УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Съгласно чл. 170в от Закона за движението по пътищата от 2007 година, министърът на вътрешните работи и министърът на образованието и науката трябва с наредба да определят реда на взаимодействие по обмен на информация, анализиране на пътнотранспортните произшествия с участие на деца и набелязване мерки за тяхното ограничаване и намаляване на последствията. В проекта за наредба са представени общите положения за взаимодействие при обмена информация, дадени са изискванията за анализ на информацията и набелязването на мерки за ограничаване на ПТП. Похвални са усилията на двете министерства да предложат наредбата, с която ясно да се разпределят отговорностите и задълженията между двете министерства. Липсата на такъв документ до този момент създаваше предпоставки за прехвърляне на отговорности и пренебрегване на последствията от ПТП с деца.

Експерти на Института за пътна безопасност, след като се запознаха с текстовете на проектонаредбата, правят следните препоръки:

По въпроса за понятийния апарат:

  • В чл. 4 е въведено понятието „обменят информация” или „информация”.
  • В чл. 8 се изяснява обема и съдържанието на тази информация в 10 подточки, и се оказва, че това е статистическа справка. В случая МОН не може да „обменя информация” по смисъла на чл. 4, защото първоизточник на информацията е МВР. МОН може само да получава информация от МВР.

Извод: Текстът по чл. 4 не е прецизен. Налага се да се прецизира смислово и логически, а след това и текстовете на следващите членове, свързани с него.

  • По чл. 5. В него се говори за изготвяне на „справки и анализи”. Не е изяснено кога и в кои случаи на ПТП с деца ще се изготвят справки и кога анализи, защото разликата между справка и анализ е много съществена.
  • В чл. 12 е посочено, че анализирането на ПТП ще се извършва от ГДНП и от МОН, заедно и поотделно. Кое ще се анализира заедно и кое поотделно?
  • В чл. 13, 14 е посочено, че МВР и МОН обменят /на 6 месеца/ своите анализи за ПТП с деца. Защо две министерства правят едно и също? И ако установяват, че са различни, тогава кой анализ остава?
  • Защо чл. 15 изисква всяко министерство да качи на страницата си своя анализ?

Извод: Може за едно ПТП с дете да има два различни анализа! И действително ще стане така, защото показателите за анализ от страна на МВР са 9 /чл. 16/, а на МОН 3 /чл. 17/. Освен това анализ на база девет /9/ и три /3/  показателя или критерия за анализ, проектонаредбата нищо не казва, каква равнопоставеност ще имат един спрямо друг тези анализи? Считаме, че тези 9/3 тъй наречени в случая цели, а би трябвало да са задачи, всъщност дават статистическа справка, а не АНАЛИЗ.

  • В проектонаредбата откриваме, че по хоризонтала има размяна на информация на две нива: МВР – МОН и ОДМВР – РУО и толкова. По вертикала информацията в МВР и МОН пак е на две нива: ГДНП – ОДМВР и МОН – РУО.
  • Информация към директори, учители, ученици ще пристига след 6-месечие или година, т. е. стара информация.
  • Структурите на МВР поемат ръководна роля за организация на обучението по безопасност на движението по пътищата в МОН. Това, че ЗДвП им дава право за анализ, не означава, че ще управляват обучението по безопасност на движението по пътищата в МОН.

Пример: Чл. 18, т. 3 изисква МОН да подобрява системата за безопасност около детските градини и училища. Това е задължение на общините и е редно проектонаредбата да включва Национално сдружение на общините и АПИ, тъй като чл. 2, т. 1 говори за безопасността на движение на децата по пътищата, отворени за обществено ползване и по улиците в населените места. Оказва се, че там в момента има опасности за децата – тогава АПИ и общините да ги отстраняват. От години има практика училищни комисии по безопасност на движението по пътищата в края на учебната година, да внасят при кмета доклад, какво по преценка на комисията, общината трябва да подобри в обезопасените райони на училищата и детските градини за следващата учебна година. В случая се чука на отворена врата.

  • На няколко места в проектонаредбата се говори за създаване на „административни звена в МОН”, които да анализират данните от ПТП с деца /чл. 3, т. 2/. Нека да уточним, че за МОН е проблем да определи един свой експерт да отговаря за обучението безопасност на движението по пътищата, а какво остава за „административни звена” включващи „n” брой служители.
  • Нека да уточним, че около 30 деца загиват годишно и около 100 са ранени при ПТП (в страната), при това големият брой са били пътници в лек автомобил, и не в районите на училищата и детските градини. От това следва, че част от статистическите показатели на МВР, посочени в тази проектонаредба отпадат.
  • В чл.18. Тепърва министърът на образованието и науката ще определя със заповед длъжностните лица, които да определят основните насоки за обучението по безопасност на движението по пътищата в дългосрочен план. /Това означава, че до този момент тази дейност не се е извършвала/.

В заключение може да се  каже, че проектонаредбата е едно положително усилие от страна на държавната администрация, което ще даде основата за навремени действия от страна на отговорните институции при превенцията на пътнотранспортния травматизъм с участието на деца.