Monthly Archives: март 2026

Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) беше създадена през 2019 г. с амбицията да бъде експертният център, който да координира националната политика за намаляване на жертвите по пътищата. Пет години по-късно обаче анализът на дейността, кадровия състав и разходването на публични средства поставя сериозен въпрос: дали агенцията реално работи за пътната безопасност или се е превърнала в структура за възлагане на обществени поръчки.

Над 5,4 милиона лева към външни изпълнители

По данни, предоставени по Закона за достъп до обществена информация, в периода 2019–2025 г. ДАБДП е изплатила над 5,4 млн. лева на 20 външни контрагенти.

Най-големият получател е фирма ССАРМ ЕООД, която е получила 2,6 млн. лева – почти половината от всички средства. Останалите средства са разпределени между медийни групи, социологически агенции, IT компании, рекламни студиа и консултанти.

Тази структура на разходите показва, че значителна част от дейността на агенцията е концентрирана върху възлагане на външни услуги – от софтуер и анализи до медийни кампании. На практика институцията функционира все повече като административен посредник за разпределение на публични средства, вместо като експертен център за управление на пътната безопасност.

Кадри от екоминистерството управляват пътната безопасност

Още по-притеснителен е кадровият модел, по който се управлява институцията. Значителна част от служителите и ръководните кадри на агенцията идват от Министерството на околната среда и водите – институция, която няма пряка връзка с проблемите на транспорта и пътната безопасност.

Последното назначение само затвърждава тази практика. Преди броени седмици премиерът Андрей Гюров назначи за председател на ДАБДП Марта Петрова, без да бъде проведен конкурс за длъжността. Новият председател няма образование или практически опит в областта на безопасността на движението по пътищата.

Любопитен факт е, че нейният професионален път – както и този на предишния председател на агенцията – преминава именно през Министерството на околната среда и водите.

Така институцията, която трябва да бъде водещият експертен орган по пътна безопасност в държавата, се ръководи от кадри без специфична експертиза в тази сфера.

От обществени поръчки към спорта

Показателен за този управленски модел е и случаят с бившия главен секретар на агенцията – дългогодишен служител на Агенцията по обществени поръчки. Впоследствие той беше назначен за заместник-министър на младежта и спорта.

След като администрацията „оправи“ пътната безопасност чрез обществени поръчки, същите кадри вече са натоварени да „оправят“ и българския спорт.

Милиони за кампании, но без резултат

Значителна част от средствата на агенцията се насочват към медийни кампании, комуникационни услуги и външни консултанти. Създава се усещането, че чрез тези разходи институцията се опитва да купува индулгенция за липсата на реални резултати.

В същото време България продължава да бъде сред държавите с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз.

Изводът

Докато “кабинета Гюров” продължава този модел на управление, не може да се очаква реален пробив в намаляването на жертвите по българските пътища.

На 5 март 2026 г. ИПБ изпрати отворено писмо до министър-председателя Андрей Гюров относно управлението на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), регистрирано с входящ № 08.00-93.

До момента отговор не е получен. В писмото се поставят ключови въпроси относно назначенията на Марта Попова за председател на агенцията, включително:

• На какво основание е назначена за председател при липса на доказан практически опит и специализирано образование в областта на пътната безопасност?

• Кой е предложил или препоръчал назначението?

• Каква програма и приоритети ще следва новото ръководство?

• Какви конкретни промени и измерими резултати се очакват и в какъв срок?

• Предвижда ли се провеждане на открит и прозрачен конкурс за председател на агенцията?

Безопасността на движението по пътищата не може да се управлява чрез назначения без експертиза. Обществото има право да знае на какво основание се вземат тези решения и какви резултати се очакват.

Липсата на ясни критерии при кадровите решения в сектор с висок обществен риск поставя под съмнение ефективността на държавната. Настояваме премиера да даде публичен и аргументиран отговор.

Уважаеми г-н Гюров,

Безопасността на движението по пътищата в България е в опасност. Приемете това писмо не като политическа атака към служебното правителство, а като призив за поемане на ясна управленска и лична отговорност.

През 2019 г., по настояване на неправителствения сектор, беше създадена Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) с цел да управлява и намалява риска от пътнотранспортни произшествия. На практика обаче агенцията се превърна в паразитна административна структура с множество ръководни позиции и ограничен реален принос към решаването на проблема.

В продължение на години тя беше ръководена от Малина Крумова – без образование и практически опит в областта на безопасността на движението, но с опит в околната среда и водите. Днес тя е назначена от Вас за заместник-министър на околната среда и водите. Главният секретар на агенцията Иво Кацаров – също без образование и практически опит в пътната безопасност – дълги години работил в Агенцията по обществени поръчки, също беше назначен от Вас за заместник-министър на младежта и спорта.

За председател на ДАБДП назначихте Марта Попова – специалист в областта на околната среда и водите. Подобно на значителна част от кадрите в агенцията, тя идва именно от сектора „Околна среда“, който няма пряка връзка с управлението на безопасността на движението по пътищата.

Тези кадрови решения са основната причина за провала на предходните правителства. За съжаление Вие вместо да търсите реални решения, на практика преразпределяте кадрите и отговорността между различни министерства, като по този начин се размива институционалната отговорност за провалите в политиката по пътна безопасност.

Очакваме от Вас да коригирате тези управленски решения и да обявите открит и прозрачен конкурс за председател на ДАБДП, основан на доказана експертиза и практически опит в областта на пътната безопасност.

Законът не Ви ограничава да отворите управлението на пътната безопасност към експертност и професионална отговорност. От този момент нататък всяко бездействие и всеки провал в държавната политика по безопасност на движението по пътищата ще бъде пряко свързан с Вашите управленски решения и с личната Ви отговорност като министър-председател.

При инспекция на Автомагистрала Тракия в участъка от София до Пловдив експертите на Института за пътна безопасност установиха шокиращи резултати: 42 дупки в активните ленти за движение само в едната посока. 14 от тях са с дълбочина между 8 и 10 см, а две достигат 15 см. При разрешена максимална скорост от 140 км/ч това не е просто лошо поддържане – това е реална предпоставка за тежки пътнотранспортни произшествия.

Тези данни не са изолиран инцидент, а симптом на системен проблем. България продължава да бъде без национална асоциация на асфалтопроизводителите, което означава, че страната ни няма представителство в European Asphalt Pavement Association. Липсата на професионално обединение лишава сектора от стандартизация, самоконтрол и прозрачност.

В същото време в страната регулярно се констатират случаи на некачествено положен асфалт – настилки с намалено съпротивление на триене, бързо образуване на коловози и масово появяване на дупки след всеки зимен сезон. Това поставя въпроса: кой контролира качеството и по какви стандарти?

Прегледът на нормативната уредба показва още по-тревожна картина – липсват конкретни изисквания за асфалтовите смеси в градска среда. Вместо това общините при обществени поръчки прилагат нормите, предназначени за републиканската пътна мрежа – стандарти, създадени за далеч по-високи натоварвания. Резултатът е двойно негативен: от една страна проектите за ремонт на градски улици се оскъпяват значително, а от друга – въпреки по-високата цена, качеството често остава компрометирано.

Допълнително, отказът на Агенция Пътна инфраструктура да създаде публичен регистър на сертифицираните рецепти за асфалтови смеси създава среда без прозрачност. Липсата на публичност означава липса на контрол, а липсата на контрол неизбежно води до съмнения за злоупотреби и корупционни практики. Когато работата се извършва „на тъмно“, резултатът е видим по пътищата – разпадаща се настилка и застрашен обществен интерес.

Дупките по автомагистралата не са просто дефект в асфалта. Те са видимото доказателство за дълбок дефицит на управление, контрол и прозрачност в пътния сектор. А цената на този дефицит се измерва не само в милиони левове за ремонти, а в човешки животи.