Сравнителен анализ на ИПБ показва, че през 2019 г. приходите от винетки на леки и тежкотоварни МПС са общо 392 млн. лв, от които 122 млн. лв. са на тежкотоварни МПС. През 2021 г. приходите от тол такси и винетки са 452, 5 млн. лв., от които 157 млн. лв. са от тол такси на тежкотоварни МПС. Издръжката на Националното тол управление през 2021 г. е 84,4 млн. лв или чистите приходи от тол такси за 2021 г. са на стойност 72.6 млн. лв.
От тези данни излиза, че след въвеждането на тол системата приходите от тежкотоварния превоз, ползващ пътищата на България, са намаляли с 49, 4 млн. лв. В същото време автобусният и тежкотоварният превоз са заплатили повече от 80 млн. лв през 2021 г. на частни компании и за издръжката на Националното тол управление. Данните по-горе доказват, че цялата концепция за управлението на тол системата е сгрешена. Създадена е добре устроена хранителна верига, която колкото повече пари събира от движението на тежкотоварни МПС по републиканските пътища, толкова по-голям процент от тях отиват като печалба за частни компании. Показателен е фактът, че глобите и компенсаторните такси не се плащат по сметка на АПИ, а се заплащат в сметки на частни компании, които удържат 7 % от тези глоби. Колкото повече проучваме функционирането на българската тол система, толкова повече става ясно, че АПИ няма абсолютно никакъв контрол върху нея и стои като параван на добре организирана и узаконена с договори хранителна верига.
Свидетели сме как постоянно ни се внушава от МРРБ, че трябва да бъдат увеличени таксите и обхвата на тол системата, но в същото време е налице оглушително мълчание по поставените от ИПБ проблеми на функционирането на тол системата и пълната липса на контрол от страна на държавата върху нея.
В заключение считаме, че повишаване цената и обхвата на тол системата може и трябва да се случи единствено и само когато се прекрати тази порочна хранителна верига, ощетяваща всички български граждани със стотици милиони левове.