Становище относно промени в кодекса за застраховането

Промените са предприети изцяло във връзка с направено предложение от Асоциацията на българските застрахователи /АБЗ/, без да са подложени на обществено обсъждане и оценка за необходимостта им. Този подход доказва, че АБЗ и Менда Стоянова започват поход срещу хилядите жертви и пострадали от ПТП. Основният аргумент е недостиг на премиите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от гледна точка на изплащането на обезщетения за неимуществени вреди, предвид разширения кръг на лицата, имащи право на компенсиране на морални вреди с Тълкувателно решение N 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС.

Искането да се фиксира в нормативен документ цената на човешкия живот противоречи на законите, на основни принципи в правото, на морала и на разбирането на обществото. Тази опасна игра, която играят застрахователите и Менда Стоянова за сметка на хората, които за загубили близки в катастрофи, е не само само позорна, но и представлява подигравка с целия народ. Аргументът, че застрахователите работят на загуба, е опит да се заблуди обществото. Анализ на Института за пътна безопасност показва, че застрахователите нямат загуби, а имат прогнози за загуби. Съгласно публикувани данни /НСИ/ оборотът на лицензираните застрахователи в България за 2017 г. възлиза на 2,363 млрд. лв. Печалбата на застрахователните компании от животозастраховане и общо застраховане за същата година е в размер на 54 млн. лв. В животозастраховането, както и в общото застраховане, тя е поне 27 млн. лева. Общата печалба
обаче бележи сериозен спад в сравнение с предишната година, като за 2016 г. тя е над 70 млн. лв. Т.е. спадането на печалбата от 70 на 54 милиона лева, а не липсата на средства и печалба, е аргументът да се иска фиксиране на цената на живота със закон. Институтът за пътна безопасност настоява да се проведе широка обществена дискусия и внимателна оценка за действителната необходимост от промени.

Прилагаме и становище на адв. Петя Керанова, зад което застават стотици членове на ИПБ.

СТАНОВИЩЕ
Срещу такова предложение са следните аргументи:
1.Като се има предвидмотивът за искането за въвеждане на ограничения, съответно предложените ограничения могат да се въведат само за разширения кръг на правоимащи лица, тези извън съпруг, деца, родители и отношения напълно аналогични на посочените семейни такива. Т.е. това може да се направи само за братя, сестри, съответно връзката внуци – баба и дядо.
2. С ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, в чл.
9, е установено следното:

„ГЛАВА 3

МИНИМАЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ СУМИ ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА

Член 9
Минимални суми

1.   Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка
държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение наследните минимални суми:
а) в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите;
б) в случай на имуществени вреди — 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите.
Ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.“
Нашето законодателство е съобразено с тази директива и е приведено в съответствие.
Предложените промени ще доведат до несъответствие и нарушение на посочената задължителна
директива. Може ли да се допусне и какви са последиците?!

3. Въвеждането на ограничения спрямо застрахователя не изключва отговорността на виновния водач за пълния размер на вредите- т.е. ще се стигне до липса на застрахователно покритие на водачи, които са изпълнили задължението си за сключване на ЗГО и са напълно изправни в тази връзка, като те ще отговарят неограничено над ограничението, до което отговаря застрахователят. Реално, при подобна ситуация, граждани с редовно сключени застраховки ще бъдат принудени да изплащат огромни суми. Това ще доведе да необходимостта от двойно застраховане – едно задължително, с което няма почти никакво покритие, и едно доброволно, което в действителност ще осигурява липсващото покритие. Вероятно тогава печалбите на застрахователните компании ще надминат 1 милиард лв. и те ще бъдат удовлетворени.

4. Като се има предвид съдебната практика, при компенсиране на вреди при настъпила смърт на съпруг, дете, родител или на лица, имащи отношения с починалия напълно аналогични на тези, може да се констатира, следното:
При смърт на дете в млада възраст, на родителите и съответно при смърт на родител за малко дете, се присъждат обезщетения в размер на 80 000 до 180 000лв.; съответно при загуба на по-възрастен човек обезщетенията варират в границите между 50 000 и 80 000лв., като се отчитат всички конкретни обстоятелства. Сумите стават наполовина при отчитане на съпричиняване. Средният размер на обезщетенията по данни на КФН, предоставени от застрахователите, е 95 000 лв.
Ако се въведе предложеното ограничение, ще се стигне до огромно напрежение и дълбоко чувство на несправедливост у всеки родител и/или дете, загубили близък, след като получат 10 пъти по-малки суми от тези, които други наследници са получили по-рано при същите обстоятелства. Суми от 20 000 лв. на наследник се присъждаха 1999-2002 г., при лимит 30 000- 100 000лв. При сега установения лимит от 10 000 000 лв., 100 пъти по-висок, не може да се фиксира обезщетение като това преди 20 години. Подобно решение във всички случаи ще бъде неморално, а в случая претенцията е точно за компенсиране на морални вреди. Обществото не може да приеме безразлично подобни законови промени.
Друг аргумент в тази връзка е, че ако при едно застрахователно събитие са пострадали български гражданин и гражданин на друга държава-членка, вредите на наследниците на българския гражданин ще бъдат компенсирани с десетократно по-ниски суми от тези на чуждия гражданин. Също, ако български гражданин пострада в друга държава-членка, обезщетенията ще бъдат многократно по-високи и съобразени с установените лимити и норми.

5. Следва да се обърне внимание, във връзка със сочените в предложението държави, в които има подобно ограничение, че там се плащат много по-високи суми за търпени имуществени вреди, каквато практика в България няма.
При обсъждането на подобно предложение следва да се изиска справка от застрахователите, с конкретно приложени доказателства: какви суми се изплащат от български застраховател в Словакия, Холандия, Чехия, Испания, Германия, при настъпило застрахователно събитие с починал, за имуществени и неимуществени вреди.

Обръщам внимание, че в предложението е направено подвеждащо искане, като се иска установяване само на сумите, платени за неимуществени вреди, а реално обезщетението е за имуществени и неимуществени вреди – т.е. включват се и разходите за издръжка, лечение и др. Това ясно се вижда и от самия текст на чл. 492 от КЗ, в който са установени лимитите на отговорност /в пълно съответствие със сочената Директива/ и където изрично е посочено:
„За всяко МПС, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за следните минимални застрахователни суми:

1. За неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица;
2. За вреди на имущество (ещи) – 2 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.“

Както вече посочих, обезщетението е общо за неимуществени и имуществени вреди, и ако някоя от държавите е въвела ограничения за неимуществените такива, то там се изплащат много по-високи суми за имуществени вреди, което пак прави платените там обезщетения по-високи като размер.

6. Предложението за ограничение на плащанията до сума от 20 000 лв. е абсурдно.
Такива обезщетения се плащаха през периода 2000- 2003г., когато установеният лимит беше в границите 30 000 – 150 000лв., за разлика от сега установения от 10 000 000 лв. или съответно 333- 67 пъти по-нисък от сега установения.
Съответно и премиите за ЗГО са били 20-60 лв. за този период.
Това означава, че при въвеждане на подобни ограничения премиите следва да намалеят до посочените нива – тогава са били напълно достатъчни, и то при по-нисък ръст на застрахованите.

7. Премиите по ЗГО на автомобилистите се определят свободно от застрахователите. При справка за конкретен автомобил се установява, че при различните застрахователни компании има разлика в годишната премия от около 100лв.

Тук възникват въпросите:
1/ Защо, ако считат премиите за недостатъчни, самите застрахователи не ги завишат, и защо има застрахователи които предлагат премии с около 100 лв. по-ниски от тези на други компании?
2/Защо застрахователите се борят за по-голям пазарен дял по тази застраховка със занижаване на премиите, ако твърдят, че губят от нея?!

8 .Въз основа на публикувани данни от КФН и НСИ могат да се видят факти, даващи отговор на горните въпроси. Застрахователите работят с печалба, но очевидно тя не им е достатъчна. Печалбата на застрахователите се формира не само от постъпилите премии, а и от инвестирането на
огромните средства, които постъпват при тях – това е не само възможност, но и тяхно задължение.

Различни методи, различни изчисления и различни изводи за приходи и разходи в милиони.
Очевидно е, че се налага проверка в самите застрахователи и точно установяване на приходите и разходите им, проверка за верността на данните – с помощта на одиторски фирми, а при необходимост и на прокуратурата, за да се провери достоверността на представените данни. Това е задължително условие, преди да се предприемат каквито и да е законови промени, с които се увреждат правата на една тежко засегната група от обществото.
Няма никакво основание за внасяне на законови промени и въвеждане на ограничение на плащането на обезщетения за неимуществени вреди при настъпила смърт на съпруг, дете или родител – това е възможно най-тежката загуба в живота на човек, която освен това е неочаквана и несвоевременна; законът е въвел паричното обезщетение като единствено възможно такова.
Желанието на застрахователите да реализират много по-големи печалби не може да бъде такова основание. Принципът на справедливост е въведен в чл. 52 ЗЗД и съществува непроменен от създаването на закона от 1950 г., като е дадена възможност на съда да определи размера на обезщетението по справедливост. Законът не следва да отнема правото на засегнатите граждани да получават справедливи обезщетения и да бъдат лишени от единствената законово уредена възможност за някаква справедливост.
При необходимост мога да защитя всичко изложено с конкретни доказателства и с готовност ще
съдействам.

адв. Петя Керанова