ДО
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ГОСПОДИН СОТИР ЦАЦАРОВ
Копие до:
МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ГОСПОДИН ВАЛЕНТИН РАДЕВ
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО
ГОСПОДИН НИКОЛАЙ НАНКОВ
СТАНОВИЩЕ
от ИНСТИТУТ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ
Относно: проверката на всички пешеходни пътеки в урбанизираните територии на страната
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Институт за пътна безопасност е създаден като независима неправителствена организация, която има за цел да обедини експертния потенциал на гражданското общество в страната и да подпомага дейността на институциите по отношение проблемите на безопасност на движението по пътищата.
Ние считаме, че осъществяването на безпроблемно движение и намаляването на риска от ПТП е споделена отговорност, както между участниците в движението, така и между институциите имащи отговорност за това. В тази връзка обявената от Вас проверката на текущото състояние на пешеходните пътеки в България е крайно необходима мярка, която не би трябвало да се върши инцидентно, а да е постоянен процес. Според експертите от Института за пътна безопасност, разпоредената „общонационална проверка на всички пешеходни пътеки в урбанизираните територии, т.е всички пътеки в населените места” обаче е неточно формулирана, а както е възложена за изпълнение се създават предпоставки за нейното неправилно извършване, защото:
- В Закона за движението по пътищата ясно е казано, че „Пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение“.
Като се има предвид определението в закона, на практика се получава, че при тази проверка трябва да се направи оглед на всички кръстовища в пътната мрежа на населените места. Като добавим към това и пътеките, които са организирани извън кръстовищата, всеки може да прецени дали тази инвентаризация/проверка в този обем е възможна и кога ще приключи.
Както се вижда от текста в закона, пешеходната пътека е част от платното за движение, която може да не е очертана с пътна маркировка, но трябва да е сигнализирана с пътни знаци. Установената в момента практика показва, че пътни знаци се поставят само на пешеходните пътеки тип „зебра“, което е в съответствие с текстовете от съответните наредби, но е в явно противоречие на закона. Определен проблем създава и второто изречение в определението за пешеходна пътека. От него не става ясно трябва ли пешеходните пътеки на кръстовището да се сигнализират с пътни знаци.
- Една от задачите на проверката е да се провери „изпълнени ли са нормативните критерии за местоположението на пешеходните пътеки“. Според нас тази задача е неясна, защото на практика няма ясно формулирани критерии за тяхното местоположение. От факта, че пешеходните пътеки на кръстовищата са с местоположение, което е даденост по закон, излиза, че може да се проверява само местоположението на пешеходните пътеки поставени между кръстовищата, за които в наредбата за пътната маркировка има една доста неясна препоръка с много изключения – отстоянието между пешеходните пътеки по възможност да бъде над 250 м. Тук по-скоро проблем създава ограничението за поставяне на пешеходни пътеки с маркировка тип „зебра“ на места, където от едната или и двете страни на пътя няма тротоар. Това на практика означава, че извън населените места такива пътеки няма, а като се добави и ограничението че знак Д17 се поставя само на такива пътеки, излиза че извън населените места, а и в много от населените места, не може да има сигнализирана с пътни знаци пешеходна пътека.
- Проблемен момент във връзка с проверката е и факта, че тя е възложена на Областните дирекции на МВР и Областните пътни управления. Според нас пътните управления нямат отношение към проверката, тъй като тя се провежда в населените места и в нея трябва да бъдат включени представители на местните органи за самоуправление. А при наличието на текста в чл.165, ал.1, т.3 от закона (определени от министъра на вътрешните работи служби следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности и издават писмени предупреждения, сигнални писма или …) следва, че при проверката Областните дирекции на МВР ще трябва да проверят сами себе си за това, как са контролирали спазването на закона и подзаконовите актове от хората, отговорни за създаването на безопасни условия за движение на пешеходците.
Намерението за извършване на одит за състоянието на пешеходните пътеки, трябва да бъде осъществено, но то трябва да се реализира посредством внимателен и детайлен преглед на състоянието не само на маркировката, но трябва да се обърне внимание и на всички околни фактори, които оказват влияние върху пътната безопасност. Цвета на пешеходната пътека не е предпоставка за ПТП. Често причината за инцидент се крие в много други фактори, които на практика са омаловажавани, подценявани и оставяни без да им се обърне необходимото експертно внимание.
Уважаеми господин главен прокурор,
Обръщайки се към Вас, Институтът за пътна безопасност предлага да проведем среща, на която да Ви запознаем с анализ на нормативната база касаеща безопасността на пешеходното движение и установените проблеми, както и да представим нашите предложения:
- Необходими са спешни промени в нормативната уредба. Имамe предвид Закона за движението по пътищата, наредба №18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, наредба №2 за сигнализация на пътищата с пътна маркировка и наредба № РД-02-20-10 за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях. Във връзка с проверката предлагаме да се възложи на местните органи за самоуправление във всяко населено място да направят анализ на пешеходното движение и да определят опасните за пешеходците места, които трябва да се сигнализират с пътна маркировка и пътни знаци. При анализа да се използва информацията от регистрираните от МВР произшествия. Агенция „Пътна инфраструктура“ да направи същото за републиканската пътна мрежа, за стопанисването на която тя отговаря;
- Във връзка с проверката предлагаме да се възложи на местните органи за самоуправление във всяко населено място да направят анализ на пешеходното движение и да определят опасните за пешеходците места, които трябва да се сигнализират с пътна маркировка и пътни знаци. При анализа да се използва информацията от регистрираните от МВР произшествия. Агенция „Пътна инфраструктура“ да направи същото за републиканската пътна мрежа, за стопанисването на която тя отговаря;
- Предлагаме да се създадат нормативни изисквания за изготвяне на паспорти на всички пътните знаци и пешеходни пътеки от собствениците на пътната инфраструктура;
- Предлагаме да бъде създадена организация с достатъчно голям административен капацитет, за да може да извършва постоянен мониторинг на пътно-транспортната обстановка и да подпомага ефективно Министерски съвет при взимане на решения при управление на системата за БДП.
Института за пътна безопасност изразява своята готовност да си сътрудничи със заинтересованите страни при извършване на общонационалната проверка на пешеходните пътеки, както и да предостави анлиз и оценка на риска от ПТП с пешеходци в периода 2011-2017 година.