Author: safety first

• on 16 май 2026
• By safety first
• АНАЛИЗИ, СТАНОВИЩА, НОВИНИ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ, СТАНОВИЩА

Доклад относно критичното състояние на надзора върху застрахователния сектор, 15-годишният институционален саботаж на системата „Бонус-Малус“ и необходимостта от незабавни персонални и структурни промени в Комисията за финансов надзор (КФН)

С уважение,

Екип на Институт за пътна безопасност

• on 29 апр. 2026
• By safety first
• АНАЛИЗИ, СТАНОВИЩА, НОВИНИ

Правен анализ на нормативните дефицити при служебната дерегистрация на моторни превозни средства: Съответствие с принципите на правовата държава и правото на Европейския съюз

Увод в административноправната и социално-икономическата проблематика

Настоящият експертен доклад предоставя изчерпателен, многопластов и критичен правен анализ на действащата нормативна уредба в Република България, която регламентира института на служебната дерегистрация на моторни превозни средства (МПС) поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В центъра на настоящото изследване са поставени системните проблеми, произтичащи от практическото прилагане на разпоредбите на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Кодекса за застраховането (КЗ), разгледани през призмата на конституционните принципи на Република България и императивните норми на правото на Европейския съюз (ЕС).

Институтът на служебната дерегистрация е замислен като крайна административна мярка, целяща да гарантира сигурността на пътя и да предпази участниците в пътното движение от материални и нематериални вреди, причинени от незастраховани превозни средства.¹ Въпреки легитимността на тази цел обаче, законодателните изменения в ЗДвП, влезли в сила на 7 септември 2025 г., въведоха един силно рестриктивен и автоматизиран модел на държавна принуда, при който изцяло отпада задължението за предварително или последващо уведомяване на собственика на превозното средство за настъпилата неблагоприятна правна промяна.²

Този нормативен подход поражда дълбока диспропорция между преследваната обществена цел и използваните средства за нейното постигане. Когато административният апарат на държавата функционира при условията на информационно затъмнение спрямо адресатите на своите актове, се стига до тежки нарушения на фундаментални правни принципи: правната сигурност, предвидимостта на административните актове, правото на добра администрация и съразмерността на наказанията.³ Съчетаването на „тихата“ дерегистрация с драстични санкции за нейното неволно нарушаване трансформира закона от инструмент за превенция в механизъм за генериране на бюджетни приходи и административен произвол.³

Докладът детайлно изследва механизма на това взаимодействие, оценява тежестта на санкциите спрямо субективната форма на вината, съпоставя националната уредба с Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и юриспруденцията на Съда на Европейския съюз (СЕС), и формулира конкретни предложения за спешна законодателна корекция в контекста на актуалната политическа динамика в страната.

Механизъм на автоматизирана дерегистрация в условия на информационен вакуум

Институционално взаимодействие и електронен обмен на данни

Процесът по служебна дерегистрация на моторни превозни средства в Република България е изграден върху дигитализиран и напълно автоматизиран модел за обмен на информация между две ключови институции: Гаранционния фонд (ГФ) и Министерството на вътрешните работи (МВР). Съгласно разпоредбите на чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, Гаранционният фонд е задължен да подава по електронен път систематизирана информация към компетентните структури на МВР за онези моторни превозни средства, за които в регистрите липсва данни за сключена и действаща към съответния момент задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.²

Тази електронна нотификация служи като абсолютно и достатъчно материалноправно основание за органите на пътна полиция да задействат процедурата по чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата.² Въз основа на подадените масиви от данни, МВР извършва служебно прекратяване на регистрацията на съответните превозни средства.⁵ Прекратяването на регистрацията, според легалната дефиниция в ЗДвП, представлява акт на отмяна на държавното разрешение превозното средство да се използва в пътното движение по пътищата, отворени за обществено ползване.⁶

Възстановяването на този статут, макар и също предвидено да се случва по служебен път след получаване на данни от ГФ за новосключена полица или по изрично искане на собственика ², е процес, който настъпва едва след като нарушението вече е факт и евентуалните санкции са станали изискуеми.

Законодателното отстъпление от 7 септември 2025 г.

Критичният дефект в описаната процедура не се корени в самия факт на обмяна на данни, а в пълното елиминиране на процесуалните гаранции за гражданите. След влизането в сила на измененията в Закона за движението по пътищата на 7 септември 2025 г., законодателят умишлено премахна изискването и задължението за съответните органи на МВР да уведомяват собственика на МПС за факта, че регистрацията на неговия автомобил е служебно прекратена.²

Паралелно с това отстъпление в ЗДвП, нормативната рамка на Кодекса за застраховането също не предоставя достатъчно надежден спасителен механизъм. Въпреки че чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда задължение за Информационния център към Гаранционния фонд да изпраща уведомления до собствениците на превозни средства без активна полица, давайки им 14-дневен срок за представяне на доказателства за налично застрахователно покритие ², на практика този механизъм страда от тежки оперативни дефицити [User Query]. Липсва ефективно, проследимо и гарантирано задължение за реално връчване на тези уведомления, което да служи като абсолютна процесуална предпоставка, преди МВР да натисне бутона за дерегистрация в своите системи.

Резултатът от това синхронизирано институционално мълчание е създаването на опасен правен абсурд: собствениците и водачите на моторни превозни средства обективно не разполагат с никаква надеждна информация, че тяхната собственост вече не притежава правото да бъде управлявана по републиканската пътна мрежа [User Query]. Държавата променя правния статус на обекта „в сянка“, превръщайки всеки следващ километър, изминат от нищо неподозиращия водач, в тежко административно нарушение.

Нарушение на фундаменталните принципи на правна сигурност и предвидимост

Ерозия на принципа на правовата държава

Принципът на правовата държава е върховен конституционен императив, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България.³ Този принцип изисква държавното управление да се осъществява строго въз основа на Конституцията и законите, но неговото материално изражение отива много по-далеч от простото наличие на писани правила. Правовата държава предполага създаването на такъв правен ред, в който законите са ясни, точни, недвусмислени и най-вече – предвидими.³

Предвидимостта е сърцевината на правната сигурност. За да могат гражданите и юридическите лица да съобразяват своето поведение с повелите на закона и да избягват неблагоприятните правни последици, те трябва да имат реална и обективна възможност да узнаят какви са техните задължения и какъв е актуалният им правен статус.³ Практиката на служебна дерегистрация без уведомяване директно дерогира този принцип [User Query]. Тя създава среда на правен произвол, в която административните актове с тежки последици се издават и влизат в сила, без техните адресати да бъдат уведомени.

Това противоречи на основните принципи на правото, тъй като генерира предпоставки за масово санкциониране на лица, които са напълно лишени от възможността да узнаят за настъпилото административно действие спрямо тяхната собственост [User Query]. Защитата на добросъвестните граждани е основен приоритет на всяко демократично общество. Когато държавният апарат скрива факта на наложената принудителна мярка, той наказва не виновното поведение на субекта, а неговата обективна неинформираност, за която самата държава носи отговорност.

Системни дефекти в законодателната техника и философията на контрол

Проблемът със служебната дерегистрация не е изолирано явление, а част от един по-широк, системен порок в начина, по който през последните години се конструират измененията в Закона за движението по пътищата. Както детайлно се посочва в правни анализи на предходни законопроекти, довели до обосновани искания за налагане на президентско вето, законодателят често прибягва до въвеждането на неясни правни норми, които оставят прекомерна и неограничена свобода на преценка на правоприлагащите органи.³

Един такъв пример е въвеждането на контрола на „средната скорост“, където липсата на законови критерии за определяне на участъците и променливите ограничения прехвърля тежестта на тълкуването върху администрацията, генерирайки произвол.³ Аналогично, делегирането на контролни функции на 265 общини и обвързването на техните бюджети с 50% от събраните глоби трансформира контролната дейност от превантивна в приходна.³

Служебната дерегистрация без уведомяване следва същата порочна „фискална“ и репресивна логика. Вместо държавата да инвестира ресурси в ефективно информиране на гражданите с цел превенция (т.е. гражданинът да бъде подсетен да сключи застраховка, за да се гарантира сигурността на пътя), системата е проектирана така, че да изчака извършването на нарушението и да генерира максимален размер санкции. Този подход подкопава самия обществен интерес, превръщайки административната санкция от средство за превъзпитание в самоцелен фискален инструмент.³

Несъразмерност на санкциите: Диспропорция между деяние и наказание

Сравнителен анализ на административнонаказателната тежест

Един от най-тревожните аспекти на анализираната нормативна уредба е очевидната несъразмерност на предвидените наказания за управление на моторно превозно средство, чиято регистрация е била служебно прекратена поради липса на застраховка. Когато контролните органи установят такова нарушение на пътя, те са длъжни незабавно да приложат принудителни административни мерки (ПАМ) по силата на чл. 143, ал. 11 от ЗДвП – изземване на табелите с регистрационен номер и част 2 от свидетелството за регистрация.⁵ Отнемането на физическите идентификатори на автомобила блокира неговото използване веднага.

Успоредно с тази принудителна мярка, спрямо водача се задейства тежка санкционна процедура. Съгласно разпоредбите на Закона за движението по пътищата, управлението на служебно дерегистрирано МПС води до кумулативно налагане на две изключително тежки наказания: глоба в размер на 500 лева (приблизително 255 евро) и задължително лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца [User Query].

За да се разбере мащабът на тази диспропорция, е необходимо тези санкции да бъдат съпоставени с наказанията, предвидени за други, далеч по-укорими и умишлени нарушения на същия закон.

Данните от таблицата илюстрират един правен парадокс: българският законодател наказва значително по-тежко поведение, което в преобладаващия брой случаи е извършено без каквото и да било знание за неговата противоправност, отколкото напълно съзнателното, умишлено и дръзко нарушаване на закона от лица, които вече са доказали своята недисциплинираност на пътя [User Query]. По-тежкото санкциониране на неволното нарушение спрямо съзнателното ерозира фундаменталните принципи на административнонаказателното право, според които тежестта на наказанието трябва да съответства на формата на вината и степента на обществена опасност.³

Допълнително утежняващ факт е, че редица други нарушения по ЗДвП, които създават пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на хората (включително нарушения на правилата за предимство, неправилно изпреварване или причиняване на пътнотранспортни произшествия без тежки последици), често се санкционират с по-ниски глоби и без задължително отнемане на свидетелството за управление за половин година [User Query].

Тази диспропорция превръща разпоредбата в инструмент за свръхрепресия. Както е подчертавано в анализи относно пропорционалността на санкциите, когато законът налага драстични наказания без направен анализ на въздействието, доказващ тяхната необходимост за постигане на целта, нормата губи своята легитимност.³ Лишаването от право да се управлява МПС за 6 месеца може да има пагубни последици за икономическото и социално оцеляване на гражданите, особено тези, чиято професия е свързана с шофиране, превръщайки една административна недомислица в лична трагедия.

Интеграция с правото на Европейския съюз: Баланс между задължения и права

Директива 2009/103/ЕО и свободното движение

Проблематиката, свързана със задължителното застраховане на моторните превозни средства, не е изцяло вътрешнонационален въпрос, а попада в приложното поле на правото на Европейския съюз. Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства установява хармонизирана рамка, която задължава всички превозни средства на територията на ЕС да бъдат покрити от такава застраховка.¹ Тази директива е крайъгълен камък в изграждането на единния пазар, тъй като гарантира премахването на граничния контрол върху застраховките, позволявайки на превозните средства да се движат толкова лесно между държавите членки, колкото и в рамките на една държава.¹

Република България е транспонирала изискванията на тази директива основно чрез разпоредбите на Кодекса за застраховането.⁸ Следователно, когато националните власти (МВР и Гаранционният фонд) прилагат механизми за контрол и принуда – каквато е служебната дерегистрация – за да гарантират спазването на задължението за застраховка, произтичащо от Директива 2009/103/ЕО, те действат в хипотезата на „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС).¹⁰

Този факт има колосално правно значение. Съгласно трайната юриспруденция на Съда на Европейския съюз, включително знаковото решение Åkerberg Fransson, приложимостта на правото на Съюза води неминуемо до приложимост на основните права, гарантирани от Хартата.¹⁰ Всяка мярка на държава членка, дори и да цели постигането на легитимна цел на ЕС (като 100% застрахователно покритие), трябва да бъде стриктно съобразена с процесуалните и материалноправни гаранции, залегнали в ХОПЕС. Българският модел на „тиха“ дерегистрация влиза в челен сблъсък с поне две основни разпоредби на Хартата.

Харта на основните права на ЕС: Правото на добра администрация (Член 41)

Правото на изслушване като фундамент на справедливостта

Член 41 от Хартата на основните права на ЕС закрепва „Правото на добра администрация“.⁴ Исторически, това право е изведено от богатата практика на СЕС (напр. делата Burban, Nölle, New Europe Consulting) като общ принцип на правото, който гарантира, че публичните институции действат справедливо, безпристрастно и в разумен срок.⁴ Макар буквалният прочит на чл. 41 да го насочва към органите на самия Съюз, практиката на СЕС е категорична, че принципите на добрата администрация са общовалидни и задължителни за администрациите на държавите членки, когато те администрират въпроси, свързани с европейското право.¹¹

Сърцевината на чл. 41 е залегналото в него право на изслушване – правото на всяко лице да бъде изслушано, преди спрямо него да бъде предприета каквато и да е индивидуална мярка, която би го засегнала неблагоприятно.⁴ Както отбелязва СЕС в своята практика, това е генерално задължение, което трябва да бъде осигурено във всички области, където администрацията приема решения с негативни последици, напълно независимо от това дали националните процесуални закони изрично предвиждат такава процедура или не.¹³ Органът не може да основе решението си на факти, за които страната не е била уведомена и върху които не е могла да изрази становище.¹⁴

Отмяната на задължението за уведомяване на собствениците при служебна дерегистрация в българския ЗДвП представлява флагрантно нарушение на този европейски принцип. Прекратяването на регистрацията е изключително тежка индивидуална мярка, която лишава гражданина от възможността да ползва своята собственост по предназначение. Предприемането на тази мярка без предварително уведомление и без даване на възможност на лицето да представи своите аргументи (например, да докаже, че е платило застраховката, но транзакцията се е забавила, или че системата на ГФ е отразила грешно статуса му) е равносилно на административен произвол.

В ключовото решение на СЕС по делото M. G. & N. R. (C-383/13 PPU), Съдът постановява, че нарушаването на правото на изслушване води до незаконосъобразност на приетия акт, ако изходът от процедурата би бил различен, в случай че лицето беше изслушано.¹⁵ Безспорно е, че ако българските граждани получаваха предварително уведомление за предстояща дерегистрация с кратък гратисен период, огромното мнозинство от тях биха сключили необходимата застраховка незабавно, променяйки изцяло изхода от процедурата и постигайки целта на закона без нужда от репресия.

Харта на основните права на ЕС: Принципът на пропорционалност на наказанията (Член 49)

Административни санкции с наказателен характер

Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права лаконично, но категорично постановява: „Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението“.¹⁶ Въпреки използването на термина „престъпление“, постоянната юриспруденция на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) чрез критериите Engel и възприемането им от Съда на ЕС, ясно установява, че административни санкции с висок интензитет на репресия и възпираща цел – каквито безспорно са глоба от 500 лв. и отнемане на свидетелство за 6 месеца – имат де факто „наказателен характер“ (criminal nature) по смисъла на европейското право.¹² Следователно те попадат под пълната защита на чл. 49 от ХОПЕС и трябва да отговарят на строг тест за пропорционалност.

Тестът за пропорционалност в правото на ЕС е тристепенен: мярката трябва да е подходяща за постигане на легитимната цел (suitability), да е необходима и да няма по-малко ограничителни алтернативи (necessity), и да не засяга прекомерно интересите на индивида в тесен смисъл (proportionality stricto sensu).²¹ Българската санкционна рамка се проваля на последните два етапа.

Значението на практиката на СЕС: Дело C-164/24 (Cityland)

Изключително релевантно и аналогично на българската ситуация е знаковото решение на СЕС по дело C-164/24 (Cityland EOOD). Казусът касае именно българската административна практика, при която данъчните власти автоматично са дерегистрирали дружество от регистъра по ДДС на основание национално законодателство, позволяващо такава мярка при системни формални нарушения на задълженията.²³

Съдът на ЕС постановява, че национално право, което позволява автоматична дерегистрация без изследване на естеството на нарушенията и конкретното поведение на субекта, е в пряко противоречие с принципите на пропорционалност и правна сигурност.²³ СЕС подчертава, че налагането на толкова тежка санкция (лишаване от ДДС регистрация) без специфична оценка на поведението надхвърля необходимото за защита на системата. Властите са длъжни да направят цялостна преценка на релевантните фактори – общото поведение, тежестта на нарушението и възможността за последващо отстраняване на нередностите.²³ Недопустимо е автоматичното налагане на екстремни мерки за формални нарушения без индивидуален подход.²³

Ако приложим тази желязна логика на СЕС към разпоредбите на ЗДвП, изводът е недвусмислен: автоматичната служебна дерегистрация на автомобил, инициирана от софтуерна обмяна на данни, без да се изследва дали липсата на застраховка е резултат от техническа грешка, краткотрайно забавяне или системен отказ от спазване на закона, е драстично нарушение на европейския принцип на пропорционалност. Още по-фрапиращо е налагането на унифицирана, изключително тежка санкция за управлението на такъв автомобил, без да се отчита липсата на умисъл у водача.

Дело C-118/20 (JY) и границите на репресията при пътни нарушения

Друг ключов прецедент е решението по дело C-118/20 (JY v Wiener Landesregierung). В този случай Австрия отнема обещание за гражданство на естонска гражданка (правейки я лице без гражданство) единствено заради това, че е извършила две административни пътнотранспортни нарушения преди полагането на клетвата.²⁵ СЕС постановява, че решението на властите е напълно несъвместимо с принципа на пропорционалност предвид лекотата на извършените нарушения.²⁵ Съдът категорично заявява, че пътни нарушения, които се наказват с обикновени административни глоби, не могат да бъдат основание за толкова тежка и трайна загуба на фундаментални права, тъй като не представляват реална и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред.²⁵

Лишаването от право да се управлява автомобил за 6 месеца (санкция, често равносилна на загуба на препитание) заради факта, че водачът е шофирал дерегистриран автомобил без да подозира за това, е класически пример за репресия, която надвишава многократно обществената опасност на деянието, в пълен разрез с духа на решението по дело C-118/20.

Практически последици и институционална динамика

Социален ефект и административен хаос

Премахването на задължението за уведомяване и налагането на диспропорционални санкции генерират разрушителни практически последици за обществото и държавата:

1. Масова предпоставка за неволни нарушения: Системата е проектирана така, че да улавя в мрежите си обикновени, добросъвестни граждани. Едно забавяне на банков превод за разсрочена вноска по полица е достатъчно, за да инициира автоматичната спирала на дерегистрацията. Без да бъде известен, гражданинът се превръща в системен „рецидивист“ с всеки изминат километър, очакващ сурова разправа при първата рутинна проверка [User Query].
2. Административен и съдебен блокаж: Както сочи доктрината, когато националните норми грубо нарушават правото на ЕС, националните съдилища са длъжни да приложат директно европейските норми (вкл. ХОПЕС) и да оставят без приложение националния закон.¹⁰ Това вече води до масово обжалване на наказателните постановления пред районните и административните съдилища, което претоварва магистратите, води до отмяна на актовете на МВР и генерира огромни разходи за държавния бюджет под формата на присъдени съдебни разноски.
3. Накърняване на основни права и срив на доверието: Конституционно гарантираното право на собственост (чл. 17) включва правото на пълноценно ползване.³ Скритото административно блокиране на това ползване създава усещане за държавен рекет. Доверието в институциите се подкопава необратимо, когато гражданинът осъзнае, че държавният апарат работи не за неговата безопасност, а като засада за генериране на глоби [User Query].

Предходни сигнали и актуалната политическа възможност за реформа

Негативните ефекти от тази нормативна конструкция са били прогнозирани от експертната общност далеч преди нейното влизане в сила. През 2025 г. Институтът за пътна безопасност (ИПБ) изготви и отправи детайлно, мотивирано становище до Президента на Република България, г-н Румен Радев, с изричното искане за налагане на вето върху тази част от законодателните промени в ЗДвП [User Query]. Аргументите, изложени тогава, съвпадат напълно с реалността днес – настъпилата правна несигурност, несъответствията с европейското право и прилагането на непропорционални санкции са вече емпирично доказан факт само шест месеца по-късно [User Query].

Към настоящия момент политическата и институционалната конюнктура предоставя уникален времеви прозорец за осъществяване на необходимата законодателна корекция. Предвид новата политическа роля на президента като лидер на най-голямата парламентарна група в Народното събрание, съществува реална, непосредствена и солидно подкрепена възможност порочните текстове в ЗДвП да бъдат ревизирани [User Query]. Политическата воля, съчетана с безупречна правна аргументация, базирана на практиката на СЕС и ХОПЕС, прави тази реформа не просто желателна, а политически осъществима.

Предложения за комплексна законодателна реформа

С оглед на изчерпателно изложените аргументи, доказващи крещящото противоречие на настоящия модел с Конституцията на РБ и правото на Европейския съюз, предлагаме незабавното иницииране и приемане на следния пакет от законодателни и административни мерки:

1. Възстановяване и гарантиране на задължението за предварително уведомяване: Законът за движението по пътищата (чл. 143) и Кодексът за застраховането (чл. 574) трябва да бъдат синхронизирани и изменени, като се въведе абсолютно условие за валидност на дерегистрацията – доказано предварително уведомяване на собственика.² Това уведомление трябва да се осъществява чрез съвременни, надеждни методи: електронно през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), чрез известие на регистрирана електронна поща, SMS, или чрез традиционна препоръчана поща. Това предложение изпълнява директно изискванията на чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС за правото на изслушване.⁴
2. Въвеждане на задължителен гратисен период: Служебната дерегистрация не трябва да настъпва автоматично в секундата на подаване на данните от ГФ към МВР. След успешното връчване на уведомлението, законът трябва да предвиди разумен гратисен период (например 14 дни, както е загатнато, но неефективно приложено в сегашния КЗ ²), в който гражданинът да може да представи доказателства за плащане или да сключи нова застраховка [User Query]. Само след изтичането на този срок и продължаващо бездействие от страна на собственика, мярката може да породи своето действие.
3. Преразглеждане на санкционната рамка през призмата на принципа на съразмерност: Наказанията, предвидени в чл. 175 от ЗДвП за управление на МПС с прекратена регистрация поради административни застрахователни причини, трябва да бъдат радикално диференцирани и редуцирани.⁵ Глобата трябва да бъде намалена до размери, съответстващи на неумишлено деяние, а кумулативната санкция „задължително лишаване от правоуправление за 6 месеца“ трябва да бъде категорично отменена за тази специфична хипотеза, за да се отговори на изискванията на чл. 49 от ХОПЕС и практиката на СЕС по делата Cityland и JY.²³
4. Синхронизиране на материалноправните разпоредби между ЗДвП и КЗ:
   Недопустимо е два основни закона да създават институционален пинг-понг, при който Гаранционният фонд прехвърля отговорността на МВР, а МВР извършва репресия без комуникация. Процедурите по обмен на данни трябва да включват ясен алгоритъм за споделена отговорност по информиране на гражданина, като МВР няма право да променя статуса на автомобила в регистрите си без генериран „сертификат за успешно уведомяване“ от страна на ГФ [User Query].
5. Създаване на интегриран, публичен и леснодостъпен регистър:
   Държавата трябва да разработи и внедри централизиран дигитален портал (и мобилно приложение), в който всеки водач, чрез просто въвеждане на регистрационен номер на автомобила, да може да проверява в реално време не само валидността на своята застраховка, но и актуалния правен статус на регистрацията на превозното средство в масивите на МВР [User Query]. Прозрачността е най-мощният инструмент за превенция на нарушенията.

Заключение

Поддържането на модел за автоматизирана служебна дерегистрация на моторни превозни средства, който оперира в условия на информационно затъмнение спрямо гражданите, представлява тежък концептуален и юридически провал на съвременното административно законодателство. Отпадането на задължението за уведомяване на собствениците, въведено с промените в ЗДвП от септември 2025 г., превръща един потенциално полезен механизъм за осигуряване на застрахователно покритие в репресивна машина, генерираща несъразмерни санкции за добросъвестни лица.

Комплексният правен анализ доказва недвусмислено, че подобна уредба е в състояние на тежък конфликт с чл. 4 от Конституцията на Република България, обезсмисляйки принципите на правна сигурност и предвидимост на държавната принуда. Още по-критично е драстичното противоречие с първичното право на Европейския съюз. Лишаването на гражданите от информация и право на реакция нарушава фундаменталното право на добра администрация и изслушване по чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС. Едновременно с това, прилагането на унифицирани, екстремно тежки наказания за неволни административни пропуски е в пълен разрез с принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 49 от Хартата и детайлно разяснен в практиката на Съда на ЕС (дела C-164/24 и C-118/20).

Настоящата политическа рамка предоставя уникален шанс за поправяне на тази законодателна грешка. Приемането на предложените реформи – възстановяване на уведомяването, въвеждане на гратисни периоди и постигане на съразмерност на санкциите – е не просто препоръчително, то е задължително условие за връщането на Закона за движението по пътищата в руслото на европейската правова държава и за възстановяване на ерозиралото обществено доверие в институциите.

Works cited

1. EUR-Lex – 52012SC0081 – EN – European Union, accessed April 28, 2026, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52012SC0081
2. Р Е Ш Е Н И Е, accessed April 28, 2026, https://search-sofia-adms-g.justice.bg/Acts/GetActContent?BlobID=b41f2ce0-87ce-480e-84ae-cdebddd270cc
3. Юридически основания за Президентско Вето_.pdf
4. Article 41 – Right to good administration | European Union Agency for Fundamental Rights, accessed April 28, 2026, https://fra.europa.eu/en/eu-charter/article/41-right-good-administration
5. bg Mobile, accessed April 28, 2026, https://lex.bg/laws/ldoc/2134649345
6. ЗАКОН за движението по пътищата – Автомобилна администрация, accessed April 28, 2026, https://rta.government.bg/upload/9167/zdvp.pdf
7. bg Mobile, accessed April 28, 2026, https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134649345
8. Insurance Code PART ONE GENERAL DISPOSITIONS Chapter One SUBJECT MATTER. OBJECTIVES. MAIN PRINCIPLES, accessed April 28, 2026, https://www.abz.bg/public/uploads/files/code_en.pdf
9. FOR 2022, accessed April 28, 2026, https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2024/01/ANNUAL-REPORT_2022_22.05.2023-chist_EN_FINAL_05.09.2023-1.pdf
10. Why the EU Charter Matters – Verfassungsblog, accessed April 28, 2026, https://verfassungsblog.de/why-the-eu-charter-matters/
11. Article 41: the right to good administration – Scholarly Publications Leiden University, accessed April 28, 2026, https://scholarlypublications.universiteitleiden.nl/access/item%3A3666132/view
12. Op-Ed: “The right to good administration remains in the shadow (C-412/21, Dual Prod)”, accessed April 28, 2026, https://www.eipa.eu/blog/op-ed-the-right-to-good-administration-remains-in-the-shadow-c-412-21-dual-prod/
13. Remedies before the CJEU (Part I) – Redressing Fundamental Rights Violations by the EU, accessed April 28, 2026, https://www.cambridge.org/core/books/redressing-fundamental-rights-violations-by-the-eu/remedies-before-the-cjeu/2A9BE3025F7879944EBEC3FE03F17B4D
14. Designs guidelines, accessed April 28, 2026, https://guidelines.euipo.europa.eu/binary/2213908/2004000000
15. Removal orders and the right to be heard: the CJEU fails to understand the dysfunctional French asylum system – EU Law Analysis, accessed April 28, 2026, http://eulawanalysis.blogspot.com/2014/12/removal-orders-and-right-to-be-heard.html
16. Article 49 – Principles of legality and proportionality of criminal …, accessed April 28, 2026, https://fra.europa.eu/en/eu-charter/article/49-principles-legality-and-proportionality-criminal-offences-and-penalties
17. the principle of proportionality in the application of sanctions and other measures of state coercion – prafak, accessed April 28, 2026, https://www.prafak.ni.ac.rs/files/zbornik/sadrzaj/zbornici/z79/10z79.pdf
18. CJEU Case C-544/23 / Judgment | European Union Agency for Fundamental Rights, accessed April 28, 2026, https://fra.europa.eu/pt/caselaw-reference/cjeu-case-c-54423-judgment
19. Improving cross- border cooperation in the enforcement of administrative fines and recovery claims – European Parliament, accessed April 28, 2026, https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2023/749502/IPOL_STU(2023)749502_EN.pdf
20. 62023CC0544 – European Union, accessed April 28, 2026, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:62023CC0544
21. Sanctions Without Scrutiny? The Role of Proportionality in the Case Law of the European Union Courts – KU Leuven, accessed April 28, 2026, https://ghum.kuleuven.be/ggs/publications/working_papers/wp-ggs-marie-terlinden-may-2025.pdf
22. The Uncertain Limits of European Union Sanctions and the Role of Proportionality, by Marie Terlinden – REALaw.blog, accessed April 28, 2026, https://realaw.blog/2025/02/21/the-uncertain-limits-of-european-union-sanctions-and-the-role-of-proportionality-by-marie-terlinden/
23. The end of automatic VAT deregistrations? The CJEU draws the line, accessed April 28, 2026, https://www.internationaltaxreview.com/article/2en89q35lptjz53neuxog/sponsored/the-end-of-automatic-vat-deregistrations-the-cjeu-draws-the-line
24. Comments on ECJ C-164/24: European Court of Justice Rules Against Automatic VAT Deregistration for Tax Obligation Breaches – VATupdate, accessed April 28, 2026, https://www.vatupdate.com/2025/04/17/european-court-of-justice-rules-against-automatic-vat-deregistration-for-tax-obligation-breaches/
25. CJEU – JY v Wiener Landesregierung, Case C-118/20 | Statelessness Case Law Database, accessed April 28, 2026, https://caselaw.statelessness.eu/caselaw/cjeu-jy-v-wiener-landesregierung-case-c-11820

• on 29 апр. 2026
• By safety first
• АНАЛИЗИ, СТАНОВИЩА, НОВИНИ, СТАНОВИЩА

Становище относно „Тихата“ дерегистрация на автомобили – законова клопка за граждани и административен абсурд

• on 28 апр. 2026
• By safety first
• АНАЛИЗИ, СТАНОВИЩА, НОВИНИ, СТАНОВИЩА

Становище относно ръста на пътнотранспортните произшествия

• on 23 апр. 2026
• By safety first
• АНАЛИЗИ, СТАНОВИЩА, НОВИНИ, СТАНОВИЩА

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА МВР ГЕОРГИ КАНДЕВ

• on 15 апр. 2026
• By safety first
• АНАЛИЗИ, СТАНОВИЩА, НОВИНИ, СТАНОВИЩА

Анализ на състоянието на системата за годишни технически прегледи (ГТП) в България