ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

МЕЖДУВЕДОМСТВЕНАТА РАБОТНА ГРУПА

МЕЖДУ МВР, МТИТС И МРРБ

ЗАМ.- МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ГОСПОДИН КРАСИМИР ЦИПОВ

 

СТАНОВИЩЕ

от ИНСТИТУТ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ

Относно: Обсъждане на консултационни документи по проект на нов Закон за движение по пътищата публикувани на 24.11.2017 г. на интернет-страницата на Министерството на вътрешните работи и на Портала за обществени консултации.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Институт за пътна безопасност (ИПБ) е създаден като независима неправителствена организация, която да обедини експертния потенциал на гражданското общество в страната и да подпомага дейността на институциите по отношение проблемите на безопасност на движението по пътищата (БДП).  Проучването на световната практика показва, че в повечето Европейски страни и Съединените щати функционират национални институти за пътна безопасност. Те пълноценно ръководят процесите, свързани с БДП, като наблюдават дейността на институциите, анализират първичната информация по темата, активно контактуват с гражданите и всички заинтересовани страни, за да предоставят ефективни решения на съществуващите проблеми. Те са своеобразен мост за добри практики в национален и международен план.

Съществуващия понастоящем ЗДвП, регулиращ отношения между институциите, несъмнено трябва да бъде приведен в съответствие с международните стандарти за БДП и управление на риска. Сред задачите, които трябва да реши ЗДвП, е да унифицира в максимална степен въпросите по администрирането и на системата, и на съставящите я елементи като децентрализира управлението и като се изгради мрежова архитектура на Системата за управление на риска от ПТП.

Анализът на ИПБ и публичното говорене по темата показва, че на първо място се очаква закон, с който да се пресече агресивното и безотговорно поведение на пътя. За това предлагаме в новия ЗДвП да се приоритизира философия за въвеждане на нулева толерантност към системните нарушители, независимо, какви нарушения са извършили. Основанията са, че ненаказаните навреме и безкомпромисно системни нарушения:

  • рушат общата дисциплина на пътя;
  • намаляват респекта от закона и контролните органи;
  • малките навременни и ефикасно налагани санкции дисциплинират най-силно водачите;
  • създават у тях убеждението, че реалният контрол върху действията им е непрекъснат и неотменим.

В това отношение сега действащия закон не защитава обществения интерес. Водач на МПС с установени в една година 20 и повече административни нарушения може да продължи законно да управлява МПС; системните нарушители имат възможност да отлагат с години наложените им наказания и в 50% от случаите не изтърпят наложеното им наказание.  Това налага да се въведе понятието „системен нарушител”.

В българското законодателство, няма нормативно определена дефиниция за „системен нарушител“. Въпреки това в различни нормативни актове се използва понятието „системно“, без обаче то да се отнася пряко до субекта, който извършва закононарушението. ЗДвП съдържа дефиниция за системно нарушение. В параграф 6, т. 62 на ЗДвП има дефиниция за системно нарушение: “Системно” е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

С приемането на това допълнението в ЗДвП през 2012 г., с което за първи път се легализира системното нарушение се поставят основите на по-доброто осъществяване на заложеното в Глава седма от ЗДвП по отношение на Административнонаказателната отговорност.

Ако обаче се направи сравнителен анализ с Кодекса на труда (KT) се вижда непълнотата в ЗДвП по отношение на системното нарушение. Единственото сходство е по отношение на едногодишния срок. Разликите, се отнасят до нарушенията. Докато в КТ за системно нарушение се смятат три или повече нарушения на трудовата дисциплина, без оглед на вида или на тежестта им, то в ЗДвП системно е нарушението, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. КТ има за цел осигуряване закрила на труда, а ЗДвП има за цел опазване на живота и здравето на участниците в движението. Без да се подценява закрилата на труда, в ЗДвП би трябвало да предвиждат по-строги разпоредби що се отнася до отговорността свързана с нарушенията на закона и закрилата на обществения интерес. Още повече Административнонаказателната отговорност е лична и се отнася за лицето, което е извършило нарушение. Ето защо е необходимо да се разработи легално определение относно лицата, които извършват нарушения на ЗДвП като при налагането на наказанието им следва да се отчитат всички предходни нарушения, а не само еднаквите нарушения.

При сега действащата организационна рамка на управление на Системата за БДП се констатират редица слабости изразяващи се в силно изразена централизация на управлението, връзките между отделните организации са само вертикални и събирането на информация и анализирането ѝ са некоректни. Контрола върху дейността по БДП се осъществява на принципа всяка организация контролира сама себе си. Споделената отговорност при управлението на риска от ПТП поражда необходимост да бъде създадена структура с достатъчно голям административен капацитет за да може да се извършва постоянен мониторинг на пътно-транспортната обстановка, както за цялата страна, така също и за отделните области/градове. Ефективното подпомагане на МС да коригира несъответ­ствията в отделните организации при управлението на риска от ПТП се нуждае именно от подобен специализиран орган. Ежегодното контролиране на изпълнение на целите за ограничаване на щетите от ПТП ще бъде основна задача на този специализиран орган. Също така той ще има за задача да анализира пътно-транспортната обстановка в отделните области/градове и ще предоставя възможност на областните управители да изготвят планове за действие. Координацията на това ниво е от ключово значение за ефективното управление на цялата система.  Създаването на такъв държавен орган е препоръчано и от ООН  в Глобален план на Десетилетието за провеждане на активни действия по осигуряване на безопасност в движението по пътищата 2011‑2020 г.

В новия ЗДвП  задължително трябва ясно да бъде изразена държавната политика в сферата на БДП.

При така предложената структура на закона се правят следните препоръки и предложения:

  1. В глава първа – Общи положения, касаещи правилата за движението по пътищата, задълженията на участниците в движението по пътищата и осъществяването на контрол е заявено намерение  по-ясно да се дефинират лицата, отговорни за проблемите на участниците в движението по пътя, организацията на движението и качеството на пътното покритие.

ИПБ предлага в глава първа да се включат и лицата отговорни за администрирането на системата за БДП.

  1. В глава втора – Правила за движение по пътищата, констатира желание за по-ясно систематизиране на правилата за движение по пътищата и създаване на уредба, достъпна за възприемане от участниците в движението по пътищата.

ИПБ предлага, за да бъде постигнато това намерение е необходимо привличането на по-широк кръг от експерти, както от държавната администрация, така също  и от неправителствените среди. Това ще спомогне за създаването на по-качествена и устойчива правна уредба и повишаване на безопасността на движението по пътищата.

  1. В глава трета – Права и задължения на службите за контрол (МВР, МТИТС, МО и общините) и администрацията управляваща пътя се заявява намерение механично да се прехвърлят отговорностите по управление на системата за БДП от стария ЗДвП в новия.

ИПБ предлага в глава трета да се изключи функционалното дублиране, като се дефинира „сферите на дейност” на отделните институции, имащи отношение към БДП.

  1. В глава четвърта – Принудителни административни мерки (ПАМ) е необходимо да се систематизират в ред който ясно да се изрази философията на новия ЗДвП.

Предложенията  на ИПБ са:

  • да се въведе втора скала на засилени Принудителните административни мерки към всички системни нарушители на ЗДвП, както и в случай на управление на МПС с отнета правоспособност;
  • да се премахнат ПАМ, които не представляват такива.
  1. В глава пета – Административно-наказателна дейност. За да бъдат балансирани санкциите предлагаме разширяването на обхвата им при едновременно намаляването на тежестта им и премахването им при определени условия:

Предложенията на ИПБ са:

  • да се издават електронни фишове за всички нарушения, които са установени с технически средствa;
  • да се издават фишове за всички установени нарушения които не се оспорват от нарушителите и не се налага наказание отнемане на свидетелство за управление на МПС и/или спиране от движение на МПС, както и дерегистрация на МПС;
  • да се въведе стимул нарушителите да заплащат наложените им глоби. Това може да се постигне, ако например при налагане на глоба от 200 лв. се даде възможност глобата да бъде 100 лв., ако се заплати до 10 дни от датата на налагането;
  • да се прокара последователно и без отклонения принципът степента на обществена опасност от извършените нарушения да определя размера на глобите. Сега има противоречиви практики, което означава, че при ниска степен на опасност глобите следва да бъдат намалени;
  • да се отменят рядко прилагани, без положителен ефект или неприлагани в други страни-членки на ЕС санкции;
  1. Допълнителни разпоредби

ИПБ предлага да се определи ясно и еднозначно представителя на изпълнителната власт, който има право да събира и анализира цялата информация касаеща БДП, като поставя цели и задачи на институциите, отговорни за безопасността на движението, както на национално равнище така

 

също и в отделните области/градове. Според нас, това са минимално задължителните условия за реализацията на основната цел за ограничаване на щетите от ПТП.

Понятия, термини и определения да бъдат синхронизирани с международните стандарти за БДП.

Института за пътна безопасност изразява своята готовност да си сътрудничи със заинтерасованите страни по изготвяне на нов ЗДвП, както и да предостави на следващ етап анлиз и оценка на риска от ПТП в периода 2011-2017 година.