През ноември 2018 г. на дневен ред бяха предложени за обсъждане промените в ЗП и бе публикуван проект на Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях и за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища. Институтът за пътна безопасност тогава идентифицира и повдигна на дневен ред именно проблема с това какво ще се случи тогава когато в рамките на РПМ попадат две близки населени места, част от една и съща община. Вниманието на общините трябваше да се заостри към този проблем и да се започне съвместна работа между представителите на АПИ и местната власт.
Факт е, че ТОЛ системата трябва да бъде пусната и това е само от полза за българското общество. Ръководството на агенцията не може да бъде обвинявано заради това, че общините са пропуснали възможността да водят преговори за освобождаване от пътни такси на отделни пътища, попадащи на тяхната територия. От друга страна, както е например случаят със Столична община всички много ясно трябва да си дадем сметка, че някой трябва да плаща за поддръжката на тези пътища, защото само така може да се финансират и мерките за повишаване на пътната безопасност.
В тази връзка трябва да се отчете и увеличаването на пътнотранспортния травматизъм, който е нарастнал със 100% за последните две години в столицата. Това се дължи на лошата поддръжка на пътищата, на недостатъчен експертен капацитет в Столична община и разбира се на недостига на финансови средства. От тази гледна точка беше редно в рамките на една година представителите на местната администрация да калкулират дали ще имат възможност да поддържат допълнителни пътни участъци, които в момента се стопанисват от АПИ. В задълженията на общината също така беше да предложат на обществено обсъждане дали хората са съгласни от данъците им да се плаща поддръжката на пътища като Северна скоростна тангента, която в момента предимно обслужва транзитния трафик. Не само че тази възможност беше пропусната, а Общината дори не информира гражданите на какъв етап са преговорите, което доведе и до редица основателни протести. Не беше представен анализ разходи-ползи, никой не знае колко ще струва това на данъкоплатците в София. По този начин администрацията на Столична община остави хората да се лутат в собствените си заблуждения.