Становище и анализ относно ефективността на контрола чрез измерване на средна скорост

Настоящото становище разглежда ефекта от въведените 32 отсечки за контрол на средна скорост върху пътнотранспортния травматизъм.

Анализът показва, че само една отсечка – Сопот – Гулянци (Ловешка област) – демонстрира ясно изразен положителен ефект. В нея броят на загиналите намалява от 10 души (като 5 от тях са в две ПТП) до 1 след въвеждане на контрола.

В останалите 31 отсечки не се установява съществено намаляване на жертвите. Частично изключение е участъкът Вакарел – Ихтиман, където през 2024 г. се отчита спад от 3 на 1 загинал, но подобни колебания са наблюдавани и в други периоди без прилагане на контрол на средна скорост, което поставя под съмнение пряката причинно-следствена връзка.

Отчетеното от МВР намаление с 12 загинали следва да се разглежда с внимание, тъй като е възможно да се дължи на случайни фактори, включително концентрация на жертви в ограничен брой тежки пътнотранспортни произшествия, както и на влиянието на единични отсечки с по-силен ефект.

Налице е и съществен проблем при избора на местата за контрол – те са определени основно според техническата възможност за изграждане на системи, а не според реалната концентрация на ПТП.

Заключение:

Контролът на средна скорост, прилаган единствено в участъци с налична техническа инфраструктура, не оказва съществено и системно влияние върху намаляването на пътнотранспортния травматизъм. За постигане на устойчив ефект е необходим целенасочен избор на рискови участъци и прилагане на комплексни мерки за пътна безопасност, а не само санкционен контрол.

1. Въведение

Настоящият анализ разглежда ефекта от въведените отсечки за контрол на средна скорост върху пътнотранспортния травматизъм. Данните се базират на изследване на ИПБ и официална статистика от МВР.

2. Обхват на изследването

Анализът обхваща:

• 32 отсечки с въведен контрол на средна скорост

• Сравнение на броя на загиналите преди и след въвеждането на мярката

3. Основни резултати

3.1. Отсечка с доказан ефект

Единствената отсечка с ясно изразен положителен ефект е:

• Сопот – Гулянци (Ловешка област)

• Преди: 10 загинали, като 5 от тях в две ПТП

• След: 1 загинал

Тук се наблюдава съществено намаляване на жертвите.

3.2. Отсечки без отчетлив ефект

• В останалите 31 отсечки

• Не се установява съществено намаляване на броя на загиналите

3.3. Частично изключение

• Вакарел – Ихтиман

• 2024 г.: намаление от 3 загинали на 1

Въпреки това:

• Подобни колебания са наблюдавани и в други периоди

• Те се случват и без въвеждане на контрол на средна скорост

Това поставя под съмнение пряката причинно-следствена връзка.

4. Анализ на отчетения ефект

4.1. Намаление на жертвите

Според данни на МВР:

• Отчетени са 12 по-малко загинали в тези отсечки

4.2. Интерпретация на данните

Намалението не може да се приеме еднозначно като резултат от мярката, поради:

• Случайни фактори

• Концентрация на жертви в малък брой тежки катастрофи

• Пример:

• В две ПТП загиват 5 души

• При различни обстоятелства жертвите биха могли да бъдат значително по-малко

• Ефект на единични отсечки

• Основният принос идва от една конкретна отсечка

• Липсва системен ефект върху останалите

• Статистическа вариабилност

• Колебанията в броя на жертвите са характерни и без интервенции

5. Проблеми при прилагането на мярката

5.1. Критерии за избор на отсечки

• Отсечките са избрани основно според:

• Техническа възможност за инсталиране

• А не според:

• Реална концентрация на ПТП

5.2. Ограничен обхват на въздействие

• Контролът е локализиран само в определени участъци

• Липсва цялостен подход към рисковите зони

5.3. Ограничена ефективност на санкционирането

• Натрупването на констатирани нарушения:

• Не води автоматично до по-безопасна система

• Липсва доказан превантивен ефект в мащаб

6. Изводи

1. Ограничена ефективност

• Контролът на средна скорост показва резултат само в единични случаи

2. Липса на системно въздействие

• В повечето отсечки не се наблюдава намаляване на жертвите

3. Влияние на случайни фактори

• Отчетеното намаление може да се дължи на статистически колебания

4. Неподходящ избор на локации

• Мярката се прилага там, където е технически възможно, а не където е най-необходима

7. Заключение

Използването на контрол на средна скорост, ограничено до отсечките с изградена инфраструктура (камери на АПИ), не представлява ефективен инструмент за съществено намаляване на пътнотранспортния травматизъм.

Постигането на реален ефект изисква:

• целенасочен избор на високорискови участъци

• комплексни мерки, а не само санкционен контрол

• системен подход към пътната безопасност.