Monthly Archives: февруари 2026

Институтът за пътна безопасност заявява категорично: Към февруари 2026 г. всеки лев, похарчен от АПИ за издаване на електронни фишове, е безстопанственост.

Истината, която институциите крият, е жестока: Докато не бъдат променени Законът за движението по пътищата (ЗДвП) и Закона за пътищата, всеки гражданин или фирма може ефективно да ползва пътната мрежа БЕЗПЛАТНО, ако обжалва глобата си в съда!

Хроника на едно престъпно бездействие (15 месеца по-късно)

Този хаос не започва от днес.

Още на 21 ноември 2024 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови по дело C-61/23 („Екострой“), че фиксираните глоби в България противоречат на правото на ЕС.

От този момент насам ние от ИПБ не спряхме да алармираме: „Законът ви е мъртъв! Спрете да глобявате, докато не го оправите!“

Какво направиха АПИ, МРРБ и депутатите за тези 15 месеца?

1. Нищо за закона: Не промениха нито запетая в ЗДвП и ЗП, за да го синхронизират с Европа.

2. Прах в очите: Вместо това се хвърлиха да правят PR реформи със съмнителна ефективност – като въвеждането на камери за средна скорост. По-важно им беше да се снимат по телевизията с нови проекти, отколкото да спрат кървенето на бюджета от загубени дела.

Парадоксът: Честните плащат, държавата ги наказва!

В момента системата се крепи единствено на добросъвестността на гражданите, които продължават да си купуват винетки от страх или незнание.

Но ако някой пропусне да плати и бъде глобен – тази глоба е хартийка без стойност.

НТУ (Националното тол управление) действа като „развален принтер“ – бълва хиляди незаконосъобразни фишове, знаейки, че те ще паднат в съда.

Резултатът? Държавата не само не събира глобата, но и плаща от нашите пари на адвокатите, които печелят делата срещу нея.

Доказателствата: 6:0 за Пролеша и лавина от отменени глоби!

Когато държавата се опита да рекетира жителите на с. Пролеша с незаконни камери, ние поведохме битката.

Резултатът е 6:0! Спечелихме всички водени до момента дела за хората от Пролеша.

Тази практика продължава и днес за всички шофьори. Ето само част от последните решения на Районен съд – Сливница от началото на 2026 г., с които масово се отменятелектронни фишове:

АНД № 20251890200465 – Глобата отменена!

АНД № 20251890200359 – Глобата отменена!

АНД № 20251890200328 – Глобата отменена!

АНД № 20251890200285 – Глобата отменена!

АНД № 20251890200173 – Глобата отменена!

АНД № 20251890200446 – Глобата отменена!

Съдиите са категорични и повтарят мотивите на съда в Люксембург: „Наказанието е фиксирано и непропорционално. То противоречи на Директива 1999/62/ЕО и не може да се прилага!“ 1

ПУБЛИЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ АПИ

Криехте се 15 месеца, но цифрите не лъжат.

Ние от Института за пътна безопасност настояваме за незабавен отговор:

КОЛКО дела са загубени от АПИ от момента на образуване на делото пред СЕС (C-61/23) до днес?

На каква стойност са изплатените от бюджета съдебни разноски и адвокатски хонорари за този период?

Извадете данните на светло! Признайте, че заради вашия инат и некомпетентност превърнахте тол системата в черна дупка за милиони, докато пътищата се разпадат.

Граждани, знайте си правата! Докато законът не се промени, съдът е на ваша страна!

от

Института за пътна безопасност

до

Министъра на вътрешните работи

г-н Даниел Митов

Уважаеми г-н Министър,

От началото на 2026 г. при пътнотранспортни произшествия в България са загинали 48 души, но в официалната статистика на МВР фигурират 40. Това „изравняване“ с данните от миналата година не е резултат от подобрена пътна безопасност, а от административно заличаване на вече отчетени смъртни случаи.

След тревожния ръст на жертвите към края на януари, МВР за броени дни „овладя“ статистиката не чрез ефективни мерки, а чрез прилагане на вътрешни правила, позволяващи снемане от отчет на ПТП с починали участници. От началото на годината това е направено 8 пъти, без да се предоставя каквато и да е конкретна информация за съответните произшествия.

На страницата на пресцентъра на МВР многократно се публикува лаконичното съобщение:

„Получена е информация за снето от отчет пътнотранспортно произшествие с починал участник, съгласно Вътрешни правила за регистриране, отчитане и анализ на пътнотранспортните произшествия.“

МВР отказва да оповести кои ПТП със загинали са извадени от статистиката, къде и кога са настъпили и на какво основание. В резултат официалните данни са редуцирани с 20%, което представлява сериозна манипулация на реалната картина.

Подобна практика компрометира анализа на пътната безопасност и прави невъзможно предприемането на адекватни мерки за управление на риска. Когато статистиката се коригира административно, решенията се вземат върху изкривени данни – а цената се плаща с човешки живот.

Очакваме от Вас:

• незабавно разпореждане за пълна публичност при заличаване на ПТП със загинали от официалната статистика;

• публикуване на детайлна информация за всеки такъв случай – дата, място, обстоятелства и конкретно основание;

• публична проверка на прилагането на вътрешните правила и тяхното влияние върху реалната статистика;

• прекратяване на практики, които изкривяват анализа и подкопават доверието в държавната политика по пътна безопасност.

АПИ не си научи урока.

Пътят Телиш – Долни Дъбник, известен през последните години като „отсечката на смъртта“, продължава да бъде пример за системен провал. Основната причина за повтарящите се тежки инциденти са „грешките на шофьорите“ предизвикани от лошото отводняване и липсата на адекватен дренаж. Този сериозен дефицит на безопасност създава условия при всеки дъжд да се получава аквапланинг при положителни температури или да се образува черен лед при отрицателни.

Налице е тежък организационен проблем в управлението на ресурсите (в размер на милиарди евро) от страна на Управителния съвет на АПИ.

В събота се организира протест, но остава неясно срещу какво и срещу кого точно ще бъде насочен. За пореден път организаторите насочват общественото недоволство срещу шофьорите — тоест срещу нас самите. Припомняме, че за една нощ същите тези организатори престанаха да настояват за оставката на шефа на АПИ. Днес виждаме повторение на същия сценарий.

След всяка трагедия се появява поредният „експерт“, който започва да обяснява какво трябва да се промени в закона, коя експертиза е вярна и кой е виновен.

Надеждата остава в това измъчените хора да се събудят и да проумеят: проблемът е единствено в доставчика на транспортната система. Той създава правилата и той ги контролира. Потребителите — тоест ние — сме длъжни да ги спазваме. Но когато това не се случва поради лошо възприятие, недостатъчно обучение, умисъл или други причини, доставчикът на транспортната система е длъжен да предприеме адекватни последващи действия.

Точно тук е провалът. Последващите действия са грешни. Грешки, които струват човешки животи. Затова най-естественото и справедливо решение е да се търси отговорност от ръководителя — в случая от шефа на АПИ.