СТАНОВИЩЕ
На Института за пътна безопасност
Група депутати се готвят да изнасилват за пореден път Закона за движение по пътищата. Целта им е да си създадат поредната дъвка през избирателите си, че ги е грижа за пътната безопасност. В Народното събрание са внесени повече от 10 законопроекта за изменение на ЗДП.
Всички предложени промени са поредните кръпки на парче и в годината на местните избори са поредния инструмент за евтин политически ПР, който показва само едно – безсилие и некомпетентност !
Затова считаме, че настоящите Законопроекти не трябва да бъде приемани в този им вид, а всички институции да си подадат ръка и заедно с неправителствения сектор да впрегнат усилия в изработването на изцяло нов Закон за движението по пътищата, който да отговаря по адекватен начин на действителността !
1. Всички законопроекти се припокриват в не малка част с вече представени такива в предишното Народно събрание.
2. Законопроектите внесени от МС и Групата народни представители: Божидар Пламенов Божанов, Мартин Димитров Димитров, Димитър Георгиев Найденов, Йордан Ивов Терзийски, Стела Димитрова Николова, Вяра Методиева Тодева, Александър Димитров Симидчиев, Надежда Георгиева Йорданова, Васил Стефанов Стефанов, Венко Николов Сабрутев, в една част се припокриват и създават предпоставка за допускане на непълно/неясно законодателства.
3. Създава се икономическа изгода за общините да издават електронни фишове и да събират глоби. По своята същност контролната дейност не бива и не е правилно да води до приходи за бюджета на съответния контролен орган, тъй като е предпоставка за конфликт на интереси и генериране на корупционен натиск, за разлика от издаваните от МВР ЕФ и НП, приходите от които се предоставят на Фонда за безопасност на движението по пътищата. Предлаганите промени предвиждат 70% от глобите да се предоставят на бюджета на съответната община. Този текст ще доведе до два проблема. Първо, парите от глоби ще са безотчетни, т.е. няма да се събират целево, ще се разходват наравно с всички постъпления и ще са на едно ниво с приходите от данъците, като значимост. Второ, не става ясно как точно ще си плаща задължението нарушителя по една сметка или две отделни. По-вероятно е да се реализира втората възможност, която може да доведе до объркване, тъй като общините са 265 и всяка има собствена сметка. Какво ще стане в случай, че общината смени обслужващата си банка след връчване на ЕФ, не е ясно.
4. Вместо да се въведе връчване чрез електронно известяване и предоставяне на цялата преписка през Системата за сигурно електронно връчване, се залага на доказано неефективния подход за връчване на място и на „късмет“.
5. Никъде в законопроекта не се споменава, а и в общественото пространство не е споделяна идеята общините да предоставят своите АТСС на Пътна полиция, която да ги ползва. Повече от 10 години, МВР с ограничения си брой АТСС не успява организира на централно ниво, своята дейност по контрол, какво ще стане когато 265 общини с различно ниво на административен капацитет започнат да генерират ЕФ ?
6. Приложена предварителна оценка на въздействието е невярна по отношение на Анализа на разходи и ползи и Административната тежест и структурни промени.
Контролът за спазване, на който и да е закон не следва е ПРИВИЛЕГИЯ на контролния орган, за да решава ДАЛИ и КОГА да контролира. Напротив, ако общините и техните служители ще участват в контрола на движението по пътищата, то те трябва да ясно определено и да е ПРАВОМОЩИЕ.
На следващо място, трудно би могло да се приеме, че допълнителните контролни правомощия няма да доведат до тежест върху работата на Общините. Това е така, защото у нас липсата на правилен подход, води до множеството установени нарушения от страна МВР, а това неминуемо води и до съдебни дела. Ако вземем територията на СДВР, която е рекордьор по не връчени ЕФ и НП – около 280 000, няма как логически да приемем тезата, че допълнителни над 500 000 преписки, не биха довели до тежест. Общините, които притежават изградени системи ще трябва да отделят средства за ежегодния метрологичен и технически контрол за тези АТСС се заплаща, което е по някаква причина е пропуснато от Вносителите на Законопроекта. Без анализ остава как ще се отрази на общините, които нямат налични АТСС или по-точно как така закупуването и изграждането на системите не води до тежест за бюджета?
На последно място се казва, че приходите от глоби, ще подпомогнат поддръжката и развитието на системите за контрол, което само по себе си логически не допуска постигане на целта за намаляване на нарушенията, тъй като именно приходите от тях издържат системата.
7. Предложението е предпоставка за създаване на втора ситуация „Пролеша“, защото давностните срокове за Електронните фишове остават непроменени, а според действащата нормативна уредба в резултат на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г., абсолютната давност изтича след 4,5 години!!! Не е трудно да си представим, как една община с малък административен капацитет и голям брой установи нарушения в даден период, в сегашната ситуация може да ги издаде с огромно закъснение и по този начин да превърне всеки шофьор в „джигит“ и „системен нарушител“.
8. Вместо да се фокусират усилия върху създаване на по-комплексен подход върху системните нарушители и тяхното установяване, се предлагат текстове в закона, които би следвало да бъдат оставени както са и сега – в рамките на оперативната самостоятелност на всеки директор на ОДМВР. По-конкретно, става въпрос за предложението за водачи с пет и повече невръчени НП/ЕФ, да бъдат приоритетно търсени. Този текст е абсурден и показва липса на практически опит и тотално разбиране на материята от авторите му. Ако един водач има множество нарушения и притежава личен автомобил, това не е гаранция, че първо винаги е в него и второ, че той винаги е нарушителят.
9. Ако някой от вносителите, си беше направил труда да погледне ЗДвП в първоначалния му вид, в който е публикуван през 1999 г., щеше да разбере, че Законът няма нужда от промени. Трябва ни изцяло нов закон, тъй като материята в настоящия се е разпилял до такава степен в множество направления, че трудно може да се разбира от водачите с дългогодишен опит или дори университетски преподаватели, а какво остава за младите шофьори. Настоящата редакция на Закона, включва в себе си контрол върху участниците в движението по пътищата, лицата извършващи ГТП и психологически изследвания, както и провеждащите курсове за обучение. Освен контрол, са разписани правила и процедури за издаване на разрешителни за извършване на съответните дейности. В допълнение към разрешителните, са разписани и правила за типово одобрение на различните видове ППС, както и тези за обезопасителните системи за деца.
10. Миналогодишния брой на внесените проекти беше 8, за щастие не успяха да се реализират. Онези промени, които бяха обнародвани, чрез изменение и допълнение на Наказателните кодекс и създават проблеми, нуждаещи се от промени, доказват тезата ни, че ЗДвП е изчерпан в този му вид.
Екип на ИПБ
