ДО
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
Г-Н АНДРЕЙ ЦЕКОВ
ДО
ВИЦЕПРЕМИЕРА И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
СТАНОВИЩЕ
на
Института за пътна безопасност
Институтът за пътна безопасност поиска от 49-тото Народното събрание автентично тълкуване на чл. 14 от ЗОП, както и на някои понятия, свързани с казуса за строителството на Автомагистрала „Хемус“ и др. обекти чрез процедурата инхаус.
Важно е да отбележим, че искането за автентично тълкуване, каквото не са дали вече 3 месеца депутатите от действащото НС, е начинът по който темата с инхаус възлаганията може да бъде затворена, след като получи ясни и недвусмислени отговори. Народното събрание прехвърля „по компетентност“ отговора на Агенцията за обществени поръчки, а тя след повече от три месеца умуване дава отговор, който Ви предоставяме. Отговорът на АОП води до още по-голямо объркване както възложителите, така и изпълнителите на подобни поръчки.
Нещо повече – след 6 месеца чакане и прехвърляне, получаваме непълно становище, липсват конкретни отговори на конкретно зададени въпроси. Истината е, че каквито и промени да правят в закона за в бъдеще, настоящата сага виси и тя не може да бъде разрешена по този начин. Дотук от всичко изговорено, от многото писма, разследвания и въпроси, следва само едно – положението се замазва и размива във времето, а от това губи обществото, губи държавата, губи и правото.
В средата на 2021г. беше изваден на бял свят действителният проблем с инхауса в държавното дружество „Автомагистрали“.
Какво прави впечатление?
Отговорът от АОП ни препраща към методическо указание, а по част от въпросите не е компетентно. Тук можем да кажем, че администрацията е бавна, тромава и действа по схемата – прехвърли топката, измий си ръцете. Изобщо не става дума за бързина, точност и качество на административните услуги. Също така става въпрос за бягане от отговорност и то от страна на Народното събрание – единственият орган, който може и следва да разтълкува своите мотиви и разбирания по неясните разпоредби.
От писмо от 21 август 2021г., подписано от тогавашния министър на финансите Асен Василев до директорите на Автомагистрали става ясно, че дружеството следва да прилага ЗОП и то не само по отношение на конкретния въпрос, свързан с избора на доставчици и наемодатели на техника, а изобщо, тъй като то е публично предприятие. В настоящият отговор от АОП, подчинена на министъра на финансите (в момента отново министър на финансите е същият Асен Василев) става ясно друго – изобщо не следва да се прилага ЗОП, понеже дружеството следва да има собствен ресурс и следователно няма какво да търси на пазара и ако то пристъпи към процедура по ЗОП, значи не отговаря на условията за възлагане по инхаус. Въпросът е кое е вярното и какво е мнението на финансовия министър? В крайна сметка той смята ли, че Автомагистрали е следвало да приложи ЗОП при избор на доставчици на материали и наемодатели на техника, или не? А изобщо имало ли е право с оглед последното становище, дружеството изобщо да доставя материали и да наема техника? Ако това твърдят от АОП, то значи на практика става невъзможно за когото и да било да изпълнява по инхаус подобен проект, както и доста проекти, свързани с огромни мащаби и средства, защото дори най-мощните компании нямат напълно затворен цикъл и никой не разполага със собствен ресурс да извърши от-до един такъв обект. В практиката често се налага да се наемат специфични машини, да се доставят различни материали.
Другото важно нещо е, че видно от становището на АОП ресурс и капацитет са равнозначни. Обаче това не кореспондира със ЗУТ, където е разписано понятието „строител“ и какво е нужно, за да се наречеш такъв. ЗУТ изисква да имаш съответните кадри, които са с подходящо образование и които отговарят за строителството, за книжата, за качеството, но никъде не е казано, че те трябва да разполагат с техника и с материали. Т.е. за да бъдат строители и да извършват строителство, те могат да се снабдяват с нужния ресурс, в т.ч. и работници, а е достатъчно условие да притежават административния капацитет да ръководят процеса, да го движат и да следят документално и качествено работата, както и да назначат на трудови договори технически правоспособни лица, които да извършват техническото ръководство на строежа (чл.163 и 163а от ЗУТ). В този смисъл тук изпадаме в противоречие и неяснота кой какви функции има, кое е допустимо, кое не е.
В тезата, изложена в отговора до Института за пътна безопасност, се бяга от отговора относно евентуалната привидност, респ. унищожаемост на договорите между Автомагистрали и третите лица – получателите на огромните аванси, като се твърди, че АОП не е компетентна да се произнесе, но в методическото указание пак на АОП е даден отговор и той говори именно за привидност и заобикаляне на закона. Разликата е, че докато указанието е общо и публично, касаещо принципно инхауса, то в нашия случай питаме конкретно за казуса Автомагистрали и явно когато стреляш фронтално, не са компетентни да отговорят!
От всичко казано дотук следват няколко извода:
Народното събрание бяга от автентично тълкуване, защото е по-важна коалицията, отколкото принципността и правото.
Топката се тупа още и още, докато нещата си вървят към индексация, защото това е по-лесният и удобен начин за всички. Докато има пари и кой да ги разпределя.
Изглежда, че сагата с инхауса ще продължи докато всеки получи своето, а последно и може би – хората ще получат готова, качествена магистрала. Качествена – съмнително е, но дано един живот ни стигне да видим резултатът.
23.08.2023 г.
София ЕКИП НА ИНСТИТУТ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ