Анализ на Институт за пътна безопасност

Анализ на Института за пътна безопасност показва, че не само неефективния контрол от страна на МВР е причина за повече случай при управлението на МПС под въздействие на наркотици и алкохол. След промените на Наказателния кодекс през 2015 г. за шофиране след употреба на алкохол и наркотици отпадна възможността на осъдените лица да се налага наказание „пробация“. Мотивите за тази промяна е да бъде завишено наказанието от „пробация“ на условна присъда и по този начин да се въздействат върху водачите. Некомпетентността на „уж“ загрижените тогава депутати без да извършат оценка на въздействието на тази мярка довежда до това, че още през първата година нарушителите на това престъпление нарастват с 31% (вж. диаграмата).

Предоставяме Ви пълния анализ на експертите от ИПБ:
В цяла Европа се отбелязва значително развитие на прилагането на наказания извън лишаването от свобода, в България приложното им поле се стеснява с промените в НК през 2015 година. До 2014г. за престъпление по чл. 343б от НК наказанието основно беше пробация, след измененията се налага условно осъждане или ефективно лишаване от свобода- но само при наличие на рецидив или нарушаване на условното осъждане. Високият относителен дял на условните осъждания с основание 343б, ал.1 от НК поставя няколко въпроса, свързани с обществено опасното деяние. При условното осъждане законодателят дава шанс да се превъзпитат без да влизат в затвора и без да изпитат отрицателното въздействие на затворническата среда, като същевременно никой не работи и не контролира това „условие“, т.е.
разчита се на съвестта и късмета на осъдения, което се явява единствено по своя смисъл. При постановяването на условната присъда съдът трябва да достигне до категоричното убеждение, че подсъдимият ще се поправи и превъзпита, когато бъде оставен за определен срок сам да контролира поведението си. По този начин всъщност „пробацията“ се явява по-тежка за изпълнение присъда, тъй-като там си длъжен да изпълняваш постановените от съда пробационни мерки.

Тук възниква въпросът по какъв категоричен начин, по какви категорични критерии съдът може да се убеди, че подсъдимото лице разполага с достатъчен личностен и интелектуален ресурс да се самопоправи и самопревъзпита. Един детайлен анализ на постановените условни присъди показва, че значителна част от осъдените лица са от маргинални групи, лица с нисък образователен ценз, със сериозни интелектуални, емоционални и социални дефицити. Отново
възниква риторичният въпрос доколко тези лица притежават необходимите умения и знания сами да коригират поведението си?

На практика единствен възпиращ и възпитателен ефект при условното осъждане се явява страхът от повторно осъждане, което би превърнало условната присъда в ефективна, което всъщност съществува и като вариант при неизпълнение на пробационните мерки. В немалко наказателни дела условното осъждане е цел на подсъдимия – респективно на неговите
защитници, защото осъденият няма никакви ангажименти към държавата, освен да не извършва други престъпления, докато например при налагане на „безвъзмезден труд в полза на обществото“ осъдените лица биха могли да работят безвъзмездно в полза на държавни или общински институции.

Много по-ефективно би било спрямо такъв тип правонарушители, в зависимост от характера и тежестта на правонарушението, да бъдат налагани мерки за пробационен надзор при условията на чл.67, ал.3 от НК. По този начин се гарантира, че поведението на осъденото лице ще бъде обект на активно въздействие от страна държавата чрез пробационните служби.

Предлагаме следните промени в нормативната база:
В материалните норми:
– В НК да се регламентира по–тясно свързване и използване на инструментариума от пробационните мерки към условното осъждане и УПО.
– Да се премахне в чл. 55, ал. 1, т. 2, буква б. най – ниският предел /лишаване от свобода/ за замяна с „Пробация“. За отложеното наказание като условие за постановяване на пробационен надзор, а в определени случаи да стане задължително включването на отделни мерки в изпитателния срок. /чл. 66 – 69а и чл. 70-73 от НК/ например за деяния, наказуеми по чл. 342 до 356 от НК. При определяне на наказание „обществено порицание“ задължително да има пробационен надзор. Възпитателните грижи в чл. 67, ал. 1 и 2 да се заменят пробационен надзор/практиката показва, че тези текстове са неприложими/. Да се премахне условието – шест месеца в чл. 67, ал. 3 от НК. Да се предвидят още деяния при които да може да се налага наказание „пробация“.
– При определяне на наказанието съдът по активно да ползва института на „предсъдебния доклад“ / по чл. 202, ал. 2 от ЗИНЗС, изготвен от пробационни служители, а при наказания “лишаване от свобода” до 3 години това да е задължително /чл. 55, чл. 57, 58а от НК/.
Предсъдебният доклад представлява подробно проучване на личността, навиците, отношението към обществото, ценностната система и живота на подсъдимия. Базиран е на специализирана методика, включваща и оценка на риска от вреди и рецидив по системата OASys. Чрез него съдът ще добие много по – ясна представа за подсъдимия, неговите личностни качества, социалната му среда, както и за възможностите да му се въздейства адекватно с оглед постигане целите на закона.

В процесуалните норми:
– В НПК да се регламентира точно положението и статута на „предсъдебният доклад“, с оглед използването му от съда за подпомагане при вземане на конкретното решение.
– Преди съставянето на обвинителния акт прокурорът да може да изисква предсъдебен доклад, а за деяния за които би могло да се наложи условно осъждане това да е задължително.
– При решаването на делата със споразумение да е задължителен и да се изисква от прокурора преди да се изготви споразумението. /чл. 246, чл. 256, чл. 381 и чл. 384 от НПК/
– Трябва да се налага „пробационен надзор“ по време на изпитателния срок, който може да се изразява във включване на лицата в „програми за обществено въздействие“ с каквито пробационните служби разполагат. Те биха могли да бъдат „Програма за корекционна работа с осъдени , страдащи от наркотична зависимост“, „Програма за работа с осъдени за шофиране в нетрезво състояние“ ,“Програма за формиране на умения за безопасно шофиране“, „Програма за формиране на умения за справяне с гнева и агресията”, “Програма за формиране на умения за мислене“ и други. Също така може да бъде налаган „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, който варира от 100 до 320 часа годишно. Може да бъде наложено и „Ограничение в свободното придвижване“, което да се контролира с гривна за електронно наблюдение, предвид факта, че шофирането след употреба на алкохол и наркотици се извършва основно в тъмната част на деня.

Добри резултати дават и срещите с пробационен служител, на които по предварително изготвен план се обсъждат и формират нови умения за справяне с проблемите довели до извършването.

Институтът за пътна безопасност се обръща към всички медии внимателно да проверяват образованието и експертизата на експертите, на които дават думата, защото по този начин със своята некомпетентност се заблуждава цялото общество и се дава възможност на държавните институции да оправдават безхаберието и безсилието си.