СТАНОВИЩЕ относно компенсаторната такса за леките автомобили

ВАС преценява законна ли е компенсаторната такса за леките автомобили и наказват ли най-строго най-слабо рушащите пътя?

Дело срещу размера на компенсаторната такса за най-леката категория превозни средства ще бъде разгледано 3.10.2023 г. Пострадала от камерата до с. Пролеша обжалва размерът ѝ и по-конкретно чл. 26 ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Тя е глобена, затова че е шофирала без винетка по участъка станал известен по-рано тази година. Съгласно, публично оповестената информация на сайта на АПИ и МС по път I-8 до с. Пролеша за ползването му не е следвало да има заплатена винетка, въпреки това била глобена. Освен проблема с противоречивата информация, констатирали пороци в процедурата за определяне на размера на Компенсаторната такса за Категория 3.

Според разпоредба от Тарифата (чл. 26 ал. 1), при установено движение по платената пътна мрежа, когато за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса в размер на 70 лв., за да се освободи от административното наказание глоба. Разпоредбата гласи:

“Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (1) При установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата,

Според тях същата противоречи на АПК, относно приложимите принципи и процедури за издаването ѝ и тези на Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 година за изменение на директиви 1999/62/ЕО, 1999/37/ЕО и (ЕС) 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури. Конкретните доводи са следните:

В съвместният Доклад на Министерство на финансите (МФ) и Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), по чиято обосновка е определен размерът на Компенсаторната такса, се казва следното:

„Съгласно публикуван от Европейската комисия работен документ на оценка на въздействието относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на електронните пътни системи и улесняване на трансграничния обмен на информация относно неплащане на пътни такси в Съюза, размерът на компенсаторната такса трябва да се определи на база три пъти увеличената най-малка еднократна такса за съответната категория ППС коригиран с коефициент на очакваната ефективност на процеса на правоприлагане. Например за леки ППС при цена на уикенд винетката в размер на 10 лв., увеличена три пъти, т.е. 30 лв. и коригирана с коефициент на правоприлагане не по-малко от 45 %, същата следва да бъде в размер на 70 лв.“

Използвайки представената формула, стигат до следните резултати:

•          10 лв. х 3 х 1.45 = 43,5 лв., където 10 лв. е размерът на уикенд винетната такса, умножена по 3 и с добавяне на въпросния коефициент от 45%

•          10 лв. х 3 х 0.45 = 13,5 лв., където 10 лв. е размерът на уикенд винетната такса, умножена по 3 и с умножаване по въпросния коефициент от 45%

Така те констатират разминаване между размерите според формулата от Доклада и този по чл. 26 от Тарифата, от което не може да се говори за фактическа грешка, тъй като формулата е с ясно посочени параметри. Остава неясно какви са мотивите за взетото решение в тази част. На следващо място, пак в същия Доклад, се дава пояснение по какви критерии е определен размерът на коефициента на правоприлагане и защо именно този размер е избран:

„При плътност на покритие на мрежата със стационарни контролни рамки за България 2 (два) пъти повече от средното за Европа (Унгария 101 рамки и 50 мобилни рамки, срещу 295 бр. стационарни и 55 бр. мобилни контролни единици в България) може да се очаква коефициент между 40 – 46 % ефективността на правоприлагане на годишна база спрямо 100 % от трафика.“ Видно от представения текст е, че според съвместния доклад на МФ и МРРБ, следвало да се вземе предвид коефициент между 40 и 46 %, т.е. не може да става и дума за грешка във формулата според доклада. От това следва, че за постигане на нормативно установения размер на таксата, размерът на коефициентът би следвало да бъде 233.33%, който трудно би могъл да се приеме за съразмерен или справедлив.

За разлика от Категория 3, за другите две категории 1 и 2, размерът на компенсаторната такса, по чл. 26, ал. 2 от Тарифата, е изчислен по обективен и справедлив метод, според който те заплащат дневна тол такса „платима за прекия маршрут между две най-отдалечени точки в България – т.е. разстоянието умножено по тол такса за километър на съответния вид пътно превозно средство….. Размерът на максималната тол такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, е определен въз основа на становището на Световна банка и след извършен  анализ на различни маршрути. Избран е маршрут с най-отдалечените точки, а именно от ГКПП Кулата до ГКПП Дуранкулак. Маршрутът е с обща дължина 732,675 км, от които 682,728 км са таксувани с тол такса“.

По този начин размерът на компенсаторната такса за тези ППС е изчислен както следва:

Видно от характеристиките на отделните ППС по категории е, че тяхната максимално допустима маса превишава многократно тази на другите от К3 и по-конкретно повече от 3 пъти (300%), като на практика ограничение в категорията над 12 тона е възможно само по технически причини. В този ред на мисли на преден план излиза явното несъответствие между размерите на компенсаторните такси между по-тежките категории и най-леката.

Освен нарушение на принципа на съразмерност по смисъла на АПК, установяват че така определения размер на Таксата противоречи на  следните принципи, посочени в Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 година за изменение на директиви 1999/62/ЕО, 1999/37/ЕО и (ЕС) 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури:

·                    Принципът за „равно третиране на ползвателите“:

“Държавите членки могат също да предвидят ползване на инфраструктурата за други периоди от време. В такива случаи държавите членки прилагат ставки, съответстващи на принципа за равно третиране на ползвателите, като вземат предвид всички съответни фактори, по-конкретно годишната ставка и ставките за другите периоди, посочени в първата алинея, установените модели на ползване и административните разходи.”

·                    Принципът за „ефективното ценообразуване“:

“При определяне на таксите държавата членка или, ако е приложимо, независимият орган, се ръководят от принципа на ефективното ценообразуване, което означава цена, близка до пределната социална цена за използването на превозното средство, на което се налага таксата.”

·                    Принципът „замърсителят плаща“:

“(1)Напредъкът към постигането на целта, определена от Комисията в нейната Бяла книга от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“, а именно да се премине към пълното прилагане на принципите „замърсителят плаща“ и „потребителят плаща“, да се генерират приходи и да се осигури финансиране за бъдещи инвестиции в областта на транспорта, е бавен и несъответствията в прилагането на таксуването за ползване на пътна инфраструктура в Съюза продължават да съществуват. “

На последно място за обективно и справедливо сравнение правят съпоставка с Таксата за различните категории ППС за превоз на пътници на база лева на тон, която показала, че водачите на МПС К3 плащат компенсаторна такса в размер на 70 лв. или 20 лв. на тон, докато тези от К2 заплащат 150 лв. или 12,50 лв. на тон. Явно е несъответствието между размерите на двете такси, защото в К3 влиза и МПС с тегло от 0.7 тона, които също следва да заплатят 70 лв., като в този случай задължението спрямо теглото е в размер на 100 лв. на тон. Най-голямо е несъответствието с превозните средства Категория 3 с тегло над 12 тона, защото тази категория се срещат и пътнически автобуси с тегло от 29 тона, за които при нарушение следва да се заплати такса от 5,17 лв. на тон.

ЕКИП НА ИНСТИТУТА ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ