Текущата ситуация в България
Невъзможността на държавата да се противопостави ефективно на пътнотранспортния травматизъм в страната се обуславя от следните фактори:
– за БДП в България отговарят множество държавни институции. Следователно отговорността е споделена. Взаимодействието и координацията между тях е от ключово значение, но точно тук се констатира организационен и законодателен дефицит;
– събирането на информация за ПТП, анализирането ѝ и предлагането на мерки за ограничаван на ПТП се извършва от един държавен орган (МВР), което противоречи на добрите практики за анализ и противодействие на пътнотранспортния травматизъм;
– контролът върху дейността на институциите отговорни за БДП се осъществява от самите тях. Няма създаден механизъм за външен одит на дейността им;
– информацията за причините за настъпване на ПТП се изнася в общественото пространство некоректно, като различните институции прехвърлят отговорностите си;
– няма приета система за оценка на реалните загуби от пътнотранспортните произшествия, което възпира сериозно инвестициите в тази насока;
– включването на Фонд „Безопасност на движението в рамките на бюджета на МВР, ограничи съществено неговото ползване;
– научно-изследователската дейност е сведена до миниум и се забавя внедряването на добрите световни практики по безопасността на движението. Няма разработен механизъм за финансиране на проекти свързани с безопасността на движението;
– за приетия като БДС международен стандарт за пътна безопасност ISO 39001:2012 „Системи за управление на безопасността на движението“ се констатира недостатъчно ефективни практики за прилагането му;
– не са конкретизирани отговорностите на местните власти, ръководителите на организации и институции относно безопасността на движението и др.
– не са предвидени мерки за противодействия на обратната тенденция за нарастване на ПТП. единственият пакет от мерки, който има потенциал да противодейства на нарасналите рискове е повишаване на контрола по спазване правилата за движение. Точно този контрол е силно намален заради борбата с корупция на пътя;
– няма единен план за действие;