Предложение относно създаване на специализиран регулаторен режим за проверка на газовите уредби

БМ-57-25/28.10.2025 г.
ДО
МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
Г-Н ГРОЗДАН КАРАЖОВ
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
Г-Н СЛАВ МОНОВ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Относно: Създаване на специализиран, рисково-базиран регулаторен режим за проверка на автомобилни газови уредби и премахване на универсалното изискване за 10-годишна подмяна на бутилки
Уважаеми господин Министър,
Уважаеми господин Изпълнителен директор,

Настоящото предложение адресира критичен регулаторен пропуск в българското законодателство, произтичащ от прилагането на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Действащата уредба налага универсално и неотменимо изискване за периодично преосвидетелстване или задължителна подмяна на бутилките за втечнен нефтен газ (LPG) на всеки 10 години. Този подход представлява законодателен анахронизъм, който е технически необоснован, икономически утежняващ и не отчита фундаменталните разлики в безопасността, качеството и конструктивната интеграция между допълнително монтирани (aftermarket) системи и високотехнологични, фабрично инсталирани (Original Equipment Manufacturer – OEM) уредби.

Прякото следствие от този регулаторен пропуск е налагането на необоснована и непропорционална финансова тежест върху потребителите. Първоначалните оценки за разходи от 800-1000 лв. се оказват фундаментално некоректни и подвеждащи, тъй като са базирани на подмяна на стандартни, aftermarket бутилки.4 Реалността за собствениците на автомобили с фабрични LPi (Liquid Petroleum Injection) системи, предимно с произход от Република Корея, е далеч по-тежка. Поради техническата несъвместимост на специализираните бутилки с интегрирана помпа за високо налягане и провала на веригата за доставки на оригинални резервни части, собствениците са принудени да заплащат суми, вариращи от минимум 1500 лв. за рискови, нестандартни модификации до над 3000 лв. за подмяна с оригинален компонент, ако такъв изобщо може да бъде доставен. Тази ситуация създава значителна нетарифна търговска бариера, която изкуствено намалява стойността на модерните, екологични употребявани автомобили от Южна Корея. Вместо да повишава пътната безопасност, тази норма създава правна несигурност и неволно наказва технологичния напредък и избора на по-качествени продукти. Приветствайки започнатите от Министерството на транспорта и съобщенията стъпки за модернизация на Наредба № Н-32 чрез дигитализация, настояваме, че този процес трябва да бъде съдържателен, а не само процедурен.

С настоящото „Институт за пътна безопасност“ (ИПБ) предлага създаването на интелигентен, рисково-базиран регулаторен режим, който да замени сляпото календарно изискване с щателна техническа проверка на реалното състояние на компонентите в рамките на всеки периодичен технически преглед (ГТП). Този подход е вдъхновен от най-добрите международни практики, установени в държави-членки на ЕС като Германия, както и от стриктните производствени стандарти в Република Корея, и ще доведе до реално повишаване на ефективността на контрола, без да натоварва излишно гражданите и бизнеса.

Действащата нормативна уредба прилага единен подход към всички видове газови уредби, без да отчита съществените технически, конструктивни и регулаторни различия между тях. Фабрично монтираните (OEM) системи не са модификация, а са част от оригиналната, типово одобрена конструкция на автомобила. Те притежават пълна конструктивна интеграция, гарантирано качество на компонентите и безупречен монтаж, което елиминира рисковете, характерни за последващия монтаж. Налагането на задължителна 10-годишна подмяна на такива висококачествени компоненти, които съгласно оригиналната им хомологация са проектирани да функционират безопасно през целия експлоатационен живот на автомобила, представлява необоснована финансова тежест. Тази норма действа и като скрита търговска бариера, която прави вноса на по-нови, по-екологични и икономични автомобили по-малко конкурентоспособен, което е в пряко противоречие с националните цели за обновяване на силно амортизирания автопарк в България.

Един от основните аргументи в защита на статуквото е погрешното схващане за съществуването на единно европейско правило. Задълбоченият анализ на регулаторните рамки в ключови европейски държави доказва, че в Европейския съюз липсва пълна хармонизация по този въпрос. Тази липса предоставя на Република България значителна регулаторна свобода да приеме най-добрата, технически обоснована и адекватна на съвременните реалности практика. Германия е водещ пример за гъвкав подход, базиран на оценка на реалното състояние на оборудването. В германската практика липсва законово изискване за задължителна подмяна на LPG бутилка на всеки 10 години. Годността на бутилката се определя чрез периодични визуални и функционални инспекции (Gasanlagenprüfung – GAP/GWP), които се извършват на всеки две години като част от основния технически преглед (HU) съгласно § 41a от Наредбата за лицензиране на движението по пътищата (StVZO). Ключовият елемент на германския модел е детайлната визуална инспекция на самата бутилка за корозия и повреди. Правилото е ясно: при твърде силна корозия, бутилката трябва да бъде сменена; без ръжда, тя може да се използва безпроблемно над 10 години. В основата на този подход стои тълкуването на стандарта ECE R67.01 на Икономическата комисия за Европа на ООН, от чиито по-късни ревизии е премахнато задължението за 10-годишна инспекция. Германският модел е доказано работеща, безопасна и икономически ефективна система, прилагана от години в най-голямата икономика на ЕС.

Обосновката за създаване на специален режим за OEM системите се корени и в доказаните световни стандарти за производствен контрол. Водещ пример е регулаторният модел на Република Корея, който се основава на философията за „вградена безопасност“. Този подход разчита на изключително строг предварителен (ex-ante) контрол върху целия производствен процес. Основният законодателен акт е „Законът за контрол на безопасността на газовете под високо налягане“. Ключовата разпоредба се съдържа в Приложение 22, Бележка 3 към Правилника за прилагане на закона, която гласи: „За автомобилни контейнери, периодът до бракуването на автомобила… се счита за първи цикъл на повторна инспекция.“. Този текст недвусмислено установява, че за фабрично монтирана LPG бутилка не се изисква периодична повторна инспекция през целия експлоатационен живот на автомобила. Гарант за прилагането на тази философия е Корейската корпорация за газова безопасност (Korea Gas Safety Corporation – KGS) – държавна организация, която осъществява строг надзор върху производителите. KGS сертификацията е държавна гаранция за безопасността на продукта, което дава основание за „регулаторно признаване“ от страна на България.

За да се реализира целта на настоящото предложение, „Институт за пътна безопасност“ счита за необходимо да се направят конкретни и целенасочени изменения в действащата нормативна уредба. Вместо поредните „кръпки на парче“, които често създават повече проблеми, отколкото решават 6, ние предлагаме завършен и функциониращ механизъм, който да създаде ясна и лесно приложима рамка.

 

Раздел/Член в Наредба № Н-32 Предложен нов текст/допълнение Обосновка
Глава трета „СПЕЦИФИЧНИ ПРОВЕРКИ“, Раздел II „Проверка на уредби за работа на двигателя с втечнен нефтен газ (ВНГ) или сгъстен природен газ (СПГ)“ Да се създаде нова точка със следния текст: „За пътни превозни средства, оборудвани с фабрично монтирана (ОЕМ) газова уредба от производителя на автомобила, с произход от Република Корея или друга държава с еквивалентна система за производствен контрол, срокът на годност на газовата бутилка (съд под налягане) се счита за валиден до датата на бракуване на превозното средство, съгласно оригиналната хомологация и законодателството на страната на производство.“ Този текст хармонизира българското законодателство с най-добрите международни практики (Германия, Р. Корея) и отчита високото ниво на „вградена безопасност“, гарантирано от строгия производствен контрол като този на KGS.
Глава трета „СПЕЦИФИЧНИ ПРОВЕРКИ“, Раздел II „Проверка на уредби за работа на двигателя с ВНГ или СПГ“ Да се създаде нова точка със следния текст: „При първоначална регистрация и при всеки последващ периодичен технически преглед на превозни средства по предходната точка, техническата изправност на газовата уредба се удостоверява чрез щателна визуална проверка на компонентите, включително бутилката и нейните закрепващи елементи, за наличие на явни механични повреди, деформации, следи от силна корозия и проверка за херметичност на системата. Не се изисква преосвидетелстване чрез хидравлично изпитване или подмяна на бутилката, освен при констатиране на горепосочените неизправности или след пътнотранспортно произшествие, което е засегнало целостта на газовата уредба.“ С този текст се въвежда технически обоснован и ефективен подход за контрол, аналогичен на германския модел (GAP). Контролът се фокусира върху реалното състояние на уредбата, което е по-ефективен метод за гарантиране на безопасността, отколкото спазването на формален календарен срок.
Приложение № 1 към чл. 20, ал. 2 „ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЕ ПРЕДСТАВЯТ ПРИ ПРЕГЛЕД“ Към точка 1 „Документи, които се представят при периодичен преглед за проверка на техническата изправност“ да се добави нова подточка: „За пътни превозни средства с фабрично монтирана (ОЕМ) газова уредба, за които се прилага изключението по [новата точка от Глава трета], се представя копие от оригиналния сертификат за съответствие на автомобила (Certificate of Conformity) или друг официален документ от производителя, удостоверяващ фабричния монтаж на уредбата.“ Тази мярка е от ключово административно значение. Тя осигурява лесен и недвусмислен начин контролните органи да идентифицират превозните средства, които попадат в обхвата на новия режим. Наличието на такъв документ елиминира възможността за субективна преценка и злоупотреби.

 

Приемането на предложените от нас изменения ще доведе до множество положителни ефекти. За българските граждани това означава премахване на несправедлива финансова тежест от 1500 до над 3000 лв., увеличаване на остатъчната стойност на автомобилите им и премахване на правната несигурност. За бизнеса ще се премахне необоснована търговска бариера, ще се създаде предвидима, справедлива и технологично неутрална регулаторна среда, която не наказва вноса на по-качествени автомобили. За държавната администрация ще се намали административната тежест и ще се позволи фокусиране на ограничения контролен капацитет върху по-рисковите aftermarket системи, където реалният риск е по-висок. В по-широк обществен план, това ще насърчи обновяването на автопарка с по-безопасни, по-екологични и по-модерни превозни средства, което пряко допринася за намаляване на пътнотранспортния травматизъм – основна мисия на нашата организация.

Въз основа на представените от нас задълбочени технически, правни и сравнителни аргументи, ние от „Институт за пътна безопасност“ отправяме настоятелен призив към ръководството на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Министерството на транспорта и съобщенията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да предприемат незабавни стъпки за създаването на предложения специализиран регулаторен режим. Настояваме за сформирането на междуведомствена работна група, с активното участие на експерти от „Институт за пътна безопасност“, която в най-кратки срокове да разгледа в детайли настоящото предложение. Всяко забавяне на тази належаща реформа е равносилно на съзнателно продължаване на една порочна практика, която налага несправедлива тежест върху българските граждани и възпрепятства прилагането на реални, интелигентни мерки за подобряване на безопасността по пътищата на България.

 

 

С уважение,

Сдружение „ИНСТИТУТ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ“