УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Съгласно Закона за движението по пътищата, министърът на вътрешните работи трябва ежегодно да внася в МС доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата в страната. Това му задължение произтича от факта, че той е председател на държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (ДОККПБДП), която има за задача да координира действията между държавните органи и обществеността по проблемите на пътната безопасност. Комисията, съгласно §1, ал.2, т.3 от допълнителните разпоредби на закона, “анализира информацията и изготвя ежегоден доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата“.  Трябва да знаете, че в последните 10 години такива доклади не са внасяни в Министерския съвет (МС).

Понастоящем, министърът на вътрешните работи, в свой доклад до МС го уведомява, че предлага „Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата на Република България през периода 2011-2016 г. и  2017 г., и одобряване на мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата“. Това на практика са два доклада, като с първият от тях министърът се опитва да отчете работа, която не е свършена от комисията в периода от 2011 г. до 2016 г., а с втория – задължението на комисията за 2017 година.

От приложените документи към доклада на министъра обаче се вижда, че заглавията и на двата не кореспондират с обявеното от министъра в неговата докладна записка. Вместо „Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата на Република България през периода 2011-2016 г.“ е представен материал със заглавие „Пътнотранспортни произшествия по пътищата през периода 2011-2016 г.“. Авторите на този документ на практика представят една сравнително кратка, обобщена статистика, за пътнотранспортните произшествия (ПТП) и травматизма при тях в посочения период. Използваните статистически данни ясно показват тенденцията за влошаване на безопасността в движението по пътищата, но в материала (страница 16) се прави определено неверното и манипулативно твърдение, че „за периода 2011-2016 година от изпълнението на стратегията може да се отчете, че са постигнати определени резултати по отношение подобряване нивото на безопасност“. В този период загиналите от 601 достигат 708, а ранените от 8303 достигат 9374.

Подобно е положението и с втория документ към доклада на министъра – материалът за 2017 година. Той е озаглавен “Доклад за пътнотранспортната обстановка в Република България през 2017 година“. Материалът е обемен, но не съдържа това което трябва. На 76 страници, в цветни графики и таблици е дадена много статистика за произшествията по пътищата, като дори се повтарят част от данните представени в материала за периода 2011-2016 г. На последната 77 страница е направен скромен опит за „изводи и препоръки за дейността на органите в областта на безопасността на движението по пътищата“. На база на направените в този материал, забележете, само три извода са дадени 8 препоръки,  които са много общи, без да са ориентирани към конкретен изпълнител, без срокове, без отговорник за тяхната реализация и приличащи по-скоро на пожелания за работа по темата безопасност на движението. Например препоръката за „предприемане на комплексни мерки за ограничаване на пътните инциденти с пешеходци чрез инженерни решения на териториално ниво и ограничаване до минимум на конфликтните точки между пешеходния и автомобилния поток“ или последната препоръка „да се предприемат мерки съвместно с ангажираните институции за намиране на различни решения – на централно и/или териториално ниво – контрол, инженерни решения (разделяне на потоците), ограмотяване на участниците в движението по пътищата и др.“.

На практика и двата документа не съдържа това, което е възложено от Закона за движението по пътищата – анализ на информацията и въз основа на този анализ доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата. Естествено, че анализът не трябва да обхваща само данните за пътнотранспортните произшествия, а информацията за всички фактори, от които зависи безопасността на движението – състоянието на пътищата, на организацията на обучението на водачите, състоянието на автомобилния парк, на долекарската помощ и още много други. И от двата документа не става ясно, какво е състоянието на безопасността на движението по пътищата в нашата страна, какви мерки и от кой трябва да се вземат.

Задължението, което има ДОККПБДП, има за цел да предостави на МС конкретна и ясна информация за състоянието и проблемите в безопасността на движението по пътищата и да предложи мерки, с които те да бъдат коригирани. Статистиката за ПТП, която е представена във въпросните материали не може да се приемат като доклад, в който, в резултат на анализ са индетифицирани  проблемите на пътната безопасност в България и в който на МС се предлагат конкретни мероприятия за подобряване на безопасността на движението по нашите пътища.

Уважаеми господин Борисов,

Отговорността за състоянието и управлението на системата отговорна за безопасността в движението по пътищата е на МС и респективно на неговия председател. В тази връзка ние считаме, че така представените доклади не трябва да се утвърждават, а да се изиска един доклад, в който освен ясна картина за състоянието на безопасността по пътищата, да се даде отговор и на въпросите:

  • какви са конкретни причини за чувствително отклонение от целта, поставена в Националната стратегия;  през 2017 г. са загинали в повече 178 лица;
  • защо има драстично разминаване на едни същи показатели отчетени в МЗ и МВР;
  • защо ръководителите на МВР, МТИТС и МОН неизпълняват повече от 10 години задълженията си по чл.170б и чл.170в от ЗДвП;
  • какви са причините за не внасяне в МС на предвидените в закона доклади за състоянието на БДП;
  • защо и в малкото направени предложения за подобряване на БДП не е предложен План за действие, в който да са посочени отговорници, срокове и необходимите ресурси за изпълнението на предложените мерки.

 

В заключение искаме да заявим, че експерти на Института за пътна безопасност имат готовност да се включат в заседание на МС и да представят решения за изграждането на ефективен модел за управление на безопасността на движението по пътищата в страната.