България изпитва критична нужда от поддръжка и модернизация на пътищата, за което е необходимо устойчиво инвестиране. Изградената вече ТОЛ система трябваше да спомогне за подобряването на управлението на трафика, безопасността, националната свързаност и да увеличи сигурността по пътищата. На практика тя се превърна в заложник на политически и корупционни зависимости.
Анализ на Института за пътна безопасност показва, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която ТОЛ системата работи на загуба. Πpиxoдитe oт cъбpaнитe тaĸcи дo мaй мeceц тaзи гoдинa ca 205 млн. лв., ĸoeтo e нaпoлoвинa пo-мaлĸo oт cъбpaнитe 392 млн. лв. пpиxoди oт eлeĸтpoнни винeтĸи пpeз 2019 г. (ĸoгaтo вce oщe нямaшe тoл cиcтeмa). Тpябвa дa ce cъбepaт пoнe oщe 185 млн. лв. дo ĸpaя нa гoдинaтa, зa дa мoжe cиcтeмaтa пoнe да ce caмoиздъpжa. В същото време е налице напълно погрешна концепция за управление. Тя се изразява в:
– необосновано раздут щат от служители /912 души/, при похарчени 180 млн. лв. за видеонаблюдение и сателитен контрол;
– при общ брой от 295 рамки за установяване на нарушения работят само 28 броя;
– не са обработени над 200 000 броя нарушения;
– необосновано е намален обхватът на ТОЛ системата, както е и налице престъпно ниската тарифа на изминат километър.
Всичко това превръща българската държава в донор на международния и национален превоз на стоки и товари. Надеждите, че служебното правителство ще промени и изсветли управлението на ТОЛ системата също останаха напразни. Единственото нещо, което се направи, бе да се подмени ръководството с конкурс, при който отново нямаше публичност на концепциите.
Институтът за пътна безопасност настоява незабавно да се оптимизира обхвата на таксуваната мрежа, както и да се съкрати необосновано големия брой служители в Националното ТОЛ управление.