на хората като параван за светкавичното и непрозрачно харчене на 90 милиона евро без ДДС чрез „ин-хаус“ договор в АПИ е връх на цинизма. Зад тази схема стои докладът на Даниел Иваничков, а мащабът ѝ излиза извън всякаква икономическа логика:

Абсурдът на цифрите: При средна пазарна цена от 60–75 евро на линеен метър, тази космическа сума се равнява на 1200 километра чисто нови мантинели (6% от цялата пътна мрежа в страната).

За да има реална необходимост от такова „аварийно“ възстановяване наведнъж, България трябва да е преминала през тежки военни действия или опустошително природно бедствие.

Ръст от 1300%: За периода 2014–2019 г. АПИ е похарчила общо 70 млн. лева за ограничителни системи. Днес се настоява под предлог „пътна безопасност“ за една година да се изхарчат близо три пъти повече пари, отколкото за пет години в миналото.

Хронология на подвеждащите твърдения в рамките на един ден

В опитите си да защити схемата пред обществеността, само в рамките на няколко часа министър Шишков допусна серия от сериозни фактологични несъответствия и манипулативни изказвания, оплитайки се в темите за ремонтите и пътната сигурност:

1 Казуса със „свалените“ задания за текущ ремонт и поддръжка (ТРП): Министърът се опита да прехвърли топката, заявявайки, че заданията за текущи ремонти са били свалени от АПИ. Истината е, че те се намират на сайта на МРРБ и могат да бъдат премахнати оттам по изрично негово разпореждане.

2 Параванът с „личните данни“: Беше лансирана версията, че въпросните задания за ТРП са свалени временно, за да се заличат подписите на служителите с цел защита на личните данни. ИПБ разполага с доказателства, че това не отговаря на истината – подписите в някой от документите стоят, а мотивът е изцяло измислен.

3 Фиктивният капацитет на „Автомагистрали“ ЕАД: Министърът разпространи неистината, че държавното дружество има капацитет самостоятелно да подмени и монтира 1200 км обезопасителни системи. Дружеството няма такъв капацитет, което е ясен знак за скрито привличане на частни подизпълнители без конкурс.

4 Административно бездействие: Наблюдава се и друг ярък парадокс – откакто Шишков е министър, в системата няма качено нито едно ново задание за ремонт. Това означава или че пътищата в България изобщо са спрели да се ремонтират, или че министърът съвсем съзнателно укрива информация от обществото.

Защо мантинелите са „златното гърне“ на корупцията?

Двойно плащане и изкуствен дефицит: В огромна част от случаите щетите по ограничителните системи се покриват от застрахователите по линия на „Гражданска отговорност“. Вместо държавата да си прибере дължимото от тях, министър Шишков настоява тези пари да бъдат отпуснати наново от държавния бюджет. Така за една и съща смачкана ламарина ще платят веднъж застрахователите и веднъж – данъкоплатците, а милионите ще потънат в „нашите“ фирми.

Липса на контрол: Никой в държавата не контролира колко точно метра са деформирани при ПТП. Масова практика е да се подменя здрав участък, да се фактурира като нов, а старият да се предава за скрап или просто да се пребоядисва.

Заключение

Министър Шишков не спасява човешки животи, а финансовите интереси на пътното лоби. Институтът за пътна безопасност настоява за незабавно спиране на процедурата и спешна намеса на контролните и разследващите органи.

Екип на Институт за пътна безопасност

РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИПБ: Властта в лабиринта на хаоса — как се канят кадри в АПИ?

Докато премиерът е фокусиран върху геополитически и европейски въпроси, ведомствата у нас изглеждат безнадеждно изгубени в институционален хаос.

В името на прозрачността и безопасността по българските пътища, Екипът на Института за пътна безопасност (ИПБ) поставя четири ключови въпроса към регионалния министър арх. Иван Шишков относно моралните и професионалните критерии при кадровите рокади в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) от 29.05.2026 г.

Четирите абсурда в биографията на Венцислав Ангелов:

1. От дистрибутор на кафе до шеф в АПИ (виж таблица 1)

Според официалната справка за трудов стаж, преди да влезе в структурите на АПИ, г-н Венцислав Ангелов няма предходен професионален опит в сферата на строителството. Каква е институционалната логика човек, чиято биография включва позиции като дистрибутор на кафе, да направи главозамайващ скок до директор на Областно пътно управление (ОПУ) – Велико Търново, а отскоро — и до член на Управителния съвет на цялата АПИ? Кафето ли е тайната съставка за управлението на асфалта и милионните бюджети у нас?

2. Експресна магистратура за 20 дни

През януари 2019 г. г-н Ангелов е официално недопуснат до конкурс за директор на ОПУ-Велико Търново поради липса на задължителната степен „магистър“. Само месец по-късно (през февруари 2019 г.) него вече го одобряват като кандидат с налична магистратура. Институциите ли се огънаха, или законите на времето, за да се появи това експресно образование за броени дни?

3. Изчезналият „германски опит“ (виж автобиография)

МРРБ публикува информация за 4 години трудов стаж на г-н Ангелов във водеща пътностроителна компания в Германия. В наличните му трудови документи обаче липсва каквато и да е информация за опит в чужбина. Защо официалната му автобиография от 2025 г. се разминава сериозно с данните на сайтовете на МРРБ и АПИ? Коя биография е истинската?

4. Мантинела вместо ремонт на авариен мост (виж снимки)

На 3 юни 2024 г. при трагичен инцидент със смъртен случай на мост до с. Плаково, Институтът по пътища и мостове излиза със заключение, че съоръжението е в критично състояние, изисква незабавно спиране на движението и спешно конструктивно укрепване. Под ръководството на г-н Ангелов обаче експертното мнение е преразгледано, а „ремонтът“ се свежда до простото монтиране на една мантинела и пускане на трафика. Така ли се управлява рискът за живота на българските граждани?

Ангажираността на премиера на европейската сцена не е извинение за неговите министри да допускат административен хаос и абсурдни кадрови назначения у дома.

Екипът на ИПБ настоява за незабавна, независима и публична проверка на образованието, документите и професионалния опит на г-н Венцислав Ангелов. Обществото има право да знае в чии ръце оставя милиардите за българските пътища и сигурността на своя живот!

Екип на ИПБ

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ РАЗСЛЕДВАНЕТО (АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ):

Веднага след като стана ясно, че Институтът за пътна безопасност разследва случая, от официалните информационни канали на АПИ и МРРБ светкавично бе премахната информацията за въпросната „работа в Германия“. Този опит за заличаване на следи и спешно покриване на изфабрикувани биографии доказва, че институциите действат в режим на паника.

ИПБ подчертава, че не би търсил политическо заяждане, ако насреща нямаше гръмка заявка за почтеност и нов морал от страна на „Прогресивна България“. Реалността обаче показва точно обратното – на ключови позиции в държавата се назначават кадри, дълбоко свързани с порочните и компрометирани практики на ГЕРБ още от 2019 година. Зад маската на промяната прозира същата стара номенклатура.

Доклад относно увеличаващия се брой на жертвите по пътищата

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) алармира за критична точка на пречупване по българските пътища. Към 31 май 2026 г. черната статистика отчете 168 загинали(с 25 повече спрямо същия период на 2025 г.) и 2841 тежко ранени.

Само за последния месец май труповете на пътя са с 7 повече – най-кървавият месец от началото на годината. Тези цифри са директно наследство от системния провал и неадекватните законодателни, наказателни и инфраструктурни мерки на кабинета „Желязков“. Правителството на Росен Желязков беше официално предупредено от ИПБ, че политиките му ще донесат само нови жертви – прогноза, която днес се потвърждава с кръв.

Време е за разликата.

Новото правителство управлява от близо месец. Напълно ясно е, че то не е авторът на този хаос. Но също толкова ясно е, че до този момент новото управление показва само едно: опасно затишие пред провала.

Обявиха пътната безопасност за свой приоритет, но до сега това намерение не е подкрепено с нито едно конкретно действие. Вместо реформи, чуваме добре познатото и износено клише на вътрешния министър Иван Демерджиев, че „полицаите се вадят от храстите“.

Точно с тези фрази и с този празен пиар се провалиха поредица от правителства преди. Реалността доказва, че полицейският контрол сам по себе си е безполезен.

Порочният 12-месечен кръг на българската политика:

България е заложник на абсурдна и повтаряща се закономерност:

1. Институциите спят, докато статистиката тихо расте.

2. Случва се тежка катастрофа с голям обществен отзвук (загинал журналист, политик, дете или масова трагедия).

3. Държавата имитира дейност – извънредни мерки, показни проверки и шумна репресия пред камерите.

4. Общественият натиск отслабва и всичко се връща към завареното положение.

Този цикъл се повтаря на всеки 12 до 18 месеца. Ако новото правителство продължи по утъпкания път на своите предшественици, следващата голяма трагедия на пътя е въпрос на седмици.

Предизвикателството на ИПБ:

България няма нужда от поредното правителство, което обещава и се снишава. Нуждаем се от лидер, който да спре войната по пътищата с реални действия, а не с лозунги.

Възможността за промяна е изцяло във в ръце на Премиера Румен Радев .

Очакваме действия.

Екип на Института за пътна безопасност

Анализ относно идеята за създаване на държавна застрахователна компания, която да оперира на пазара на „Гражданска отговорност“

Идеята за създаване на държавна застрахователна компания, която да оперира на пазара на „Гражданска отговорност“ (ГО), е изключително резонна, особено в контекста на сегашния пазарен дефект. След като държавата те задължава по закон да купуваш един продукт (което го превръща в квази-данък), тя има моралното и политическо задължение да гарантира, че гражданите няма да бъдат рекетирани от частен картел.

Ето анализ на това каква роля би изиграла една държавна компания, какви са ползите и какви капани трябва да се избегнат:

1. Разбиване на картела чрез „държавен маркетмейкър“

В икономиката съществува понятието „маркетмейкър“ (създател на пазара). Ако държавата създаде своя компания, тя може да въведе реална, прозрачна и икономически обоснована методика за ценообразуване.

• Като изчисли чистата математическа щетимост и премахне огромните надценки за брокери и корпоративни печалби, държавната компания ще може да предложи значително по-ниска и справедлива цена за изрядните шофьори.

• Частните компании ще бъдат принудени или да свалят цените си, за да останат конкурентоспособни, или да напуснат пазара. Това автоматично убива картелното споразумение.

2. Внедряване на „Бонус-Малус“ за 24 часа

Ако КФН и частните застрахователи симулират неспособност да внедрят системата „Бонус-Малус“ вече 15 години, държавната компания може да го направи едностранно. Тя има директен достъп до масивите на МВР и КАТ.

Държавният застраховател може да каже:

„Започваме да продаваме ГО по френския модел. Ако нямаш нарушения, цената ти пада с 50%.“

Това веднага ще пренасочи милионите изрядни шофьори към нея, изолирайки картела.

3. Социалната функция на „квази-данъка“

След като ГО е задължителна, приходите от нея не трябва да изтичат в офшорни зони или частни джобове под формата на свръхпечалби.

При държавна компания:

• Спечеленият финансов ресурс (след изплащане на обезщетенията) може да се реинвестира обратно в пътна инфраструктура, камери за скорост и линейки.

• Така парите на шофьорите наистина ще отиват за тяхната безопасност, а не за луксозния живот на шепа застрахователни босове.

Как би изглеждал моделът на практика?

Ако държавната компания бъде създадена по модела на някога обсъжданите „държавни бензиностанции“, но с много по-строг дигитален контрол, идеята би могла реално да проработи. Разликата е, че тук не става дума за търговия с гориво, а за управление на огромен финансов риск и задължителен обществен продукт.

Това означава:

• Изцяло дигитална структура без тежка администрация и без стотици местни офиси.

• Автоматизирано ценообразуване на база реални данни от КАТ, МВР, Гаранционния фонд и историята на водача.

• Пълна проследимост на всяко обезщетение, всяка щета и всеки превод.

• Публични годишни отчети в реално време — колко премии са събрани, колко обезщетения са изплатени и какъв е резервът.

• Алгоритми за откриване на фиктивни катастрофи и застрахователни измами.

• Ограничаване на човешкия фактор при одобрение на щети, защото именно там традиционно се ражда корупцията.

Ако системата бъде направена правилно, тя може да се превърне в своеобразен „държавен benchmark“ за целия сектор — тоест да покаже каква е реалната цена на риска, без изкуствено надуване.

Но тук има един огромен политически проблем

Такава компания ще удари директно:

• застрахователни групи;

• брокерски мрежи;

• части от КФН;

• свързани адвокатски и щетаджийски схеми;

• политически зависимости около сектора.

Тоест съпротивата срещу подобна реформа би била колосална.

Ще започнат аргументи от типа:

• „Държавата няма място на пазара“;

• „Това е социализъм“;

• „Ще фалира бюджета“;

• „Това нарушава конкуренцията“.

В реалност обаче държавата вече участва косвено на пазара, защото тя:

• прави ГО задължителна;

• контролира регистрацията на автомобилите;

• през КФН регулира сектора;

• през Гаранционния фонд поема системен риск.

Следователно аргументът, че „държавата не трябва да участва“, е частично лицемерен, защото тя вече е фундаментална част от системата.

РИСКОВЕТЕ: За какво трябва да се внимава?

1. КФН като ликвидатор

Ако държавната компания откаже да влезе в картела и предложи ниски цени, КФН може да бъде използвана като „бухалка“ — например чрез твърдения, че цените са „непазарни“ или „застрашават финансовата стабилност“.

Това означава, че без реална реформа в регулатора проектът е уязвим още от първия ден.

2. Партийна хранилка

Има риск компанията да бъде напълнена с корумпирани чиновници, партийни назначения и фиктивни консултанти.

Това е класическият български сценарий:

• източване чрез обществени поръчки;

• фиктивни обезщетения към „наши хора“;

• политически чадъри;

• раздут административен апарат.

Ако това се случи, дружеството ще натрупа огромни загуби и в крайна сметка сметката ще бъде платена от данъкоплатците.

Какво би било задължително условие, за да проработи?

Тук ключът е в архитектурата на управлението.

Ако се прави подобна компания, тя трябва:

• да има независим надзорен борд;

• да подлежи на постоянен външен одит;

• да работи с публични алгоритми за ценообразуване;

• да публикува почти всички финансови показатели в реално време;

• да има лимити на административните разходи;

• да бъде под граждански и парламентарен контрол;

• да има криминална отговорност за управители при доказано източване.

На практика това трябва да бъде една от най-прозрачните държавни структури в България, иначе рискът да се превърне в поредната схема е реален.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Създаването на държавна застрахователна компания за „Гражданска отговорност“ е потенциално най-мощният инструмент за регулиране на самозабравил се пазар.

Тя може:

• да разбие картелни практики;

• да въведе реален „Бонус-Малус“;

• да намали цените за изрядните шофьори;

• да върне част от ресурса обратно в пътната безопасност;

• да наложи прозрачност в сектора.

Но има едно фундаментално условие:

Без радикална реформа на регулатора и без свръхстрог дигитален контрол, съществува риск държавната компания да бъде или унищожена отвън, или източена отвътре.

Точно затова успехът на подобен модел не зависи само от създаването на компанията, а от това дали държавата е способна да изгради система, в която правилата важат и за самата нея.

ИПБ

Доклад относно критичното състояние на надзора върху застрахователния сектор, 15-годишният институционален саботаж на системата „Бонус-Малус“ и необходимостта от незабавни персонални и структурни промени в Комисията за финансов надзор (КФН)

ДО: Министър-председателя на Република България г-н Румен Радев

ОТ: Институт за пътна безопасност

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Институтът за пътна безопасност се обръща към Вас в момент на безпрецедентно обществено напрежение. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, която засяга над 3 милиона български граждани, окончателно загуби социалната си функция и бе превърната в частен квази-данък.

Настоящият доклад предоставя неоспорими доказателства за това, че Комисията за финансов надзор (КФН) е провалена институция, която системно отказва да защитава обществения интерес, действайки като щит за корпоративни интереси. Единственото неизбежно решение за излизане от кризата е смяна на ръководството на КФН и радикална реформа в надзорния модел.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА ПРОВАЛА НА КФН: 15 ГОДИНИ САБОТАЖ

Институционалната немощ на КФН не е плод на некомпетентност, а на съзнателна пасивност. Ето фактите, които доказват пълния провал на регулатора:

1. Хроника на едно престъпно бездействие:

Случаят „Бонус-Малус“

Повече от 15 години България остава единствената държава в Европейския съюз, която няма внедрена работеща система „Бонус-Малус“.

• Застрахователното лоби няма икономически интерес от въвеждането на системата, тъй като над 80% от българските шофьори са изрядни и при справедлив модел техните премии трябва да спаднат драстично.

• През тези 15 години КФН организира десетки „обществени обсъждания“, изработи няколко козметични и умишлено неприложими проекта, с единствената цел процесът да бъде размиван и отлаган във времето. Това е директен саботаж срещу джоба на българския данъкоплатец.

2. Абсолютно „затъмнение“ и липса на пазарна проверка

КФН е допуснала пълен отказ от контрол върху ценообразуването. Застрахователните компании повишават премиите по „Гражданска отговорност“ без каквато и да е публична, икономически обоснована методика. Регулаторът не е извършил нито един публичен одит, който да докаже дали поскъпването отговаря на реалната щетимост, или е резултат от картелно споразумение.

3. Капитулация пред потребителската защита

Докато застрахователите акумулират милионни приходи, гражданите се сблъскват с тромави процедури, откази за изплащане на обезщетения и занижени оценки на щетите. КФН функционира като „пощенска кутия“ за жалби, без да налага ефективни санкции, които да дисциплинират пазара.

КЛИМАКСЪТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО НЕДОВОЛСТВО

Уважаеми г-н Премиер, натрупаният гняв сред гражданите вече не може да бъде удържан с чиновнически оправдания. Липсата на реакция от страна на държавата се тълкува като институционален чадър над застрахователния сектор. Наближаващите граждански протести са директна последица от усещането за безпомощност на регулаторните органи. Когато регулаторът е купен или уплашен, единственият защитник на гражданите остава изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет.

НЕИЗБЕЖНОТО РЕШЕНИЕ: ПАКЕТ ОТ СПЕШНИ МЕРКИ

Институтът за пътна безопасност настоява за Вашата решителна намеса чрез следните стъпки:

1. Персонална рестартиране на КФН: Незабавни действия по прекратяване на мандата и смяна на сегашното ръководство на Комисията за финансов надзор поради системно неизпълнение на законовите задължения и пълна загуба на обществено доверие. Влизане на нови хора с доказан интегритет, необвързани със застрахователния картел.

2. Одит: Назначаване на независима междуведомствена проверка (с участието на ДАНС и НАП) на финансовите потоци в застрахователния сектор, съотношението между събрани премии и изплатени обезщетения, както и проверка за конфликт на интереси в самата КФН.

3. Ултиматум за „Бонус-Малус“: Поставяне на ясен и кратък срок (не повече от 6 месеца) на новия състав на КФН за внедряване на френския или германския модел на „Бонус-Малус“, адаптиран за България.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Г-н Министър-председател, реформата в застрахователния надзор вече не е просто експертен въпрос – тя е въпрос на национална сигурност и социален мир. Продължаването на статуквото в КФН ще означава съучастие в източването на българските доходи. Времето за компромиси изтече. Нужни са политическа воля, нови хора и радикално разкъсване на зависимостите.

С уважение,

Екип на Институт за пътна безопасност

Оценка на риска и анализ на засрахователсния пазар относно задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за категория L (мотоциклети и мотопеди)

ИЗГОТВИЛ:Институт за пътна безопасност (ИПБ)

ДАТА:15.05.2026 г.

1. АНАЛИЗ НА ПЪТНОТРАНСПОРТНИЯ ТРАВМАТИЗЪМ (2023 – 2025 г.)

Институтът за пътна безопасност отчита стабилна тенденция в нивата на тежките ПТП с участието на мотоциклетисти, въпреки нарастващия брой регистрирани двуколесни МПС.

|–|–|–|–|–|

| **2023** | 482 | ~45 | 535 | – |

| **2024** | 517 | 48 | 586 | 422 |

| **2025** | 473 | – | 534 | 423 |

Ключов извод:Броят на инцидентите по вина на мотоциклетисти остава почти непроменен (422 през 2024 г. срещу 423 през 2025 г.). Това показва липса на ескалация на риска, причинен от тази група участници в движението.

2. СРАВНИТЕЛЕН РИСКОВ ПРОФИЛ: МОТОЦИКЛЕТИ VS. АВТОМОБИЛИ

От гледна точка на застрахователния риск (Гражданска отговорност), мотоциклетите представляват значително по-малък финансов риск за системата:

Материални щети: Поради малката си маса, мотоциклетът причинява минимални щети на инфраструктурата и другите МПС в сравнение с лек или товарен автомобил.

Вина: В над 35% от случаите мотоциклетистите са потърпевши, а не причинители.

Самокатастрофи: Близо 45% от тежките инциденти с мотори са самокатастрофи, при които застрахователят не изплаща обезщетения на трети лица по ГО.

В документа е заложено и важното уточнение за разминаването между статистическата „средна премия“ и реалните пазарни цени, които мотоциклетистите плащат в момента.

3. КРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА ЦЕНИТЕ ПО „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“

ИПБ обръща специално внимание на факта, че официалните данни на държавните институции (КФН) се разминават драстично с реалността на пазара към днешна дата.

Официална статистика: Докладите на КФН цитират „средна премия“ с повишение от 10-13% (около 130-145 лв.).

Реална пазарна ситуация: Сигналите от потребители и прегледът на активните тарифи на застрахователите показват, че застраховката за среден клас мотоциклет често надвишава 250 – 350 лв., което представлява скрито увеличение от над 100% за някои сегменти.

Необоснована тежест: Мотоциклетистите са принудени да плащат целогодишна премия за сезонен риск (средно 6 месеца ползване), което де факто удвоява цената на застраховката спрямо реалното време на пътя.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ

Институтът за пътна безопасност счита, че същественото повишаване на цените на ГО за мотоциклети не почива на актюерска логика и реални статистически данни за повишен риск.

1. Липса на доказателства: Няма данни за рязко нарастване на щетимостта, причинени от мотоциклетисти.

2. Ценова репресия: Настоящият пазарен модел санкционира мотоциклетистите непропорционално на щетите, които нанасят на трети лица.

3. Призив за прозрачност: ИПБ настоява за публично оповестяване на методиката, по която застрахователите определят риска за категория L, и за намеса на регулаторните органи за овладяване на изкуственото поскъпване, което се разминава с официално декларираните пред държавата нива.

Екип на ИНСТИТУТ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ

Позиция относно заданията на МРРБ

Кой подложи „динена кора“ на новото правителство в МРРБ?

Институтът за пътна безопасност алармира за саботаж срещу прозрачността още в първия ден на новия кабинет.

Само няколко дни след като за първи път в историята бяха публикувани заданията за текущ ремонт и поддръжка на пътищата, те мистериозно изчезнаха от сайта на регионалното министерство.

Защо тези документи са „златната мина“ на корупцията?

Заданията са единственият начин обществото да разбере за какво точно се плащат стотици милиони. Без тях контролът е невъзможен. Краткото им публикуване разкри шокираща практика: изплащане на огромни суми за дейности, които съществуват само на хартия, но не и на асфалта. Когато няма публично задание, парите потъват в „черна дупка“, а пътната безопасност остава мираж.

Административен преврат или политическо решение?

ИПБ пита: Кой в МРРБ реши да „скрие следите“ веднага след смяната на властта? Това прилича на класическа „динена кора“, подложена на новия министър от средното управленско ниво, свикнало да работи в мрак.

• Страхът от светлината: Премахването на информацията е пряко доказателство, че някой се страхува от граждански контрол върху милионите за пътна поддръжка.

• Старият модел се завръща: Връщането към секретността е ясен знак, че „системата“ се опитва да погълне новата власт още на старта.

Настояваме за незабавни действия:

1. Светкавично възстановяване на всички задания на сайта на МРРБ.

2. Проверка и уволнение на чиновника, разпоредил свалянето на документите.

3. Отговор от премиера и министъра: Прозрачността държавна политика ли е или „тридневен експеримент“?

Институтът за пътна безопасност няма да допусне „чудото“ на прозрачността да бъде убито в зародиш. Пътната безопасност започва от честните поръчки. Всичко останало е търговия с живота на българските граждани.

Кой се страхува от истината в МРРБ?

Екип на ИПБ

Призив към председателя на сметната палата Димитър Главчев

До

Председателя на Сметната палата

Г-н Димитър Главчев

ПРИЗИВ ОТ ИНСТИТУТА ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ

Уважаеми г-н Главчев,

През 2025 г. Сметната палата възложи одит на управлението и разходването на средствата от Фонда за безопасност на движението – ключов ресурс за ограничаване на жертвите по пътищата. По информация, с която разполагаме, този одит е завършен в срок до края на годината.

Къде е докладът?

И до днес той не е публикуван, без обяснение от страна на институцията. В същото време през годините има множество сигнали за непрозрачно и неефективно харчене на средства от фонда – пари, които трябва да спасяват животи.

На този фон жертвите по пътищата през 2026 г. нарастват с 15%.

Колко още човешки живота ще струва липсата на прозрачност?

Настояваме за незабавно публикуване на одитния доклад и ясен отговор: кой и защо бави истината?

Обществото има право да знае как се харчат средствата за неговата безопасност.

Институт за пътна безопасност

Author: safety first

Кой подложи „динена кора“ на новото правителство в МРРБ?